Да запазим богатството на народния език от Мездранския край

(в памет на майка ми)

(диалект от село Лик, община Мездра, област Враца)

:( главна буква означава или ударение, или начало на изречение, или и двете :)
"" - по-литературен израз
() - пример
{} - пояснение
абдАл –> вид будала
Ако –> добре; нищо
Алтав –> загубен, прост
амбАр –> голям дървен съд за брашно, сглобен от шинди с капак, "хамбар"
антерИя (219) –> къса мъжка дреха
аргАсвам, аргАсано –> старо изцапано и не се чисти (Таа риза е аргасана и не мое са упере)
артИса (160) –> "хартиса", остава
асмА (241) –> лозница
афИф (242)–> съмнителен, слаб, несериозен (Афиф работа)
ашладИсвам (230) –> облагородявам, присаждам {калем на дърво}
бАба, бабЕ –> и стомах на прасе, пълнен с месо
бабАнес, на бабАнка (188) –> дебел човек
бАберка (7) –> недоразвит, малък царевичен плод
багабОнтин (8) –> вагабонтин, тарикат, лъжец
бадевА, бадивА (9) –> напразно, залудо, на вятъра (БадевА работИ, бадевА не стой)
бадЪн –>  голям съд за течности
баламУрник –> вид будала
балдИсва –> изпотих се (Балдисах у таа жега)
бАло –> домашно тъкан вълнен плат
бамбОн –> "бонбон"
бАра –> малка река (Боденска бара - име на река)
барабОй (10) –> картофи
барбАрам, брабАрам –> бъркам, разбърквам с цел търсене на нещо (Не брбарай в тенджурата, щи исъънат ръцете!)
бАрем (11, 98, 103) –> поне (Барем не приказвай)
бастИсвам, бастИса (231) –> съсипа, изхвърли, разруши
баталИсва –> съсипва, разваля, поврежда (Кво пипне баталише)
 бАце, бАко (145) –> бате, батко
бахтИсах –> уморих се, с досада
башкА (243)–> отделно (Секи си е башка луд)
бЕка –> овца {умалително, на дете} (Яла, мамо, да видиш беката)
бЕлким (12) –> нима, може би, дано (БЕлким завАли)
бел лук –> чесън, чеснов лук
беломУяв –> рус, невзрачен
бетЕр –> (4) по-лошо от, по-зле от
бибЕ (13) –> гъсе {малкото на гъските}
бИе -> прилича (Не бие на кво удара - Не прилича на нищо, грозно е)
биковИто –> твърдо, грубо, здраво, непробиваемо, нечупливо
бИтанка, бИтанга –> пропаднал човек
бИшкам, бишнА (117) –> бутам, събарям, събори (Глей да го не бишнеш; Оти бишна кащата?)
бичкИя (14) –> вид трион с дървен скелет и осукана връв
бОжем (189) –> май че, не много сигурно
бомбЕ, бумбЕ (118) –> мека шапка
бОтур, бОтор –> пън; {обидно} темерут, дървеняк, ръб, недодялан, груб човек (Кво глеаш кат ботур бе!)
бОшлаф (232) –> маловажно, невъзможно (Бошлаф работа)
брАнище (220) –> гора, забранена за сечене
брЕа –> кашля (Бреаш като рапотничава овца)
брЕцам –> рева на дебело (Що брецаш кат бивол)
брУс (119) –> камък за точене на коси, ножове
брЪнка (15) –> халка на синджир
бръмбъзЪк (190) –> нещо малко, шавливо
брЪскам, бръснЯтелка –> мета небрежно, метла за двора (Иди бръсни по двора)
бУам –> кашлям (Буаш кат магарица)
бУкне, да бУкне –> да пламне (Не наливай таа газ, ше букне и ше ти опръли джуруяка!)
бУмбалце –> топче - стъклено, от хартия или тесто
буренЯк (233) –> място, обрасло с бурени
бУчаво –> на буци
бУчка –> дълбок дървен съд за биене на масло
 бЪкел, бъклЕ (16, 154) –> дървен съд за вода;  съвсем нищо (Бъкел не разбира - нищо не разбира)
вАрда (17) –> пазя, пази се (ВардИ са от коня - ша та ритне)
варЕкам –> оплаквам се от болка (Она варека от лани – Оплаква се от миналата година)
вАрка се, варнАх го –> бърза, надбързва се; изпреварих го (Аа са варшкаме – Хайде да се надпреварваме)
вЕсвам –> появявам, наминавам (Не са е весвАл от лани)
верЕв, на верЕв (221) –> наклонен, по диагонал
вИдело (18) –> светло (Яла на видело - Ела на светло)
вощИна –>  непретопените восъчни пити, ... от вощина
врАтница, врАтник –> (3, 120) дворна врата
врЕка –> чувал
врещИ (19) –> реве на висок тон {обикновено козата или ярето врещи}
врЪнкам, врЪнкям (194) –> моля, убеждавам (Стига си ма врънкЯл, нема ти го дам)
въгърЕц (195) –> паразит при говедата
вЪртел, врЪтел (20) –> спънка , препятствие (Праи ми въртел)
въртОглав (64) –> глупав, загубен
вЪршина, врЪшина (21) –> тънък клон от отсечено дърво, тънка тояга
габардИса –> отекчи се, измори се, омръзна му
гАвна, да гАвнеш –> да отлееш рязко от шише или друг съд (ГавнИ малко зеетин)
гайлE (155) –> грижа
галЕ –> малкото на биволицата
галфОн (22) –> глупак, тъпак, простак
галчИ, гълчИ –> кара се, вика
гАрда, гардЕ (152) –> съд за вода, направен от кратуна
главнЯ (23) –> запалено дърво
глоЖак –> каменисто място, обрасло с глог, бурени и павитак
гмАрам, гвАрам –> стъпвам в нещо рядко, напр. кал (Що гварнА в калта)
гнетЕ –> натъпква, пълни (Ша гнЕта  чушки - Ще пълня чушки)
гнЯсам –> нагазвам, цопвам, стъпвам в нещо рядко (ГняснАх в калта)
голосКок –> гол, слабо облечен (Не оди повънка голоскок!)
гранЯса –> развали се от дълго стоене (Таа мас е гранясала)
графА, грАфа –> гарафа, специално шише за вода
грди –> грухти (Що грди тва прасе, като съм му сипала одеве! )
грЪдзула, на грЪздули –> на бучки {използва се за описание на нещо неравно, например скапана възглавница}
грЪсти (24)  –> конопени растения
грЪчав (121) –> слаб (Жено тизе гръчава! - не става дума за жена)
гръцмУн –> гръклян, шия, врат на кокошка или на добиче
губЕрка (25) –> голяма желязна игла
гУшка дражАк –> наредени вертикално на сноп стъбла от царевица (Напраих дражака на гушки)
гъзнЕм –> назад, ходя назад (Не оди гъзнем, ше са спрепнеш! - Не ходи на заден ход, ще се спънеш)
гъзнИсва –> изнася се с гъза напред (Глей тоа кво са гъзнисва и не мое стане)
гЪтне –> събори (Еж ка гътнА стомната - Виж, че събори стомната)
гЬОстерица –> тояга, сопа
дЕка (26) –> къде (Кажи дека остаи казмата)
дЕкна, дЕкам –> подвикна, подвиквам, карам се (Стига декА детето!)
дерУга –> диря, белег, драскотина
дечОре –> дечурлига
джангЪр, жангЪр (122) –> оспорвам (дигам жангър - оспорвам нещо на висок глас)
джАсвам (27) –> хвърлям еднократно, небрежно; бутам, събарям
джИбри (28) –> остатък от ферментирало грозде, пращина
дживгар –> 
джонгал –> човешки крак (голям) (Маани си джонгалете оттам!)
