Планини'06

• Как не изкачихме Сютките (9.09.2006)
  Ставаме преди 7 часа. Разсъмва се. Ще ходим до вр. Сребрен (Гюмюшчал, 1901), а ако успеем, и до върховете Малка сюткя (2078) и Голяма сюткя (2186). Вземаме раницата и в 7:15 тръгваме по пътя за Сърница. Разстоянито от Горанов чарк до Чаушев чарк (1510) изминаваме за около 20 минути. Кучето на бай Илия - Чико тръгна с нас, но на пътя видяхме лисица и то хукна да я гони. На Чаушев чарк тръгнахме по средното дере (Жълтото дере). Пътят по лявото дере води до Стамболова поляна (на билото) и оттам слиза в Сърница. Върви се по камионен път - когато минахме ние, пътят беше интензивно използван (утъпкан и прашен) от камиони за превозване на трупи. Някъде по пътя забелязахме стара туристическа маркировка - червена. След повече от час се достига до обширна поляна, вляво на билото залесена с малки смърчове. Върхът право напред и обрасъл с иглолистна гора е Малък гаргалък (1807). Точно преди връха, до пътя, има стара чешма. Пътят заобикаля върха отдясно и веднага след това на голяма поляна има друга, по-хубава чешма - удобно място за почивка. След чешмата пътят върви леко нагоре, после минава покрай оградени ливади. След ливадите, вляво, има къща - след като извикахме, се показаха най-напред две кучета, после 3-4 деца и накрая стопанката със сина си - селяни от Сърница. Попитахме я как се нарича тази местност, а тя отговори "Гаргалъка". Оттук пътят следва билото - до местността Кръстовете. Там видяхме колиби, коли, камиони, каруци, сено, хора и добитък. Оттук наляво тръгва път за горско стопанство Селище, вдясно има път по Черното дере за Балинов чарк, Ганев чарк и язовир Беглика, а направо катери за Сребрен (има табелки). Пътят е почти изоставен, но ясно очертан и с червена маркировка. Връх не можахме да открием - някакъв знак или пирамидка, с които да е отбелязана най-високата точка. След като свърши изкачването, се озовахме на почти равно място, с много пътища, които не водят за никъде, останки от мини (дълбоки дупки, копало се е сребро и злато), разхвърляни камъни, пътеки, които внезапно или постепенно изчезват, тук-там намирахме червената маркировка и т.н. Всичко това в рядка гора с много хвойна и висока трева. В Родопите е по-малко вероятно да се изгубиш когато се качваш, отколкото когато слизаш, защото малко отклонение горе може да те отведе до съседното дере, оттам до загубване и намиране на съвсем друго място от това, за което си тръгнал. Затова доста се чудехме накъде да тръгнем да слизаме от върха. За щастие в последния момент на чуденето, внезапно видяхме дърво с червена маркировка! Това реши въпроса и тръгнахме по маркировката. След стръмно слизане и малко вървене по равен път, се озовахме на обширна пояна - местността Казармите. На голямо дърво имаше табелка-стрелка с надпис "Голяма сюткя". Зарадвахме се, направихме почивка и тръгнахме по камионен път, в посока, както сочеше табелката (в другата посока пътят е за Банчев чарк и горско стопанство Беглика). Бързо стигнахме до река, която се пресича по мост и продължихме по пътя. Тук-там намирахме и червената маркировка. На едно място, неочаквано, вдясно от пътя видяхме написана на ръка табела "Г. сюткя" и стрелка, сочеща нагоре по склона. Имаше и леко очертаваща си пътека. Изоставихме пътя и тръгнахме нагоре, въпреки, че червената маркировка я нямаше. Не след дълго пътеката се пресече под прав ъгъл с друга пътека, тръгнахме наляво, но след малко изчезна всякаква пътека. Решихме да се върнем на пътя и да следваме червената маркировка. Наистина, скоро на пътя открихме маркировката и продължихме смело напред. Направи ни впечетление, че пътят върви надолу, но решихме, че след малко ще започне да качва. Все пак искахме да отидем на връх Малка сюткя, който очевидно беше доста по-нагоре от пътя. За съжаление изкачване не започваше и ние осъзнахме, че се движим надолу по реката, по пътя за горско стопанство Черновръх. Явно, трябваше да качваме вр. Малка сюткя без пътека, което не беше невъзможно. По-неприятно беше, че както пишеше по книгите, върхът е плосък и обрасъл, и без маркировка или пътека трудно щяхме да уцелим пътя за Тузлата и вр. Голяма сюткя. И бяхме вървели вече 5 часа, а до вечерта трябваше да се върнем на Горанов чарк. Затова тръгнахме обратно и около 16:15 благополучно се прибрахме.