Пътеписи (писания за пътища) и преживявания през 2008 година

• Рила'08 - с роднини и приятели (28-31.08.2008)

1-ви ден (четвъртък): с. Долна баня - х. Венетица
Групата ни този път се състоеше от 20 човека с различно темпо на вървене. Целта този ден беше да се срещем на хижа Венетица, защото бяхме от 3 града - София, Асеновград и Мездра. Групата от Мездра пътуваше с влак до гара Костенец, а останалите с коли до курорт Долна баня. Освен това трябваше да оставим няколко коли в Боровец, защото в края на похода слизахме там. Пътят до хижата е все през гората, в началото се върви по чакълест път, а после по преки пътеки направо през гората. Маркировката е добра, има я и по пътя и по преките пътеки; сянката също я биваше в горещия августовски ден.
GPS:


		час	н.в.	координати
(1)	курорт Долна Баня	12:20	816	N42 16.706 E23 43.972
(2)	хижа Венетица	14:15	1362	N42 15.259 E23 44.381

За х. Венетица: Приятна хижа, сравнително чисто, няма ток (откраднати кабели), има баня без топла вода, има туристическа кухня, хубав чай; има и бира. Хижарят ... е много любезен и приятен човек.

2-ри ден (петък): х. Венетица - х. Белмекен
Тръгваме малко след 8 часа и на групи, защото няма смисъл да принуждаваш 20 човека да вървят еднакво бързо. Разчитахме, че маркировката до хижа Белмекен е добра и няма да има загубени по пътя. Действителността се оказа малко по-различна - маркировката на много места се губи се налага да се разходим напред-назад докато я намерим или да продължим в най-вярната (според мнението на групата) посока. Затова и имше двама загубени, на които се налагало да се връщат до хижа Венетица, но накрая се оправили, като пристигнаха в хижа Белмекен няколко часа след основната група. Още от хижата започва стръмно изкачване по пътека през гората. Скоро пътеката излиза на черен път и се върви по него. На поляната с пейки за почивка трябва да се тръгне по десния път. Не след дълго изкачването свършва и с леко спускане пътят излиза на голяма поляна с бяла постройка в средата на поляната. Тук покрай постройката се разклонява пътеката за хижа Заврачица през връх Ибър. В края на поляната има сечище, на което се зачудихме накъде е маркировката - надолу е, вдясно в края на гората има указателна табела. Оттук по тясна пътека се върви през рядка млада гора, а пътеката свършва в едно голо дере (2). Не се слиза в дерето, а плътно вдясно се излиза на широк път през гората. Пътят върви по реката нагоре, на едно място има разклон: един път идва отдолу от нашта посока, други 2 пътя се очертават пред нас - трябва да се избере средния път. От дерето (2) до тук маркировката е много нарядко. Накрая се достига и до реката, която се пресича по нов дървен мост (3). Малко след моста има хубав кът за почивка с пейки и пътечка до реката. Продължава се по черния път, който обикаля през гората още няколко дерета, преди да излезе на открито буренливо място. Върви се вдясно и в началото на гората се вижда още една маркировка - на пътеката от курорта Костенец (със старо име Георги Димитров) за хижа Белмекен (4). Стръмното изкачване постепенно става по-поносимо и не след дълго горския пояс свършва и след няколко поляни се навлиза в тясна пътека между клековете (5). Точно тук нашата група започна да я вали - за щастие само лек дъждец и ситен град, и то отвреме-навреме. Скоро се вижда и хижата, измамно близко, защото вървенето по изровената пътека в клека е бавно, пътеката е и стръмна и за по-малко от 1 час няма как да се достигне хижата.
GPS:


		час	н.в.	координати
(1)	хижа Венетица	8:11	1362	N42 15.259 E23 44.381
(2)	дерето и нагоре по пътя	9:47	1734	N42 13.940 E23 45.322
(3)	моста на реката	10:16-10:28	1660	N42 13.573 E23 44.731
(4)	разклон за Костенец	10:55	1729	N42 13.418 E23 44.904
(5)	начало на клека	11:07	1746	N42 13.419 E23 45.133
(6)	хижа Белмекен	13:13	2227	N42 11.557 E23 44.952

