Планини'06

• Четири дни в Пирин [снимки тук и там]
  1. ден - петък, 18.08
  София - гр. Сандански - х. Яне Сандански (Попина лъка)
  До хижата отидохме с коли - пътят от гр. Сандански до Попина лъка е тесен, в някои участъци има дупки, а една отсечка от 2-3 км 1/3 от ширината на пътя е асфалт, останалото е неподдържан банкет. Колите оставихме на паркинг зад хижата с любезното съдействие на хижаря, който държи и заведението точно под хижата. Там обядвахме - 14 души, готови за 4-дневно ходене из Пирин.
  х. Яне Сандански (1230) - х. Каменица (1750)
  Пътят до хижата не е дълъг, в началото се върви по реката, после има стръмен участък, който свършва при хижата. Времето беше горещо и всички "намокриха фланелките". Е, моята мокра фланелка остана на една от почивките (да съхне), та после се наложи да се върна, за да си я прибера. Други произшествия нямаше. В хижата има бар с любезен "барман" - чай, кафе, бира, безалкохолни. Кухнята е прилична - може да се поръча топла храна. Условията за спане са "класически" - както ги знаем от 20-30 години - пружинени легла, вторите чаршафи се дават само при поискване. Вечерта точно под нашия (единствен) прозорец се приготвяше барбекю (на дърва и въглища) и стаята (със 7 легла) се изпълни с "ароматен" дим. Към 10 часа за щастие угасиха барбекюто и можахме да си отворим прозореца. Отвън беше шумно, но аз лично съм заспал. По някое време ме събуди типичния шум на пиянска компания. Опитах се да не обръщам внимание и да спя, но шумът се засилваше. И другите в стаята като че ли се събудиха. Погледнах часовника - беше 3:30 часа! Кипна ми - как е възможно в хижа да се вдига шум в този час! Станах, облякох се и тръгнах надолу. На долния етаж срещам хижарката. Питам я - "Какво става?". Отговорът беше - "Не мога да се справя с тях - идете опитайте вие!". Излизам отвън и виждам 10-тина души - мъже и жени с интелигентни физиономии да пият вино и да се веселят. След шумен скандал, закани, нецензурни изрази и счупване на чаша с вино, (междувременно и хижарката се появи на терена), аз се прибрах в стаята, а компанията се премести на по-далечно място. За сметка на това пуснаха музика и продължиха да се веселят. Е, след тази случка мога единствено да дам съвет - избягвайте х. Каменица! Лично аз ще преспивам в х. Яне Сандански, после до Каменица са около 2 часа.
  2. ден - събота, 19.08
  х. Каменица (1750) - Кози превал (2476)
  След безсънната нощ станахме в 7 часа, закусихме и към 7:30 тръгнахме нагоре. Отначало се върви през гората, но тя става все по-рядка и бързо се излиза над горския пояс. Пътеката е типична за Пирин - върви срещу течението на реката, като преодолява един след друг няколко циркуса. Намерихме си и интересна компания - говедаря Дончо - отива да си нагледа кравите, които пасяха под Кози превал. Имал 50-60 крави с теленца, които е пуснал на воля през лятото - отглежда ги за месо, но както каза - "Трудно е с пазара, няма едри търговци на "екологично чисто" телешко месо." Показа ни и направена от него чешмичка точно край пътеката с хубава студена вода. "Качете се на вр. Каменица, заслужава си!" - бяха думите му.
  Кози превал (2476) - вр. Каменица (2822) - Кози превал (2476) От превала тръгнахме вдясно по хребета (не видяхме ясна пътека или маркировка). На 100-200 метра спряхме, оставихме раниците и обядвахме. Наблизо има извор с хубава вода - излиза под един камък, няма чучур и трудно се пълнят шишета. Оттук 5 човека решихме да качим върха. Пътеката е маркирана с каменни пирамидки. Бързо се стига до едно красиво езеро, после пътеката минава през голям камънак, за да достигне до подножието на превела между върховете Каменица и Малка Каменаца. До превала се върви по стръмна пътечка, през зелена поляна - тази пътечка се вижда и от Кози превал. След кратка почивка започва стръмно изкачване към върха - често изискващо участието и на ръцете. Естествено възниква мисълта - "Е, ще се качим, но май на слизане ще е по-трудно.". Така си и беше - слизането е трудно, но не невъзможно. От върха се открива чудна гледка към циркуса на Тевното езеро. И разбира се към всички върхове наоколо. Качването и слизането ни отне 3-3:30 часа.
