Планини'06

• От Боровец до х. Мусала за 2 часа и 40 минути (6.06.2006)
  Тръгваме двамата с Иван за х.Мусала, като нямаме представа какъв е пътят до там и дали ще успеем да стигнем и да се върнем до 7:30 часа (да не изпуснем вечерята в хотела). За да избегнем маршируването по асфалта през комплекса, се качваме на колата. Спираме на малкия паркинг пред имотите на царя "Царска Бистрица". 2:30 часа е, след обяд. Вървим около 100 метра по пътя за Бели Искър и на табелата тръгваме надясно по пътеката за хижата. В тази част, до първия мост на река Мусаленска Бистрица, пътеката представлява корито на малка река, където за щастие няма вода. Това корито се е получило от запушване на първия мост на реката по-нагоре. Сега този мост се състои от няколко тръби под пътя, по които трябва да мине цялото количество вода на реката. Скоро пресичаме и втория мост и продължаваме нагоре по приятна и широка пътека. Спираме при два "билборда", на които подробно са дадени карти на Рила с отбелязани резервати, пътеки и др. На следващия завой е третият мост на реката с приятно кътче за почивка. Още малко стръмно изкачване и достигаме до широк ски-път, който свързва скипистите на Маркуджиците с Боровец. Гледката е неприятна - кал, камъни, отрязани и изкоренени дървета. Една голяма рана на планината! Не знам дали след време по този път ще може да се появи растителност. Фактически старата пътека за хижата се е превърнала в този грозен път. До Веловото мостче (точно на половината път до хижата!) сме по този път, а самото мостче го няма - на мястото му е построен широк дървен мост, за да може да минават скиорите по него. Ски-пътят продължава през клековете до долния край на пистата Маркуджик 2. На места се минава трудно поради многото вода и кал. След това се върви по старата пътека през клековете, която в този сезон представлява малък планински поток. На равното място в циркуса срещнахме и първата пряспа, която лесно беше заобиколена. Последното мостче над реката го няма - отнесла го е водата. Реката се минава по камъни, като ние се отклонихме малко от пътеката, за което после съжалявахме. Защото попаднахме на ужасно съчетание на блато и клекове! Връщането на пътеката ни струваше голяма борба с клековете и доста джапане из мочура. Нагоре до хижата винаги е трудно, независимо от сезона - мястото с право е наречено Голгота. Имаше отделни преспи и много сини минзухари. Стигаме в хижата - часът е 17:10. Вървели сме (без почивки) 2 ч. 40 мин. и тъй като в книгите пише, че пътят е 4 часа, следователно сме постигнали коефициент 2/3 или 0.67! В хижата беше само хижарят, беше студено и неприятно. Изпихме по един чай - хижарят му беше сложил много захар, но чаят беше хубав! Сега задачата беше да успеем да се върнем до вечерята. Почивахме 20 минути и тръгнахме обратно. Пресякохме реката при отнесения мост почти по същите камъни, по които минахме и на идване, без да навлизаме в клековете и блатото. Надолу беше като че ли малко по-трудно да не нагазш  реката по пътеката и да не затънеш в блатата на ски-пътя. После внимавахме да не пропуснем отклонението вдясно от ски-пътя, но маркировка е добра и ще е трудно да се пропусне. Действително бързахме надолу - аз с големи крачки, а Иван често подтичваше. В 19:00 бяхме на асфалтовия път, а в 19:05 - при колата. Време за слизане - 1 час и 35 минути. Имахме време и да си вземем душ преди вечерята.