Планини'06

• Няколко дни из Средна Стара планина (8-12.08.2006)
  (аз, Калчо и Кирил)
  1. ден (вторник)
  София - Клисура с влак [7:40 - 11:00]
  гр. Клисура - х. "Ехо" (1645) [11:30 - 18:30]
  От центъра на гр. Клисура се тръгва нагоре по улицата, която води за централното шосе Карлово-София. Появява се маркировка - стрелка с полуизтрит надпис "х. Ехо" и се поема нагоре по маркирната пътека. Върви се все нагоре и се излиза на шосето Карлово-София. Трябва да се тръгне надясно по шосето до детелината, където се включва пътят от Клисура. Точно оттам започва камионен път вляво - има и маркировка. Върви се по пътя, който със серпантини катери нагоре. Този път като че ли внезапно свършва и тогава се тръгва по тясна маркирана пътека, която известно време си вие през ужасни къпинаци, пресича малко поточе и тръгва много стръмно нагоре. Когато баирът е изкачен, се появява широка билна поляна, която се пресича бързо и се тръгва надолу по коларски път. Точно там има хубава чешма със студена вода. Пътят следва течението (надолу) на малко поточе и не след дълго се излиза на широка поляна - местността Розинска мандра. Маркировката води покрай голям изоставен обор (без керемиди) и малко след това има удобно място за почивка - край малък поток под големи букове. Оттук нататък следва изкачване през голяма поляна (където пасяха крави) по пътя или по маркировката, която често върви право нагоре. Излиза се на Ветровити преслап - там пътеката се слива с билната пътека от х. "Вежен". Духаше силен вятър, с което мястото оправда името си. Оттук пътеката подсича отляво вр. Юмрука, като върви малко нагоре. От завоя, на отсрещния баир се вижда хижата. Реакцията на Кирил беше: "Много малка хижа!", а на отговора - "Не е малка - събира 42-ма души." репликата беше - "Е, значи е много далече." И излезе прав - трябва да се мине през няколко дерета и гора, за да се достигне до хижата.    
  2. ден (сряда)
  х. "Ехо" (1645) - х. "Козя стена" (1562) [8:30 - 10:30]
  Маркировката води най-напред надолу по склона, после през широколистна гора, изкачва малък рид и достига до разклон за х. "". След това, чак до х. "Козя стена", пътеката се вие през високи треви и хвойни, по стръмни склонове и трябва много да се внимава - едно подхлъзване може да доведе до дълго пързаляне надолу с неясен изход. Когато ние минавахме имаше силна роса и опастността някой да тръгне надолу беше реална. Хижата се вижда отдалеч и за да се достигне още няколко пъти се минава билото.
  х. "Козя стена" (1562) - Троянски проход [11:00 - 14:00]
  След 1/2 часова почивка на хижата тръгнахме. Маркировката уж я имаше, пътеката беше ясно очертана, но в един момент се оказахме на малка поляна (превал), откъдето като че ли пътеката изчезна. Решихме да продължим направо, по леко очертаваща се пътека, изкачихме насрещния хълм, повървяхме още малко и се оказахме на страничен рид, очевидно далече от главното било! Върнахме се на превела, търсихме маркировка, но нямаше. Решихме да тръгнем в посока на главното било, на което, доста далече, се виждаше арката-паметник на Троянския проход. Подсякохме баира, качихме хребета и отново се оказахме на страничен рид. За щастие там имаше човек, който береше боровинки и който ни показа "правия път" - точно отсреща: "Минавате над малкото езерце (гьола) и там в началото на скалите ще намерите маркировката". Още половин час вървене почти без пътека и наистина "хванахме" маркировката. После видах на картата, че скалите, покрай които минахме са Козя стена. След вървене почти хоризонтално се стига до поредния превал, където има паметник на руски летци. По билото за Троянския проход води широк път (на превала имаше един японски джип и една "Нива"), а пътеката подсича върха отляво. Още 30-40 минути и сме на Троянския проход.