джУка (29) –> устна (Начервила си джуките)
джунджурИя (196) –> (Собата му е плна с джунджурии)
джУркан боб (123) –>  скълцан и после сварен боб
джурУлек, джурУяк –> инструмент за джуркане; лице на грозен човек (Виж си  джуруяка!)
джУфка, на джУвка –> панделка, (завързано) на панделка, папионка
дзвер, звер (124) –> звяр (Голем звер си)
дзЕпам, зЕпам –> гледам (Кво мъ дзЕпаш бе! - Какво ме гледаш!)
дзиндзинИкам –> треперя от студ
дзУпам, зУпа –>  играя, (ЗУпа орОто - Играе на хорото)
дибидЮс –> навякъде, напълно (Дибидюс гол)
диванЕ (166) –> непослушно малко дете, буйно и невъздържано
дип (161) –>  добре, (Дип че сам добар ... - Добре, че съм добър ...)
дИпла  –> наръч от клонки за фуражна шума; плисе на пола
дирЕк, дерЕк (30) –> дървен стълб (най-често за електричество)
дИрник (191) –> задник
довАждам, доАждам –> идвам
докАчам –> достигам (Яла, че не моа го дОкача)
докАчам, докачлИв (192) –> обиждам, засягам
дОпладне –> до обяд
драк  –> царевично стъбло (Къде си понесъл тоа драк - фърли го)
дражАк –> стъбла на царевични растиния {събира се за добитъка} (Отваждам да збирам дражака)
дрАпа (222) –> пълзи, домогва се
дръжАле –> дръжка на лопата, мотика или друг инструмент
дрЪзам, дрЪдзам –> дърпам (Не дръзай тоа конец, ше разплетеш фанелата)
дръмОн, драмОн –> едро метално сито за пресяване на фураж; използва се и като обидно определение за домашно животно или човек
дУдa (169) –> черница, дървото
дУди (125) –> плодовете на черницата (Наглъфал се е като бибе с дуди – Преял е)
дУдне (197) –> говори неразбрано, кара се (Стига дуднА)
дУнда –> дебелана
дЪдре –> дърдори (Сал дъдре - Само говори)
дърдОнка, дръдОнка (126) –> екскременти на топчици (от кози, обци, зайци и др.)
езлАк, язлАк, излЪк –> тераса на селска къща (оградена с шинди), балкон
Ела –> добро (Ела ли ти виното таа годин?)
Еле –> ето (Еле го ножлето)
Емна (198) –> (Ша са емна и ша го прекопаа)
ептЕн (193) –> хептен
есенЕс, есенЕска (271) –> през есента
жАбам, да жАбна –> грабвам, вземам (ЖабнА детето и бегА)
жеглА (127) –> железна пръчка на ярема на волска кола
жилАва –> ям нещо жилаво; ям без апетит
жубЕркам –> ям нещо малко с апетит, глозгам
ждрАпам –> стъпвам, джапам (Глей да не ждрапнеш в лайното)
забатАчва, забатАчи (31) –> забравил, изоставил, загубил, замотал (Забатачи работата)
забАкна са (256) –> задави се,  запъна се
заборАви, забовАри (168) –> забрави
зАвалия (223) –> горкия
завАля са (169) –> периодично губи равновесие, но не пада; присъщо е за пияниците
зАвет (251) –> място, защитено от вятъра
зАглава –> далечно място (Връй зАглава – Върви на майната си, ругатня)
заглАви са –> заклещи се
заглОбвам –> забучвам, забивам (ЗаглобИ колеца до стръка)
заглЪзне –> да затъне в калта
зазЕпа –> "зазяпа", загледал (Какво си се зазепал!)
заклАпам, заклОпвам, заклАпвам –> затварям, притварям (Заклопи джама, че влаат мушици)
закрЪши –> закъсал (Много съм го закръшил таа зима с дръвата)
зАлак, (252) зАлаг –> "залък", хапка (Преседна ми залага)
заливОсвам (199) –> замазвам небрежно (Сал си го заливосал)
замАн (253) –> за време (Кой заман е?)
зАман –> винаги, всякога
запетлЯвам (235) –> закопчавам (Запетлей си дреата, че дуа!)
запИням (200) –> запъвам
запИщвам, запрИщвам –> заграждам, за да не тече водата (Запищих реката)
запофИчвам –> хвърлям силно и далече, и не гледам къде ще падне (Къде го запофичи?)
запЪам, да са запъам –> да се запъхтя, да се задъхам
запъртЪк (129) –> развалено яйце, неизмътено яйце
 зАран (201) –> сутрин (Сека заран доим козите)
зарАн –> утре
зарЕда –> скала; ред за пасене на добитък (Пасем офците на зареда)
зарзалИя, зАрзала (128) –> полудив плод, като кайсия
зАтра –>  загубен човек (Голема е затра - Много е загубен)
запЕцна (170) –> запъна, блокира
затискОл –> запушалка на гарда или стомна, най-често какалашка или дървена
зафАлям –> хваля
зашлЕкнах са, забАкнах са –> задавих се
згенОса –> похаби се, счупи се
згОда, на згОда, згОдно–> удобство, на място, удобно
здУан –> развален, мухлясъл (Глей, че саа здуАло)
зеерЕ –> [тур. зехере] фураж, зърно
зеЯ, зеИш –> викам, викаш, крещя, крещиш (Сига зея, затвори малко таа уста!)
зимЪска (163) –> зимата
зОбам (171) –> ям нещо на зърна (Зобам грозге - Ям грозде)
зор (225) –> трудност (Голем зор видех)
зор замАн (224) –>
зЪркели, зрЪкли (130) –> очи, очила
зян (236) –> напразно (ОтидЕ зян)
ибрИк (тур.) (32)–> глинен съд за поливане за миене на ръце
извЪда, да са извъда –> (Как можа да са извъдиш също като майка си)
изкилифЕнчвам, изкилифЕрчен,"изкелифЕщва" (244) –> изкривявам, изкривен на една страна
изклоцАатвам –> отраквам (се), захитрявам, {в отрицателен смисъл}
изкорУби, изкурУбване, изкорубен (131) –> изтърбушване
изкрЪнквам, изкрЪнкя (237) –> измоли
излАк, езлАк, излЪк (268) –> тераса на входа на стара къща
излУзвам –> "изхлузвам", събувам
измикЯрин (34) –> човек, който работи без пари, само за яденето и дрехите {презрително определение}
изоглАвен –> излязъл е от юздата (Кво одиш като изоглавен – Ходиш неориентирано)
изпедЕпцам –> усъвършенствам
изтИщи –> да се допече (Остави го да се изтищи)
изсУнал, изсУлил –> раздърпал (Кво си са изсунал такъв! – Какво си се разгащил, раздърпал!)
изУвам (35) –> събувам {за обувки или цървули} (Изуй си чеелите и влазай - Събуй си обувките и влизай)(Изувай царвулете!)
изфирЯсвам (238)  –> избягвам, изчезвам
изцИбрил –> отслабнал, обикновено от болест; за течност, станала прозрачна
Ишкам –> прогонвам кокошките (Ишни таа кокошка, че изеде доматите!)
кадЕм, къдЕм –> успех, сполука
казмА –> права лопата (Подай ми казмата)
каИш (36) –>  кожен колан за панталон
какалЯшка, какалАшка (37) –> кочан от царевичен плод
калесвам (132) –> каня, поканвам с украсена бъклица за свадба или кръщене {и в преносен смисъл}
калищАк –> кал
кАлци, калцУне –> чорапи до коляното без стъпало; вълнени чорапи
калЪч –> назле, накриво, косо
кам та, кАма те –> къде си (Кам та бре? - Къде си?)