  Кози превал (2476) - з. Тевно езеро (2512)
  Този маршрут представлява едно голямо спускане към един от изворите на Мозговишка река и едно голямо изкачване към циркуса на Тевно езеро. През първата част пътеката върви по поляната до разклона за Мозговишка порта, после подсича върха вдясно, като се стреми да не губи височина. Накрая е спускане през големи камъни (сипей), където трябва много да се внимава. Слиза се в реката, която тръгва от едно малко езеро. Водата е студена и отлична за пиене. Препоръчвам по-дълга почивка преди втората част на маршрута - неприятно изкачване преди заслона. На заслона беше пълно с хора, а хижарите Валя и Иван буквално тичаха да обслужат всички туристи. В заслона беше чисто и подредено, предлага се чудесен чай, бира и топла храна. Нашата група имахме разервация-полупансион, т.е. вечеря, спане и закуска. Вечеряхме леща и печена наденица с гарнитура зеле. Времето беше доста горещо - дори и след залез можеше да се стои отвън по фланелка. Редът в заслона е строг - в 10:30 се спира тока и всички трябва да са по местата за нощуване. Нощуването в заслона беше кошмарно - главно поради горещината. Защото отдолу цял ден има горяща голяма печка, а единственият прозорец е малък и не може да охлади помещение, където "спят" 30-35 човека, а и наистина ние уцелихме може би най-горещия ден на лятото! По-добрият избор в този случай е да се спи в столовата на пода. Така и направиха някои хора от нашта група.
  3. ден - неделя, 20.08
  з. Тевно езеро (2512) - Мозговишка порта (2520) - Чаирски превал (2445) - з. Спано поле (2030)
  Станахме с разсъмването - 6-6:30. В 7 часа Валя беше готова с мекиците и закусихме с по 2 мекици със сладко и чай. Закуската беше отлична, но толкова рано ... До Мозговишка порта се стига бързо с малко изкачване преди портата. После пътеката върви по склона, през полянки и клекове до Чаирски превал. Откриват се чудни гледки към ..., Чаирския циркус и езерата. ...
  з. Спано поле (2030) - Синанишка порта (2426) - х. Синаница (2190)
  Тръгнахме в 13:30. Горещо, слънцето безмилостно пече. Пътеката пресича реката по мостче и тръгва през Спанополските поляни. Горещо, вятър няма. Мисълта "Дали не сбъркахме, като тръгнахме толкова рано?" ме тормози непрекъснато. Бавно и чести почивки! Опасно е на някой да не му прилошее от топлинен или слънчев удар! След първия поток, който прекосихме, отнякъде се появи малък облак, който за няколко минути закри Слънцето. Моментално се почувства хлад - като че ли температурата рязко спадна с няколко градуса. Само за малко и Слънцето отново заприпича. ...
  4. ден - понеделник, 21.08
  х. Синаница (2190) - Синанишка порта (2426) - х. Яне Сандански (1230)
  Станахме малко преди 7 часа. Времето беше ясно, термометърът показваше 15 градуса. Хижарят каза, че чул, че на Мусала било 12 градуса, а тук обикновено било 2-3 градуса повече. Закусихме чай и юфка със сирене и тръгнахме към Синанишката порта. 30 минути бяха достатъчни на първите да достигнат до портата и 40 минути за последните. Оттук следва стръмно спускане до реката, където спряме да се охладим и починем. На няколко минути е разклонът за з. Спано поле, за х. Вихрен и за х. Яне Сандански. Табелката на разклона информираше, че до х. Яне Сандански се стига за 3:30 часа. Продължаваме по дълга, с лек наклон тревиста пътека надолу по течението на реката, която бавно се вие из Спано поле. Изведнъж полето свършва и се открива гледка към стръмна гориста долина. На отсрещния скат в далечината се вижда х. Каменица. Пътеката става максимално стръмна и навлиза в гората. Дълго време се върви през хубава иглолистна гора, по билото на рид между две стръмни долини. Реката долу се чува, но рядко се вижда, а пътеката на места е много стръмна, на места - почти хоризонтална. Накрая се достига до реката, като пътеката свършва с отвесен улей, който преодоляхме с подаване на раници и спускане по з. Тук има и водохващане, не знам за какво. Направихме почивка с малък обяд. Има указателна табела: "х. Яне Сандански 1:30 ч." Оттук нататък се върви по широка пътека през гората, все покрай реката. После се излиза на камионен път и се навлиза в застроената част на Попина лъка. С търпение и маршировка по пътя се стига до чешма вдясно от пътя, много актуален обект в тази част от маршрута, по това време на годината и при тези метерологични условия. Важно е да се охладим на чешмата - външно и вътрашна, защото до хижата има поне още 1/2 часа.
  х. Яне Сандански - София
  По колите! И по "царския път" - Сандански-Дупница-Перник-София, се прибрахме по живо, по здраво.