Пътеписи (писания за пътища) и преживявания през 2007 година

• Четири августовски дни в Стара планина (27-30.08.2007)
  (Кирови, Митреви без Митрев и Веско)
1. ден - понеделник, 27.08, София - Антон - х. Бенковски
Тръгваме от София с влак в 8:40 с надеждата в 10:50 да пристигнем в Антон и за 5-6 часа, т.е. до 16-17  часа да сме на хижа Бенковски. Влакът беше т.н. "електричка" с окаян външен вид и мръсни вагони и купета. Още в София видяхме, че машинистът се суетеше около вагоните, мина и през влака, като във всеки вагон изключваше и включваше компресорите, откъдето се носеше силен шум, съчетан с тресене на целия вагон и свистене на въздух под налягане. Влакът все пак тръгна, спираше и тръгваше успешно на няколко спирки, но преди спирка Равно поле спря и след около 15 минути се разбра, че "чакаме помощ", което означава, че чакаме локомотив, който да изтегли повредилия се влак. Е, дочакахме, влакът тръгна, но в Антон пристигна около 12:30 и така реализирахме 120 минути закъснение. Тръгнахме веднага през селото, началото на пътеката за хижата трябваше да е на другия край на селото, "след моста на река Маргрета" (цитатът е от тук). Времето беше облачно, радвахме се, че не е горещо, както предишните дни, а и като че ли нямаше да вали. По високите части на планината обаче се носеха мъгли и ние рано или късно щяхме да ги достигнем. В центъра на селото срещнахме пацифиста-пешеходец Мохамед, който вървеше по маршрута Лондон - Персийския залив "за стабилен мир", и за който имаше материал във вестник 24 часа от същия ден. Тръгна с нас и вървя с нас до главния подбалкански път, където се разделиме - той надясно към Клисура, а ние наляво да търсим маркировка за хижа Бенковски. Преди това, в края на селото минахме по мост, решихме, че това е река Маргрета и тръгнахме нагоре по улицата. Тази улица се оказа без изход и ни отведе до една мандра, и там с упътванията на работник от мандрата една жена ни преведе през двора си и ни показа посоката, в която трябваше да вървим. Минахме през поляна и след това вдясно хванахме път нагоре. Така и стигнахме до главното шосе като трябваше да се върнем обратно по него (вляво) до моста на забележителната река Магрета. Там пак нямаше маркировка, но ние уверено тръгнахме нагоре и в края на поляната се появи ясно очертана пътека по коритото на реката. При малък изкуствен водопад (пералнята) спряхме да обядваме. Малко по-нагоре се появи и зелена маркировка, след което пътеката зави вдясно, пресече реката, продължи направо и после пак пресече реката. Оттук навлязохме в стара букова гора с много корени и криви дървета (по нашия край на този вид бук му казват свинака). Пътекта катери стръмно и излиза на голяма поляна на рида. Оттук се открива гледка към Антон и околностите му. Пътеката върви нагоре по рида и леко по десния му склон, където се стига до чешма (водата тече от странна тръба) и удобно място за почивка.Около чешмата нямаше маркировка, но ясно очертана пътека водеше нагоре по левия склон на рида и ние тръгнахме по нея. Грешка! Загубихме маркировката и "правия път". Пътеката (и ние по нея) започна леко спускане, пресече едно дере с малък поток и се загуби (и ние с нея!). Посоката беше ясна - нагоре, докато стигнем билото, но пътека нямаше и беше много стръмно. Вече беше късен след обяд, мъглата се спусна по-ниско, а и ние се качихме по-високо и накрая се срещнахме. От мъглата заръмя, тревата беше абсолютно мокра, както и обувките и краката поне до колената, започна да се смрачава, ние сме без пътека на стръмен склон, хижата е още много далече... Дали не е по-разумно да се връщаме? Е, продължихме нагоре и вдясно - знаехме, че пред нас вляво е връх Баба, а превала, който трябваше да пресечем, се намира вдясно от върха. Затова и тръгнахме малко вдясно, но попаднахме в дере и после трябваше да се качваме нагоре по едни камъни. Внимавахме да не се разкъсва групата, защото видимостта беше вече само няколко метра. По едно време Пепо се отклони малко вдясно и надолу, майка му викна "Къде тръгна!", а отдолу се чу радостен вик - "Пътека с маркировка!". Почуствахме се спасени и радостно и уверено тръгнахме по пътеката, която ни изведе на билото на червената маркировка Ком-Емине. Оттук имаше указателна табела за хижа Бенковски. Дълго пътеката плавно спускаше по склон, обрасъл с хвойна, после се видяха обширни поляни, на тях кошари, овце, кучета и овчари, и в далечината постройка, която много приличаше на хижа. Решихме единодушно, че това е хижата и весело закрачихме по пътеката, която стана коларски път. При кошарите имаше и малък инцидент с овчарските кучета (3 огромни звяра), но в края на краищата нямаше ухапани хора и пребити кучета. Пристигнахме до "хижата" и видяхме, че там няма жив човек и признаци на каквото и да е обитаване на постройката от доста време - по-късно розбрахме, че това е изоставен социалистически дом на овчаря. Маркировката продължаваще надолу в дълбок дол с река. Вече беше почти тъмно. Сляхохме в дола, пресякохме реката и пътеката тръгна стръмно нагоре по отсрещния склон. Запалихме фенерчета и продължихме - скоро излязохме на широк коларски път. Бяхме вече доста уморени и затова нагоре се вървеше трудно. Но не след дълго достигнахме до разклон със стълб и табели за хижа Бенковски, хижа Вежен и Рибарица. Наблизо имаше фургон с оставен до него мотор (мотоциклет). Оттук пътеката с лек наклон тръгна през вековна букова гора, пресече река по мост и  хижата се видя!
GPS:


1	Гарата в Антон	12:24	795	N42 43.729 E24 14.813
2	Края на селото и моста на реката	13:10	840	N42 44.016 E24 16.389
3	Главен път - разклон за нагоре	13:40	905	N42 44.304 E24 16.644
4	Начало на вървене по реката	13:53	987	N42 44.623 E24 16.866
5	Второ пресичане на реката	14:47	1145	N42 44.993 E24 17.200
6	Начало на голия хребет	14:57	1219	N42 44.812 E24 17.273
7	Чешма, загубване на пътя	15:14	1310	N42 45.023 E24 17.455
8	Пресичане на дерето	15:57	1360	N42 45.374 E24 17.263
9	Намиране на маркировката	18:18	1776	N42 45.963 E24 17.933
10	Билото	18:49	1890	N42 45.948 E24 18.484
11	Начало на кошарите	19:49	1664	N42 46.211 E24 20.002
12	Дом на овчаря	20:12	1542	N42 46.509 E24 20.380
13	Долът и пресичане на реката	20:22	1477	N42 46.456 E24 20.527
14	Разклона за х. Вежен	20:41	1559	N42 46.633 E24 20.695
15	Хижа Бенковски	21:01	1548	N42 46.924 E24 20.704

За хижа Бенковски: Малка и хубава хижа, чисто с приятна хижарка. Може да се хапне някаква супа, има и лавка. С удоволствие бих отишъл отново. (оценка 6)
2. ден - вторник, 28.08, х. Бенковски - х. Вежен
Този ден имаме малък преход, а и преживяванията от предния ден ... затова спим до 8 часа, а часът на тръгване е 9:00. В началото се върви по пътя, от който бяхме дошли, но не след дълго има добре означен разклон за хижа Вежен. Хижарката от Бенковски ни настигна и ни предложи да минем по билото - било не много повече и по-интересно, отколкото по пътя през Суватски дол. След малко изкачване по пътя се видя и разклона за двата маршрута. Болшинството беше за "по пътя" и продължихме със спускане най-напред по голото до едни кошари, после дълго с вървене надолу по реката. Малко след моста на реката достигнахме разклона за Рибарица и хижа Вежен. Поехме нагоре по пътя, около обяд спряхме да една чешма и обядвахме. По едно време се появи маркировка за изоставяне на пътя и вървене направо по стръмното през гората. Някои от групата продължиха по пътя, някои тръгнахме по пътеката и маркировката. Ние, разбира се, пристигнахме първи, а след 5 минути се появи и другата група, вървяща по пътя.
GPS:


1	Хижа Бенковски		1548	N42 46.924 E24 20.704
2	Разклона за Антон	10:08	1511	N42 46.592 E24 20.673
3	Разклона за билото	10:23	1583	N42 46.378 E24 20.957
4	Кошари, маса и пейки
5	Моста на реката
6	Разклона за Рибарица	11.39	1306	N42 46.249 E24 22.165
7	Чешма и място за почивка	12:31	1414	N42 45.893 E24 22.492
8	Начало на пътека през гората	14:02	1562	N42 46.283 E24 23.267
9	Хижа Вежен	14:15	1629	N42 46.341 E24 23.478