камАра, накамАрвам (172) –> купчина, накупчвам
камизОлка –> тениска
кандИсвам –> съгласявам се, приемам, скланям
капИстра (273) –> синджир за връзване на добитък (Дръж телето за капистрата)
капИчвам, капИчна (274) –> събарям се
капЪшка –> опашка (чепка) на плод или зеленчук (Маани му капъшката)
кастрОн –> метална паница
катарАга, катарАги (133) –> дървена стълба
качамИлка, качамИлкя –> дърво, с което се бърка качамака
кашмEр, за кашмEр (38) –> [тур.] много зле, многозначно {употребява се и като приятелско възклицание} (Абе момче, ти си за кашмер бе! Станал си за кашмер! За пуст кашмер!)
кАщи –> антре на селска къща
квас (134, 142) –> домашно приготвена мая за хляб
кЕкав (239) –> нездрав, слаб
кел файда (149) –> каква полза; никаква полза
кеменЕ –> гъдулка, цигулка
кестермЕ (227) –> накриво, напряко, по диагонал
кИна, откИна –> късам, откъсвам
кИпра –> гиздя (Какво си се накиприла така!)
кламбУчкам (39) –> бълникам {плискане на течност в затворен съд}
клАпче –> клопа, дрънка
клЕнза, клЕензе –> детска игра, с една дълка пръчка се удря една къса пръчка
клЕпа –> ходи с клатеща се напред-назад походка
клепАрест –> ушат (Ей, клепарестия! – Хей, ушатия!)
клепАч –> ножче, бързано с връв и носено от стари хора на подпаската
клЕпе –> дървено парче в зидария за коване на врата или прозорец
клефАре, клЕфки –> чехли {най-често стари обувки, с които се ходи по двора} (Наалузи клефките и връи повънка - Обуй обувките и отивай в тоалетната на двора; Бишни ми клефарете – Хвърли насам чехлите)
клефУцам –> мъкна се, влача се
клечурЯк –> съчки и трески на куп (Събрах клечуряка)
клИма (173) –> килва се (Не му се спи, а му клима главата)
клИсавица –> тежка и лепкава пръст; гъста кал
клуп, кюп –> възел
клЬОщав (226) –> слаб
клЮса, кЮса –> вълчи капан; използва се и за заядлив човек (Еее, голема кюса си.)
кобИлица (40) –> раменен лост за носене на две ведра вода
кОвчег –> сандък за дрехи, скрин
кОзяк (218)  –> черга от козя козина
кОлец (41) –> стълб, дебела дървена тояга (Оти си зел тоа колец?)
колО –> колело
колчАв, кОлчав (240) –> (Виж са кОлчав мъж си!)
комАт (42) –> парче хляб
кОнгерица –> обида за грозна жена, висока и слаба
кОняк –> предна гръдна кост на пиле
копАня (43) –> дърван съд (корито) за месене на хляб или за хранене на прасе
кОпрец –> копър
корАвец (44) –> пъпеш
корИя  (116) –>  дере
 корУба (45) –> дупка в изгнило дърво, болан бял дроб (боли го корубата, кашля)
коскожАмити –>
кочАн –> средната част на зелка
кощрАмба –> грозна, слаба, зла жена
крАпо –> късо
крЕам –> кашлям (Кво са креаш кат дрът старец – Какво кашляш като старец)
крещ –> скалисто място, достъпно само за кози (Балинската крещ)
кривУндел –> криво дърво
крЪжаф, кЪржав –> кирлив
крЪнка –> моли настоятелно
крЪпел, кЪрпел (174) –> цепеница (Тури един кръпел у кюмбето); обидно обръщение
кръшнЯк –> кръст {анатомически орган} (Заболе ма кръшняка от работа)
кукурУз (46) –> царевица
кУнки –> ръце {когато се говори на бебе} (Дай на баба кунките!)
купЕн (47) –> снопи, наредени на куп
курдЕла, кордЕла (175) –> панделка
курдИса (176) –> намести се
куртолИса, куртулиса (177) –> умря, загина
кусУр (141) –>
кутлевАрка –> метален съд за мляко, вода и др.
кърбАлка, кръбАлка –> дъска с опора в средата, където децата се кърбалят
кЪрня; окърнИ –> кастря, окастри, осичам част от клоните на дърво (Он окърни дудата)
кюмбЕ (48) –> [тур.] селска печка
кюп –> възел на въже
кюпрИя –> дебела греда, която подпора на другите греди в селска къща
кЮса, "клюса" –> капан за по-едри животни {желязо с пружина}
кЮскам, кюснА –> удрям с глава
кютУк (178) –> 
лАаса –> струва ми се, като че ли (Он лааса доде – Той като че ли дойде)
лАбав, разлАбил –> "хлабав", разхлабил
лаг, лагА –> поляна, ливада
лакардИя, лакЪрдия (272)–> умна, хитра приказка; виц
лАни (41) –> миналата година
ластАр (49) –> млади клонки на дърво или лоза
лебенИца, любенИца (50) –> диня
лезиш (147) –> хилиш (Недей да са лезиш като сцепен колец у лозе - забележка към някой да не се смее или да не се лигави)
лЕмаф, лЕмава –> болнав, слаб, непохватен
лЕтоска (162) –> на лято, през лятото
летоРасл –> едногодишна издънка от дърво
лефтЕрен –> паянтов, нестабилен, тънък
ливОсвам –> мажа, размазвам
лимбизИа –> фино и сложно, ненадежно 
лИскам, "плИскам" –> плисвам, изсипвам съд с вода със замах
лИяк –> акация
лОчник –> съд от издълбан камък, за вода за кокошките или за помия за прасето
лУпна –> падна; ударя (ЛупнА на замята); (Ша та лупна! – Ще те ударя!)
лъжИчняк, лъжИчник (179) –> плетена от лозови пръчки кошница за дървени лъжици, виси на стената
лЮсвам  (51) –> удрям
мАана –> ударя, (Дуу жено, ша маана с вилата! – използва се при укротяване на буен кон или човек; Шта маана един път и шти са вейнат крачолете! – закана с описание на последствията)
маанА –> кусур, недостатък (Сал намира маана)
маИням, маИняй –> нещо което имам, няма да го имам (Ша маиням тиа говеда); махай се (Аде майняй са!)
мал –> психическо състояние, здраве (Тоа не е мал! - този човек е душевно болен, не е нормален; Ша остане детето, ама нема даа мал!)
малЕшка –> малкия пръст на ръката
мамЕ, мамЕта –> малки люти чушлета
мангафА –> грип (Фанала ма е мангафата)
мандрЪсам (254) –> люлея, кандилкам
мАчка, мачЕ –> котка, котенце
мерудИя (148) –> магданоз
месАл (52) –> вълнена кърпа за завиване на тесто или пита
мЕсто –> нива (Отивам на мЕстото)
мЕцам –> казвам (МецнИ нещо де! - Кажи нещо най-после)
мешИна –> корем, стомах
мИгар (53) –> нима (Мигар си гладен)
миряса (156) –> успокои се
млАка –> блато, мочурище
мотовИлка –> дървен инструмент за навиване на прежда
мотолЯвчи –> мотае
мрЪца, мрЪнкя –> оплаква се на тънък глас без причина
муулУзин –> мързеливец
мърцИна –> напразно
мяУнка, меУнка –> празен пашкул от копринена буба; растение с оранжеви плодове като пашкули
наврАщам –> навивам, завращам (НавратИ си крАчолете, като джапаш у реката)
навУща (54) –> вълнени парчета, които се навиват на краката, когато се обуват цървули
нагнЯса –> нагази (Що нагняса в калта?)