За х. Белмекен: Приятна хижа, чисто, нямаше ток защото дизеловият генератор беше повреден, няма баня, има туристическа кухня, хубав чай; има и бира. Хижарят ... е много любезен и приятен човек.
3-ти ден (събота): х. Белмекен - х. Заврачица
Станахме рано - в 6:30 часа почти всички бяха на крак. Тръгваме през бетонната стеничка на езерото и поемаме нагоре. Маркировките са три - жълта за хижа Гургулица през връх Белмекен, синя за язовир Белмекен и червена за хижа Заврачица. Изкачваме Премката (2), където се разделят трите маркировки. Трябва да се тръгне надясно и нагоре по стълбовата маркировка. На разклона не видяхме нито указазателни табели, нито къде се разделят трите лентови маркировки. Изкачването продължава с подсичане на връх ..., като вляво долу се вижда язовира, а отсреща е върха Белмекен. Пътеката постепенно стана хоризонтална, после спуска към седлото между върховете .... и .... Тук ни настигна силен вятър и трябваше бързо да се спуснем вдясно (стълбовата маркировка продължава през билото) за подсичане на върха. След малко камъни и стръмно катерене по скалите (за щастие кратко), се излиза на тревист склон с почти хоризонтална пътека (5). Маркировката по пътеката е нарядко, но пътеката е добре очертана и няма къде човек да се загуби. Тук освен вятъра се появи и мъгла. Следва леко слизане в Мочурищата, пресича се малка река бързо се достига до Мочурищкото езеро (6). Удобно място за почивка, на завет. По пътеката през Мочурищата се сетих за Вазов и "Великата рилска пустиня". Леко и приятно се върви по тревистата пътека, до достигане на река ... (7), която може просто да се прескочи в този сезон, а после пак нагоре, с повече усилия и по-бавно. От достигнатото било (8) отново леко надолу и слизане в местността Казана. Малко след реката, вдясно на 50-100 метра е заслонът Колибата (9), наистина колиба, но чиста, с нарове и полица, където 5-6 човека спокойно може да се настатят, дори да нощуват. Покрай колибата тече бистра река, а по-нагори има и малък извор. Почивка, обяд, има и удобно място за някои неотложни физиологични нужди. И пак вървим по тревисти пътеки през няколко циркуса нагоре по реката, а под клековете намерихме и гъби масловки. Има още малко нагоре след пресичане на реката почти при изворите и, и сме на най-високата точка от този преход (10). Пак по билните поляни, по стълбовата маркировка, та до един стълб със завиваща на 90 градуса вдясно лентова маркировка - синя и жълта (11). На стълба имаше и изкривена надъсно указателно табели "Заврачица". Червената маркиравка продължаваше по стълбовете по билото. След кратък размисъл изоставихме стълбовете и тръгнахме надолу вдясно. Синята маркировка е нарядко, но може да се намира при по-внимателно търсене. На това място интересни бяха едни бели подвижните пясъци, образували се при пороен дъжд по стръмното. По-надолу и пътеката е отнесена от същия порой. След като се види хижата, слизането по сипея и после по каменистата пътека е поносимо. Накрая по пътя по левия бряг на реката се достига до хижата.

GPS:


		час	н.в.	координати
(1)	хижа Белмекен	7:28	2227	N42 11.557 E23 44.952
(2)	премката	8:00	2386	N42 10.995 E23 45.251
(3)	под в.
(4)	разклон - стълбова маркировка	8:39
(5)	точката след катеренето по скалите	9:25
(6)	Мочурищко езеро
(7)	река ....
(8)	най-високото между реката и заслона
(9)	заслон Колибата	11:15-12:50	2278	N42 09.963 E23 40.137
(10)	най-високата точка на маршрута	13:38	2553	N42 09.536 E23 38.962
(11)	разклон за хижата	13:48	2491	N42 09.418 E23 38.601
(12)	хижа Заврачица	14:30	2197	N42 10.093 E23 38.452

За х. Заврачица: Може да се нощува на нари и е сравнително чисто. Има ток от бензинов генеретор, който омириса на бензин и изгорели газове цялата хижа. Няма баня и няма туристическа кухня. Има бар, където чаят (с отвратителен вкус на пластмаса) е 50 стотинки, а топлата вода - 30 стотинки. Продава се бира, бобът и лещата не бяха добри, омлетите и салатата от зеле - ок. Няма дърва и не може да се пали печка (30 август). Хижарят Пламен е любезен и черпи с бира. Но .. не бих отишъл друг път на тази хижа.
4-ти ден (неделя): х. Заврачица - Боровец

GPS:


		час	н.в.	координати
(1)	хижа Заврачица	8:30	2197	N42 10.093 E23 38.452
(2)	хижа Марица	9:18
(3)	Саръгьол
(4)	хижа Чакър войвода
(5)	Боровец, лифта за Ситняково	13:17	1355	N42 15.842 E23 36.556