  Троянски проход - х. "Дерменка" (1504) [14:00 - 18:00]
  От прохода, където пътеката пресича пътя Троян-Кърнаре, се тръгва по асфалтовия път, който минава отляво на големия паметник, след това се върви по камионен път, който отива до хижата. Вода може да се налее вдясно от пътеката (на 5 минути), малко след края на една "екопътека" и преди да започне изкачване по ясно очертаващ се баир с почвен път точно по билото. След минаване на баира на пътя има паметник на загинал скиор (с истински ски, залепени на паметника). Продължава се по пътя. Заслон "Орлово гнездо" е на пътя и бележи средата на прехода. Има чешма и пейки за почивка. После най-добре следвайте маркировката, която се отделя вдясно от пътя. Ние вървяхме само по пътя и заобиколихме (излишно!) голям рид. Има още един баир за изкачване по пътя и после с леко спускане се достига до хижата.
  3. ден (четвъртък)
  х. "Дерменка" (1504) - х. "Добрила" (1750) [9:30 - 13:30]
  Най-важното е за този преход е, че през цялото време се върви по камионен (почвен) път! Началото на този път не е ясно означено, но е там, където свършва пътят от Троянския проход.  Маркировка е прилична. В началото се върви през вековна букова гора, след това се изкачва билото през поляни и един стръмен връх по коловете на зимната маркировка. Малко след върха се навлиза в иглолистна гора - някъде по-рядка, другаде по гъста - и през тази гора се върви чак до хижата. Проблеми по пътя ни създаваха огромни локви и гъста кал, които се налагаше да заобикаляме встрани през гората.
  4. ден (петък)
  х. "Добрила" (1750) - х. "В. Левски" (1450) [8:45 - 13:30]
  Много красив и лесен преход - по маркировката, която подсича няколко високи върха - Левски (2166), Малък купен (2141),  Голям купен (2169) и Кръстците (2034). В началото пътеката беше мокра и осеяна с кравешки л. Тъй като предния ден беше валял дъжд, много бързо обувките ни се намокриха. От мократа трева и хвойни през които минавахме още вода се стичаше в обувките ни. От пътеката се откриват чудни гледки към околните върхове и долини. Ние не можахме да видим много, защото гъстата мъгла само от време на време откриваше пейзажа наоколо. Критичен момент в този преход е на голямата поляна със самотния бор. Там се отклонява пътеката за х. Плевен и вр. Ботев. Пътеката за х. В. Левски се губи и маркировката е хаотична. Като че ли най-добре е да се следват коловете на зимната маркировка.Пресича се дерето и след изкачване на височината след него ясно се вижда пътеката, която след стръмно спускане навлиза във вековна букова гора. По-нататък, чак до хижата, пътеката върви почти хоризонтално през гората, пресичайки няколко по-големи и по-малки дерета с буйни потоци в тях.
  5. ден (събота)
  х. "В. Левски" - гр. Карлово [7:00 - 11:00 (до началото на Карлово) и 12:00 (на гара Карлово)]
  Слизането до Карлово е приятно - върви се все покрай реката. Минава се през хижите "Балкански рози" и "Хубавец". Върви се през хубава главно букова гора до водохващането за електроцентралата в Карлово. Оттам се минава високо над дълбокия и скалист каньон на реката. В Карлово се влиза от север, за да се стигне автогарата и гарата се върви надолу по улицата, през пазара и още поне 20 минути направо, докато вляво на пътя се види автогарата.
  Карлово - София с влак [16:38 - 20:50]
  "Пътническия влак за София се намира на четвърти коловоз." - чуваме по високоговорителя на гара Карлово. Часът е 16:20, влакът тръгва по разписание в 16:38. Насочваме се натам, и тъй като отдалеч не виждаме табела "София" на последния вагон, към който има видимост от нашето място, отправяме обичайния въпрос към няколкото мъже, с вид на "жепейци": "Това ли е влака за София?" В отговор бурен смях и няколко пръсти посочиха натам "Това е, това е!" Приближаваме и какво да видим - един вагон и локомотив! Вагонът лъскав - немски, втора употреба, с две секции 2 класа и по средата 1 класа. Настанихме се в 1 класа, в първото купе. Разстоянито от Карлово до София е около 140 км и по разписание влакът трябваше да го измине точно за 4 часа. Браво за постижението на БДЖ - средна скорост 35 км в час!