нАдам –> очаквам, надявам се (Се са надаме да си доде довечера, ама кой знае)
нАдве-нАтри (158) –> на две - на три
надУнда, надУндил  –> надул {облякъл много дрехи}
нАесен (164) –> есента, наесен
назландИсва –> мотае се нарочно
накИпри (217) –> издокара
наклЕпа (275) –> наклеветя; изцапам; подостря {коса или сечиво}
накокошИнен –> наежен
нАмерки (55) –> напосоки
нАмито –> косо, под ъгъл (Таа дъска си я заковал май нАмито)
нанадОлнище -> стръмнина (Като се юрнА по нанадолнището... - Като се засили надолу по стръмното ..)
нАнка (234) –> спи
наочекОлиле –> наобиколили, нападнали, интересуват се от теб (много хора)
напИням –> напрягам (Кво са напиняш кат глист на буца  ... кат въшка на бръзей – Защо се напрягаш)
нарЕвам, нарИвам –>
нарУвам –> рева (Какво наруваш като магаре!)
нашОвам –> да се наям с нещо, без да мисля за последствията (Язе снощи са нашовах с тругунки и сага ма боли корема, НашОвах са като бибЕ е дУди!)
неалИт, неелИт,  нейлИт, нЕела –> калпав, лош (Могу си неалит бе - Много си лош; Неелита ябулка - Развалена ябълка)
нощвИ, нощовИ (56) –> дървен съд за месене на хляб (Град бие и в нощовите - (прен.) Омесеният хляб не е добър) 
обрЪгнал (180) –> претръпнал
овАрда, увАрда –> опазя (Не може да го уварди)
оглавнИк (57) –> юлар
огрИбка (58) –> малка лопатака, метална, {с която се очегъртват нощвите след омесване на хляба}
одЕве (276) –> преди малко
Одма (167) –> веднага, от веднаж (Одма да остаиш колото от дек си го зел - Веднага да върнеш колелото откъдето си го взел)
Одър (59) –> легло, вид стар креват
оклЕпа –> изцапа; провали (Тоя оклепа работата)
Олби –> точени кори за баница
олЕзиш (147) –> засмееш (Кво си се олезил като настъпена краставица)
олЕшил –> подстригал късо (Много си са олешил)
омлАта –> обруля; да изям всичко (Не сам гладен, омлатих един леб одеве)
Он, онА, онО (33) –> той, тя, то
опанджАк, апанджАк –> вълнено овчарско наметало, ямурлук
опашнИца –> част от волска кола (Не се друсай на опашнИцата, ша я строшиш)
опИнци (60) –> цървули от свинска кожа
опИням –> дърпам
оплАкна (181, 146) –> изплакна (ОплакнИ паничЕто и го дай насам)
опустее (76) –> често използвано проклятие (Да опустее таа крава!)
оревА орталЪка –> рева силно, чува се наоколо
орЪпляк, орЪпяк –> остатък от изядена ябълка; {обидно} смотан, грозен, сдухан човек
отАва, отАви –> да расте нормално (Глеам, че тревата са е отавила)
отвАдам, отвАждам, отвАам  –> отивам (Отваам на госке - Отивам на гости)
 отвЪде, удвЪде (77) –> оттатък, в другата стая (Я отвадам удвъде - Аз отивам оттатък)
Отглади (204) –> от глад (Нема да умреш отглади! - когато някой иска да яде преди да е дошло време за ядене)
 отЕсвам, отЕсам –> очиствам с мотика място от бурен
Оти (78, 215) –> защо, защото
откорЕщвам –> отделвам повърхностен слой
отпЕрдвам; запЕрдвам –> дърпам пердето в едната или другата посока
отпИщвам –> махам преграда на течаща вода
Отпладне –> след обяд
 Отръки, Одръки (203)  –> (Иде му отръки - умее, сръчен)
отчЕкна –> откърша (Клона са отчЕкна и я са сурИнах)
отчУвам –> отгледам (Какви чушки е отчувала)
офлЯнква,  офлЯнквам се –> овърта, осуква, разтъкава се; мая се, мотая се
офЪкам –> подстригвам късо
очегЪрта –> остърже
очеплЕзил –> облещил, покатерил, разкривил, напил се {използва се предимно в това глаголно време} (Ква месечина са а очеплезила - Каква луна се е облещила; Слазай оттама, кво си са очеплезил!  Глей го тоа ка са а очеплезил!)
очУшкам –> да махна шушулките на нещо (Очушка ли боба?)
оцефЕри, осефЕри –> да се освести
ошУшкам –> да взема цялото (Таа мойта жена се ма ошушка)
оЯгни, обЯгни –> роди агне
павитАк –> обрасло място с бурени и храсталак
паздЕрка (79) –> кухо стъбло от конопено растение след обработка; {закана} (Шта напраа на паздерки! - Ще те разкъсам на парчета)
палАш (80) –> порода ловджийско куче
парлАк –> голямо парче
партакеши (159) –> вещи, дрехи (Обирай си партакешите! - Взимай си нещата и заминавай)
пАсмина (81) –> боклук, ???
патУре –> потури, гащи от домашно вълнено бало с ниско дъно
патЪк, патЪци (205) –> гуменка
пачАвра (82) –> стара кърпа за подсушаване и почистване на предмети; обида за развратна жена
пЕнджер, пЕнджур –> прозорец
пердАх –> бой
перкулЯсал –> откачил
песнИк, песнИца (182) –> юмрук
петлЕе, петлЯвчи (206) –> мотае, пречи (Не петлей ми са в краката)
пешкир (83) –> кърпа за лице или за сватба
пИпкав (84) –> бавен, муден, несръчен (хванала го е пипката)
пИшура (151) –> извор, чешма; вода, течща от кора на дърво
пищИсвам се –> омръзва ми
плАдне –> обяд
плАднище (85) –> оградено с тръни място на поляна, кошара за добитък; там дабитъка се затваря на пладне
пласт –> изсушено сено, събрано на малка купчина
плAста –> събирам сено, което правя на купи (Заран ша пласта сено)
платнИк (86) –> голям конопен чувал, домашно тъкан
плУжяк, плУжек, пЮжавец –> охлюв
повЪнка (207) –> малка или голяма нужда (Нощеска съм одила 2 пъти повънка)
подкокорОсвам –> подстрекавам, подтиквам
пОдмол (87) –> закътано място във водоемите, където се крие рибата
подлИзва –> При преливане на течност - обтичане на съда, от който се сипва. (Таа кана подлизва)
пОдница и врЪшник (88, 89) –>  глинена тава за печене на хляб с метален похлупак
подпеЕтвам, подпЕти –> смачквам задната част на обувка и така обувката става за нахлузване
покАтра –> помрдна, отместя (Не моа го покатра тоа лочник)
покръклО, покреклО –> направено от вътрешностите и главата на прасето в буркан с мазнина
пOлани –> преди 2 години, по-миналата година
пОлог (90) –> място, пригодено за снасяне на яйца от домашните птици; сандъче или кошник със слама
полУпци, (144) пулУпци,  пълЪпци –> съд за сол и шарена сол, всъщност от похлупци
понгашOр,  пунгашOр –> сбирщина {от нещастници}
поплЕсяк, поплЕсак –> нещо сплескано, безформено (Тия ма биа дорде ма напрайа на поплесяк у мундзата)
порЕзаница –> дебела филия хляб
потлАпвам –> започвам да употребявам често нещо, което иначе се пази. (И таа ли лъжица сте потлапиле)
потОн –> дървен под на обор
потОница –> дъно на дървена волска кола
потъкИням, потЪквам –> слагам дърва на огъня (Потъкни огъна)
пощелИв –> човек, който винаги иска да опита това, което види че яде някой край него
прАдище –>
прАща, прАщи –> плетено синджирче за връзване на чорап; въже от осукана прежда
пращИна –> ферментирали плодове, готови за варене не ракия; остатък след източване на виното от бъчвата
преврЪвиа –> изредиха се (Докъде се натуташ, бабичките са изпревръвиа да поливат и сто пъти та предредиа)
прЕждило –> вид закопчалка на обувка, катарама
прЕлка (269) –> тясно заградено място, през което преминават овците при доене
препИрам, припИрам (270) –> споря
пресОл –> солена вода, саламура на зеле
прЕстав –> половинка от нещо (Ше сада мерудията в горния престав)
придАвам, придАвай –> върви напред (Придавай, я ща та стигна)
прИйда, прИда –> приближавам (Прийди насам; ПрИди, не бой са)
приклАпам, приклОпи –> притварям
припилИква –>
прискрИпвам, прискрИпна –> притисна, смачка (Прискрипна си пръста)
прИтка (91) –> дълга пръчка, забита в земята, около която растат увивни растения
прИшка (92, 112) –> пъпка на кожата на животно или човек
пролетсем –> пролетта
просенИк (93) –> царевичен хляб
профрЪкнал –> скъсан (Чорапете му профЪркнале)
пул –> копче за дреха
пунгия (157) –> кожена торбичка за пари или за тютюн
пУстинята пУста –> ругатня към неопределен предмет
пУуна –> ударя (Шта пууна, та шта зашлекна! - Ще те ударя, та ще се задавиш!)