За хижа Вежен: Голяма хижа, не много уютно, и не много чисто. Може да се спи, чаршафите са чисти. Имаше много хубава телешка супа, и бира само Каменица. (оценка 4)
3. ден - сряда, 29.08, х. Вежен - х. Козя стена
Тежък за състава на групата пеход, затова станахме в 6:30 часа и в 7:30 бяхме вече на път. Пътеката е добре маркирана чак до Козя стена, затова нямахме проблеми с ориентацията. В началото вървят 3 маркировки - синя, жълта и червена през вековна девствена гора. Най- напред се отделя жълтата маркировка вдясно, после червената (пак вдясно) - за връх Вежен. Скоро се излиза от гората и се открива чудна панорама на север и североизток. Повървявайки още малко, видяхме и връх Юмрука. Хижа Ехо също се вижда, ако знаеш точно къде се намира. Пътеката плавно върви нагоре, минава над няколко дерета, наоколо има много малини и боровинки. Неусетно се достига билото при Клисурски проход. Това е най-високата точка от маршрута ни. След почивка и интересни снимки продължаваме по билото - малко нагоре, малко повече надолу и така до Ветровити преслап - най-ниската точка от пътеката по билото. След стръмно изкачване по десния склон на връх Юмрука, след един завой ясно се вижда хижата - съвсем близо, на отсрещния скат. След малко се видя хубава чешма - удобно място за почивка. По-нагоре се навлиза в гора, с табелка в началото - стрелка към хижа Ехо и отдолу - 15 мин. При излизане от гората може да се мина вдясно покрай малък параклис.
GPS:


1	Хижа Вежен	7:34	1629	N42 46.341 E24 23.478
2	Разклон за върха
3	Откриване на гледката
4	Билото (Клисурски проход)	9:23	2094	N42 45.136 E24 25.227
5	Ветровити преслап	11:43	1593	N42 45.456 E24 28.560
6	Хижа Ехо	12:36	1657	N42 46.497 E24 28.883
7	Разклона за Рибарица
8	Разклона за хижа Васильов (връх Ушите)	16:38	1619	N42 47.620 E24 29.680
9	Най-високата точка след Ушите	18:28	1610	N42 47.275 E24 31.574
10	Хижа Козя стена	18:37	1568	N42 47.120 E24 31.771

За хижа Ехо: Малка и спретната хижа със страхотна панорамна гледка. Хижарите са приятни, но малко досадни. Имаше храна - хубава супа и не толкова добри боб с наденица и пълнени чушки, нямаше хляб, имаше всякаква бира. (оценка 5)
За хижа Козя стена: Голяма почти изоставена хижа, вътршните тоалетни не работят, банята е мизерна, огромната кухня е пазхвърляна и мръсна. Хижарят се старае, може да се нощува - чаршафите са чисти. Малка лавка с бира и вино. (оценка 3)
4. ден - четвъртък, 30.08, х. Козя стена - Христо Даново - София
Връщаме се точно когато всички вече влязоха във форма, но сме заети хора и не можем да си позволим повече дни в планината. Тръгва се вляво от хижата и по серпантини стръмно се навлиза в букова гора. Гора, гора, гора, стръмна камениста пътека и нищо интересно. Излизаме на широк път, но маркировката сочи през гората и продължаваме натам. През смесена гора се върви главно по десния склон на рид между две реки. Накрая пътеката стръмно слиза на пътя за Христо Даново. Почивка, и леко надолу по пътя - да вървиш и да пееш. Река, гора, сянка, широк път следващ плътно реката. Поспряхме за малко при една чешма и място за почивка с маса и пейки, но беше рано за обяд и продължихме. По едно време се появи водохващане на реката и след него, вдясно от пътя забелязахме маса с пейки, а после и чешма и решихме да спрем да похапнем.  Реш(ч)ено, сторено. Извадихме всичката храна от раниците и тя се оказа повече от това, което можеше да изядем. Нямаше смисъл да връщаме храна в цивилизацията и затова оставихме и за дивите животни. По-надолу се появи още една чешма на пътя и пак маса с пейки, но ние бодро ги отминахме. После забелязахме интересен природен феномен - реката изчезна и в дерето се виждаха само камъни, но след няколко стотин метра тя пак се появи, буйна и пенлива както преди изчезването. Пътят е добър - може да се мине с кола, но на няколко места скалистият бряг се е свлякъл и никой не го е разчиствал. На едно такова място си намерихме забавление да търкаляме камъни в реката - хем разчистваме пътя, хем си правим удоволствието да гледаме как се засилват по склона и бухват в реката. После нямаше нищо интересно освен малко къпини прокрай пътя  и една джанка с жълти вкусни джанки, която пообрахме. Слънцето печеше все по-силно и дърветата покрай пътя изчезнаха ... Появи се асфалт и някои от групата свалиха тежките обувки и тръгнаха боси или по джапанки. След като се появи селото пътят заобикаля едно дълбоко дере с голям десен завой и се върви още доста време (поне така ни се стори в жегата). В началото на селото, след левия завой на пътя има хубава чешма със студена вода. В центъра - друга, още по-хубава чешма с по-студена вода ... Там хапнахме сладолед, а в кръчмата имаше и студена бира.
GPS:


1	Хижа Козя стена	8:15	1568	N42 47.120 E24 31.771
2	Пресичане на пътя
3	Край на горската пътека	10:31	827	N42 45.649 E24 31.963
4	Чешма и място за почивка
5	Село Христо Даново	14:44	583	N42 43.637 E24 35.941