пЪам –> дишам тежко
пЪкна, да пЪкна (94) –> да се покажа (Пъкни ма ооу, яла а ти кажа нещу - Покажи се и ела да ти кажа нещо)
пЬОча –> плоча
ражЕн, ръжЕн (95) –> желязна лопата за гребане на жаравина (за връшника и подницата)
разбИшквам, разбишкан (279) –> разхвърлям
разбрИдам –> разплитам (Фанерата ми саа разбридала по ръкавете)
рАзгеле (6) –> най-после, случило се е нещо дългоочаквано
расклоцАтвам –> отраквам {отрицателно}
рАпам, рЪпам –> ям, отхапвам,
расОа,  разсОа, расОшка –> тояга с раздвоен край (Връи отсечи една расоа)
расоАтица –> буболечка щипалка (по гроздето)
ратИшка –> хартийка, парче от вестник
разтрИвам –> разпилявам, загубвам (Къде разтрИ стоката - Къде загуби животните)
раУлка, реУлка –> чепка грозде (Очепи ми една реулчица афузълиа!)
ребедЕе ми (255) –> мърда ми пред очите, мерджелее ми се ???
ремИк, ремИчка (278) –> кожен колан, каишка
рещО –> сито за пресяване
рИпам (277) –> скачам
рОфито яйце –> рохко яйце
рОшковец –> охлюв; вид неузрели сливи
рудинА (96) –> планинска поляна, планинско пасище, ливада
сабАале, сабАалем (97) –> сутринта
саборЯса, съборЯса (229)–> падна
садЕ, съдЕ (98) –> навсякъде
 сАкам –> (99) искам (Кво сакаш тизе от мене бе!)
сАка че, сака чедеЕ (208) –> сякаш, като че ли
сАжак (153) –> желязна стойка с 3 крака за поставяне на съд над огнището
сайвАн, сейвАн  (101) –> селскостопанскапостройка, навес, обикновено заграден от две или три страни, без врата
сал –> само (Сал оди по двора)
самИня –> съмва се (Уно лааса почна а са саминя - Като че ли започна да се развиделява)
сАмси –> самичък (Онова буре го внесох самси)
сапикЯсам, сапикАсам, съпикЯсам –> спирам се (А сапикасай се, малко…); да се осъзная, да се въздържа (Ти ша са съпикясаш ли бе, момче!)
сапИням са –> спъвам се
сащИсан, същИсан (100) –> смаян, стъписан
сбабичАсам –> да ми се сбръчка кожата след дълго стоене във вода или в банята
свИтка, свИтки (102) –> искри от огън (Ща мецна, та щи излеат свитки из очите! - Ще те ударя, та ще ти излязат искри ... )
сеДе, садЕ, съдЕ (103) –> навсякъде
сЕкна –> издухдам си носа
сенИя, синИя –> малка маса на 3 крака
сетрЕ (104) –> елек от бало с гайтани
сЕцна (257) –> (Сецнал саа ф кръста)
сиджИм, сижИм –> въже от коноп или лен
скАли –> циментово, каменно и т.н. стълбище
скИмна ми (105) –> хрумна ми, сетих се
 сколАсам (158) –> смогвам, успявам
скОмина –> изтръпване на зъбите от кисела или стипчива храна
слАчам –> свличам, слизам
слетЕ –> опада (Слете ми косата)
слог  (106) –> синур, межда - граница между ниви
сметнИк –> лопатка за боклук
смлАта, да смлАта –> да пребия набързо (Доде ниа дотичаме, оня го смлатИ!)
смОкове –> домашен дървен стан за тъкане
сОба; собЕ (107) –> стая; стаичка
сОвна са (258) –> спусна се; да падне  (Кво си стъпил на тва столе, ша са сОвнеш да са прибиеш)
спарУжен (108) –> увяхнал заланчук {и преносно}
спАстра (259) –> прибера, прикрия; запазя
сплАтено –> сгънато
сподделЕе –> смогне, насмогне (Не може да сподделее)
спотИрвам –> засилвам, изгонвам (Като се спотири по стръмното...)
спрEпам –> препъвам (Кво са спрепаш бе!)
спрепИням, суринЬОсвам, сурЕвам –> спъвам се и падам
спрИя (209) –> буря
стОка –> общо название на домашните животни, добитък  (Да дам на стоката - Да сложа храна на животните да ядат)
стЪквам (109) –> събирам дърва и паля огън
сугАрен (260) –> късен (Това ягне е манечко оти е сугарно)
сугрАшица (110) –> заледен дъжд
сУек –> лалугер; обидно определение за човек (Кво надничаш като суек из дупка!)
сутлиЯш, сутлЯш (210) –> мляко с ориз
сур (111) –> светло сив; светло кафяв
сурИна, сУрна (143) –> падна, пързулна се
суросИнкява мАчка –> уникална порода котки, от споменатия вече цвят, вероятното значение на суросинкяв е сиво-син
събЕдя –> осъзная (Де събеди са бе! Ти ша са събедиш ли накраа!)
сък, сЪковито –> чеп, чепато (СъковИто дръво)
съклЕт (261) –> досада (Фана ма съклЕт)
съсИпя, сасИпа (280) –> изморих се (Съсипах се от работа); развали се (Млекото саа съсипало)
тадЕва, тъдЕва –> "тъдява", тука, наоколо, наблизо
таксЕ –> лека кола
тАлпа, талпОсвам –> дебела дъска, редя талпи
тАрба (211) –> дъска от ограда
тАрга –> дървена леса, влачена от кравите при вършитба
татрУза, тътрУза (212) –> влача
темерУтин (112) –> човек с тежък характер, зъл и мълчалив, надут
тепсИя (113) –> тава за манджа, за баница
терсенЕ (114) –> странно, необичайно (за състояние) (Днеска ми е малко терсене), наопаки
тИзе (213) –> ти (Язе –> аз)
тлЪчник –>
толУмба –> тенеке, кофа (Толумба сирене)
тУмба (115) –> група хора, тълпа
тупАн –> тъпан, обида - глупак
тупрАк, топрАк –> землище (По нашия тупрак)
тУрта (142) –> пита (хляб), погача; {обидно} определение за дебела жена
тУтам, тУткам (262) –> бавя се, мотам се
тУтаф, тУткав  (75) –>  бавен,  несъобразителен
тУфа (74) –> малък участък от дървета, храсти или трева
туфлЕк, тюфлЕк (228) –> дюшек
уАтка –> глинено гърне с дръжка отгоре
убИвам –> наранявам (Глей да не си убиеш пръста)
удАрам –> приличам (Не бие на кво удара - Не прилича на нищо, грозно е)
уйдИсвам –> водя се (Що му уйдисваш по акъла)
уйдордисам, удордИсал –> седнал на чуждо място, настанил се (Какво си се удордисал!)
Укю –> вуйчо (Укювото дете - Вуйчовото дете)
Улав, Улаф (73) –> шантав, глуповат, заплеснат
улЕндзил, улЕзил, олЕзил (147) –> захилил (Кво си са улендзил като варена глава - Какво си се захилил...)
унУк; унукИня; унУци (72) –> внук; внучка; внуци
Урбулешки (183) –>
уревА орталЪка –> много се оплаква
уринИ са оттука –> бягай оттук, махай се
Урка –> "хурка"
урУнгел (184) –> грозен човек
Усвет –> надалече (Отиде усвет)
усОе, усОйно (116) –> влажно, сенчесто място
уфЕйкам –> "офейка", избягвам бързо 
уфлЯнква –> мотае,  ослушва (Не се уфлянквай!)
уцвАкам, оцвАкам –> (От си си уцвакал потника)
уЯдам (1) –> заяждам се (Сал са уЯда)
файда (149, 150) –> полза (Нема файда от него!)
фандарАк –> валмо
фарАш –> лопата за събиране на смет
фАщай (141) –>  хващай (Фащай  шуштака! - хващай гората, заминавай; Фащай пъкя - хващай пътя, тръгвай си)
фЕйна –> хвърля
филанкишия –> някой неизвестен човек  
фитерИя, фитарИя  (263) –> градинска леха
фтумбАчи –> (Дай да оправаме това пиле, че ша са фтумбачи)
фУла, фУлиш (5) –> карам се, смъмрям (Баба ни фули кога не слушаме); псува
цафАра –> двойка
цАцарка –> малко топчесто, (МинИчка лубеничка е цацарка)
цвик (71) –> остатъчен продукт от производството на сирене и извара, ползва се масово за поене на прасета
цедИлник (70) –> голяма конопена торба
цедИло –> квадратно парче здрав конопен плат с 4 върви, служи за носене на багаж или малки деца на гръб
цеплЕнка –> треска от дърво (Заби ми са цепленка у пръста)
цИври (264) –> реве насила
цИфка –> сопол
цицИя (185) –> стиснат човек
църцОри, цЪцре –> едва тече (Чешмата едва цъцре)
чегАра, начегАра –> кастря дърво от клоните; бия някого; ям яко
чеенЕ, ченЕ (214) –> зъбна протеза; челюст
чекИя –> джобно ножче
чЕкна (265) –>
чЕкор, чЕкур –> остатък от отсечен клон, чвор
челЕнка (250) –> цицина на главата
чембЕр, чумбЕр (140) –> забрадка за глава, за младо момиче
Чеп за зеле -> (Чеп за зеле не става от тебе! –> Нищо не става от теб!) - често чувано определение от баща към син
чЕпа –> (Кажи му да съ не чЕпи , че го глеат ората!)
чеплЕзя се –> лигавя се, държа се неприлично (Недей да ми са чеплЕзиш, шти откроа един шамар, та  шти доде като аризано! - Недей да се лигавиш, ще ти ударя един шамар, та ще ти дойде като харизано  (без пари)!)
черчевЕ (139) –> рамката на прозорец
четвъртИт (266) –> квадратен
чешИт (186) –> прекалено взискателен, своенравен (Голям чешит си); вид
чивИя, чевИя (267) –> дървен гвоздей; прен. (Избиле са му чивиите - Превъртел, откачил)
чИрво –> черво (Кво са влачиш като свинско чирво! – Подкана да се върви по-бързо)
чИрен –>дръжка на нож
чИреп (249) –> парчета от счупен глинено гърне, паница
чОглав –> притеснен
чОрлав –> рошав
чОрчик, на чОрчик –> накриво
чочовАрка  –> тече силно (Тече му носа на чочоварка)
чочОри –> леко шурти, тече много слабо
чУвам –> гледам добитък, пазя (Лани чувах една коза, ама я продадох)
чУнким (69) –> като че ли, все едно че
чУтора, чУтура –> (2, 113) хаван; дълбок дървен съд за биене на масло;  глава (Ща удара по чутурата!) (Увря ли ти чутурата сега?)
чУчка –> табуретка, плетена възглавница за стол
чУчна (68) –> седна {обикновено към дете} (Чучни тука - Седни тук)
чУшкам –> очиствам нещо от шушулките (Кога ша чушкаш боба?)
шамИя, шамлИя (138) –> кърпа за глава (носи се от стари жени, обикновено черна)
шАнец (187) –> канавка, трап
шАнтаф –> глупав
шАшав, шАшаф (67) –> невъздържан, избухлив, луд човек (ШАшав по цЕлата глАва!)
шашАви (165) –> майтапи се
шашкЪнин, шъшкЪнин (66) –> глупак, смахнат, луд човек
ше му дръжи ситка –> ще го засити
шИкалка (248) –> кръгъл прорастък от дъб
шИле (65) –> агне в пубертет
шиле врътОглаво, шиле врътоглАво –> особено душевно състояние у някои индивиди
шИнда, шИнди (247) –> тънки, внутени дъски на стар таван
шмАтка –> загубен човек, разсеян
шмУля, ошмУля (246) –> изяде набързо; обра набързо плодовете с шумата
шовръклИво –> саможиво дете, любопитно (Много е шовръкливо - Не го свърта на едно место)
шулЕ –> малък (глинен) съд за ракия
шУпнал –> набухнал поради ферментация
шут овен –> овен без рога
шУшка (216) –> (ОбрАле го до шУшка)
шушомИга, шушумИга (63, 245) –> човек, който се ослушва, крие, хитрува; свит, боязлив, смотан човек
шушОн (62) –> високи зимни гумени обувки, които се обуват върху другите обувки; ръчно плетен вълнен дебел чорап
шушОпляк –> шушулки от нещо
шуштАк –> (Фащай шуштака - Марш оттука)
шУштер –>  шушумига
що гОде (137) –> става, горе-долу добро е
щрАпам –> стъпвам неумело (Глей си в краката, ша щрапнеш в локвата)
щУрам –> мотая се
Юскам –> тряскам (Кво си заюскал; стига си юскал; ша та юсна)
Юрна –> затичвам (Като се юрнА по нанадолнището... - Като се засили надолу ..)
ютАк –> изгладен речен камък
ютИка –> "лютика ", лютеница от печени люти чушки, лук и печени зелени домати
Я, Язе (61) –> аз  (Я шси врЪа –> Аз ще си вървя; тръгвам си), (Я шти каа на тебе –> Ще ти кажа аз на теб {закана})
ягорИда (136) –> грозде, останало зелено заради късно развитие
Яла (135) –> ела (Яла сам – Ела тук; Яла ма те – Eто ме)
(1) Петко Р. Славейков, Майка ми, "...друга ще се присмива или ще се зевзеклендисва, ще се уяда или ще се спре пък тя да се закача с други някои думи"
(2) Йордан Радичков, Гняв божи, "Тя кихна няколко пъти, натъпка пипера в чутурата и взе желязото."
(3) Йордан Радичков, Милойко, "Катърите спряха пред вратника ми, стоят, предат с уши, помахват с опашки, а аз не се сещам да сляза и да отворя вратника, че да вкарам каруцата в двора."
(4) Йордан Радичков, Хляб, "А пък студена фурна е бетер мъртъв човек!"
(5) Николай Вълчинов, Професионалистът, "И що та фулиа, бе, Цоче?!"
(6) Николай Хайтов, Капитан Петко войвода, "Все се търсим и не можем да се срещнем, разгеле, видяхме се! "
(7) Йордан Радичков,Таралеж, "Любимите му фюкалци продължаваха да излитат с писъци от камъша, но Е. С. не стреляше вече в тях, струваше му се, че би се прицелвал в хвърковати баберки."
(8) Добри Войников, Криворазбраната цивилизация, "Хем слушайте, като намерите онзи багабонтин, да му отрежете носа."
(9) Алеко Константинов, Депутат с побъркани местоимения, "Да е да се плаща нещо за вход, разбирам да не идваш; ами то без пари, брате, бадева."
(10) Иван Вазов, В недрата на Родопите, "Тук се сее ръж, пшеница, царевица, тютюн, лен — в големи количества — изряден вкусен фасул, боб, тикви, барабой."
(11) Елин Пелин, На оня свят, "Мен сигурно там ще ме турят — мислеше той, — чакай барем с време да стигна."
(12) Николай Хайтов, Мъжки времена, "Я — вика, — Шебане, да я заведете в гората пак, да поседи с елите сама, та белким й дойде ума в главата!"
(13) Йордан Радичков, Бибино лице, "Ако човек от тази фамилия е по-дребен, го наричат бибе, ако е по-едър, го наричат биба, но никого не наричат бибок."
(14) Димитър Талев, Илинден, "Сам не може да дърпа бичкия — ще помисли с кого да се сдружи."
(15) Йордан Йовков, Дядо Давид, "Те бяха жива брънка с миналото на митницата, пазеха спомени, които бяха свързани с живота и с младините на самия дяда Давида."
(16) Ран Босилек, Бърза работа, "Вземи писания бъкел! Ала скоричко върни се, че от жажда си умирам!"
(17) Елин Пелин, Ян Бибиян — Невероятните приключения на едно хлапе, "Варда! — като че пред него имаше сума хора, които пречеха на пътя му."
(18) Ангел Каралийчев, Новогодишна приказка, "Беше още видело, когато навлязоха в гората."
(19) Чудомир, Един живот,"Мъчи се да храни детето, но то сковало челюсти, не ще да вземе нищо и врещи, врещи. Тя го люлее, то още по врещи."
(20) Георги Стоев, Истинската история на Маджо, "Та пак ти казвам, ако направиш някой въртел на моя човек, няма да те търся…"
(21) Ангел Каралийчев, Момчето, което искало всичко да знае, "Камиларят се подпирал на една чепата вършина. Щом видял дряновата тояжка, той хвърлил своята вършина, взел тая тояжка и си отминал."
(22) Чудомир, За Бог да прости, "Да излезе на урок галфон №23!"
(23) Ангел Каралийчев, Размирни години, "Водачът на ордата взе от огъня една главня, забоде я на върха на могилата и рече: — Когато тази главня пусне зелен лист — тогава ще излезе Хайдут Велко от ..."
(24) Елин Пелин, Писмото на Пижо, "очука ли Дуда опраните гръсти, прасетата как са, станаха ли тлъсти?"
(25) Калина Малина, Светещата риза, "Да беше се оженил, нямаше сега да бодеш сухите си пръсти с тази губерка."
(26) Елин Пелин, Вдовец, "Тя ми разправя дека седи, ама съм изумил."
(27) Петко Тодоров, Овчари, "Щом допипа гегата, джасна я изведнъж и овчарката не видя как се цамбурна във вирът."
(28) Дончо Цончев, Април в лозята,"Знаеше какво ще стане през есента, когато гроздето започне да лепне по пръстите и по устните, и след това, когато цялото селце замирише на джибри."
(29) Иван Вазов, Кардашев на лов, "... твърде гойна, червенолика, месеста невяста с мустачета над дебелите джуки, с колосални гърди и монументални бедра, завладели почти цялото седалище."
(30) Йордан Йовков, Сватбата на Василена, "След туй притисна Аго към дирека и взе да го омотава с въжето."
(31) Алеко Константинов, Бай Ганьо, "Че като тръгна да си дири къщата, че като се забатачи още повече из еврейските улици, па минува час, минуват два часа, задъни се в някоя къща — няма изход"
(32) Алеко Константинов, Пази боже сляпо да прогледа, "Видя той едно кафене отворено, слугата по чехли полива с ибрик и подмита пред вратата, между кьошка, на който бяха насядали вече някои ранобудни ..."
(33) Елин Пелин, Герчо, "Те, Грозданка му е либе, па и она се бои, като го види у делник."
(34) Димитър Димов, Тютюн, "Ако го дам измикярин, ще заприлича на тебе!"
(35) Димитър Талев, Погибел, "Може да си я карал някога да ти изува калните скорни*. [* скрони — ботуши.]"
(36) Йордан Йовков, Боряна, "Панталоните му от черна аба са подигнати нагоре и къси, запасан с каиш."
(37) Йордан Радичков, Заекът, "Свраката също мина през прага, потича подир пилата, клъвна пътем какалашката, а човекът се совна да я настигне с няколко скока."
(38) Димчо Дебелянов, Понеже Случаят благоволи…, "на Аполона за кашмер и срам! Дойдох, обезквартирен във нощта,. да спя под ваште хъркания мъжки. и да получа наниз гнойни въшки, ..."
(39) Любен Дилов, Тежестта на скафандъра, "Сега сте… сега сте високоорганизирана материя, която се е размекнала от самоумиление пред сивата каша, дето се кламбучка в мозъчната й кутия."
(40) Йордан Йовков, Българка, "Една от жените, които първи, с кобилица на рамо, влязоха от града, беше и Шина."
(41) Иван Вазов, Нова земя, "Той посочи един връх на запад, шест-седем километра далеко, и каза, че там комисията лани побила колец — знак на границата."
(42) Ангел Каралийчев, Един за всички, "Тогава вярвахме, че който отчупи най-големия комат — нему ще се падне най-голям дял от работата по нивите."
(43) Елин Пелин, Гераците, "Божаница носеше една копаня с трици."
(44) Ангел Каралийчев, Приказка за бостанското плашило, "Останаха още десетина дини и един пъпеш-коравец."
(45) Елин Пелин, Напаст божия, "Имаше един кладенец, който не беше изграден, а една много голяма коруба от дърво беше бутната в земята и той се пълнеше с вода."
(46) Йордан Радичков, Спомени за коне, "Дворовете имаха почти еднаква уредба — плетен кош за кукуруз, навес, кочина и кокошарник, торище, обор, кошара за овце,..."
(47) Ангел Каралийчев, Вършитба, "Вишат се нагоре високи и тъмни купни. Сред класовете на снопите свирят щурци, докарани от нивята по возитба."
(48) Йордан Йовков, Срещу Нова година, "Стаята се изпълваше с меката топлина от турското кюмбе."
(49) Йордан Радичков, Спомени за коне, "Тук и там по някой ластар стърчи върху главините."
(50) Чудомир, Първа среща, "Инак, да речеш, нито е тънка Лилка, нито дебела, нито е висока, нито е дребна, ама е здрава и набита, та да я стиснеш, ще изпращи като узряла любеница в ръцете ти."
(51) Дамян Дамянов, Гняв, "И ако трябва, гората ще хвана, както сакат съм и ням, ще люсна за храброст една по-голяма и… ще ти тегля куршума оттам!
(52) Иван Вазов, Под игото, "Обядът беше наслаган вече въз един шарен месал на тревата."
(53) Йордан Радичков, Лисицата, която се преструваше на умряла, "Мигар не знаеш, че лисицата обича да се преструва на умряла!"
(54) Антон Дончев, Време разделно, "Бели навуща с черни ремъци стягаха под коленете кафявите му гащи, обръбени с черни гайтани."
(55) Петко Тодоров, За дяда попа, "Мъглата все по-гъста припада по полето, Андрон върви намерки и вече едвам с усилие вдига потънали до колене из снега крака."
(56) Йордан Радичков, Спомени за коне, "... две легла, дялани грубо с тесла, нощви за хляб, тенекиена печка, полици, калъпи контрабанден тютюн, стенен календар, корито за пране, трикрака софра, ..."
(57) Чудомир, Магарешки работи, "Подсетил ги чичо Манол, за шега, Гуцата да вземе под мишница малко сено, Крайчо Кривият да му поднесе оглавник, а чичо метнал на рамо едни стари магарешки спъвалки за крака."
(58) Николай Хайтов, Капитан Петко войвода, "С помощта на една полусчупена тесла и някаква огрибка почва се пробиването на тунел под зидовете на кауша."
(59) Богомил Райнов, Господин Никой, "Обръщам се и се отправям към дървения одър, покрит с воняща черга, който ми служи за легло."
(60) Димитър Талев, Гласовете ви чувам, "И опинци ще ти са нужни. Ти немай грижа."
(61) Елин Пелин, Ветаро, "Па слезем язе да я земем, а ветаро духне пак, та ме събори на Вутови зад плевнико, па ми дигне дрехите чак до главата."
(62) Чудомир, Произшествие, "Два чифта подметки удари през деня, поправи няколко тока и залепи един пукнат отпред шушон."
(63) Чудомир, Наската, "Гледаш го такава една шушумига, ама да турят неговия мозък, с извинение, във вашата глава, като бомба ще я пръсне и ще експлодира моментално."
(64) Елин Пелин, Мечтатели, "Що се луташ из ливадите като въртоглав, да не си изгубил кесията с парите си?"
(65) Йордан Радичков, Заекът, "Суса Тинина се беше изплашила, че трудно ще нахрани толкова народ, ама като заклаха едно шиле и го свариха с ориз, па и люти чушки туриха в казана, ..."
(66) Димитър Димов, Тютюн, "Шашкънин — помисли тя. — Чака алъш-вериш от стачката."
(67) Ангел Каралийчев, Дядо Груйчо от Върбовка, "Ходя самичка като шашава по двора, няма ни кокошка да клопне, нали туй лято измряха всичките от мор, нито куче да залай."
(68) Димитър Талев, Железният светилник, "Животното се приближи и чучна на опашката си."
(69) Алеко Константинов, Честита Нова година, "Чунким аз съм претрупан с богатства!"
(70) Любен Каравелов, Българи от старо време, "След малко време той се върнал назад и донесъл един цедилник."
(71) Любен Каравелов, Българи от старо време, "Ти би и цвик пинал, ала няма кой да ти го даде."
(72) Петко Тодоров, Старци, "Нали и аз имам един унук, сега се върнал от Габрово."
(73) Димитър Талев, Гласовете ви чувам, "Войводата си беше улав, това се знаеше. Улав беше, но беше страшен."
(74) Павел Вежинов, Нощем с белите коне, "Бяха цяла туфа вируси, приличаха на морски таралеж с остри, неравни бодли."
(75) Елин Пелин, Хитрец, "Ама че си туткав, господин старши!"
(76) Чудомир, Минахме ли моста?, "Пуста да му опустее и призовката, и намярата, и отрова да ги отрови тия пияници, дето в нашия дюкян намериха да си късат носовете."
(77) Пейо Яворов, Когато гръм удари, как ехото заглъхва, "Аз се усъмних още отвъде: само ти, именно ти си лудата!"
(78) Иван Вазов, Пейзаж, "Носим го в София, оти умря майка му, и тя вчера…"
(79) Орлин Василев, Хайдутин майка не храни, "Припали и третата паздерка и отвори вратичката на малкото долапче в стената."
(80) Иван Вазов, Настоящий гражданский химн, "Ще пришиеш ти пагони на тез рамена и народа вред щеш гони кат палаш сърна…"
(81) Петко Р. Славейков, Петна в нашия обществен живот, "Това последното ни кара да поговорим на читателите си за тези, от тази пасмина, наши сънародници."
(82) Йордан Йовков, Приключенията на Гороломов, "Не можеше да се разбере какво ще прави и току отведнъж, с бързо и неочаквано движение, мушна миризливата пачавра под носа на Стайка."
(83) Елин Пелин, Невеста Нена, "Той бе спал вътре и сега току-що беше се умил и изтриваше с пешкир мокрото си лице."
(84) Димитър Димов, Тютюн, "Пипкав си като баба в ръцете. От тебе ще излезе: най-много интернист или психиатър."
(85) Захари Стоянов, Христо Ботйов — Опит за биография, "Отиде на овчарското пладнище, дръпне костурата и овчарят засуква скути да коли и върти на шиш най-хубавото шиле."
(86) Ангел Каралийчев, Лазар Кривия, "Додето сухият висок човек поеме на гърба брашнения платник, стрина Инка припна да му отвори и когато Лазар сне не стигаше догоре, отупа само половината."
(87) Дончо Цончев, Обрешко, "Обрешко докосваше своята вечна химера така, както човек докосва опашката на дълго изчаквана и дебната риба в тъмния подмол — тогава се появи този закон за собствеността на гражданите.
(88) Орлин Василев, Хайдутин майка не храни, "Котловината се беше отхлупила като нагрята подница за небесната жар и заровеният още през есента хляб вече прегаряше."
(89) Лъчезар Станчев, Горска приказка, "И под връшник с буйна жар в подница за дядо стар бързо се изпече пита."
(90) Чудомир, Чакай, Тинке, аз да кажа…, "Дечко се насадил като в полог в средата, а Начо — в полите му."
(91) Петя Дубарова, Гатанка, "Щръклесто и слабо, тънко като притка, със очи дълбоки, с кестенява плитка."
(92) Елин Пелин, Сиромашка радост, "Беше я горил от лошата пришка…"
(93) Николай Райнов, Златната гъска, "Майка му сложила в торбата просеник, а в стъклото наляла зелева чорба."
(94) Орлин Василев, Хайдутин майка не храни, "Таман бях пуснала пилетата тая заран, и ето ти, че пъкна оня, Юсуф, големият, кучкарят на Мехмед."
(95) Димитър Талев, Гласовете ви чувам, "Сега ги въртят на ръжен в затвора. Да разкрият работата, та да стигнат и до нас."
(96) Петко Тодоров, Несретник, "Полето безмълвно и глухо се тъмнееше нататък в далнини; ни нейде зад рудина да запуши комин на селска колиба, ни дъбрава да залъже око наблизо."
(97) Йордан Радичков, Милойко, "Добро утро, Милойко, много си подранил сабаале!"
(98) Елин Пелин, Бялката на нане Вуте, "То барем да я хванеш, ами саде ходиш да мръзнеш и да плашиш животното."
(99) Елин Пелин, Гелевата мука и неволя, "Я че кажем, що че кажем, ама сакам тук да си остане!"
(100) Йордан Радичков, Страх, "... и много напомнят някой ококорен човек, дето все се пули насреща ви, та да се чудите дали тая човек е сащисан от телевизията, или пък цялото му съзнание ..."
(101) Захари Стоянов, Записки по българските въстания, "С такава тържественост преминахме ние през един дълъг сайван, пълен с бунтовници, които, от стресвание или от уважение към нас, станаха на крака и изпращаха ..."
(102) Вера Мутафчиева, Случаят Джем, "Струваше ми се, че Боазлами цял изпуска свитки, тъй нажежен бе въздухът около него."
(103) Елин Пелин, Бялката на нане Вуте, "То барем да я хванеш, ами саде ходиш да мръзнеш и да плашиш животното."
(104) Иван Вазов, Под игото, "Старият бей, облечен в черното си закопчано сетре, продължаваше твърде внимателно играта, като поздрави мълком Стефчова."
(105) Иван Вазов, Даскалите, "Един ден на даскал Юрдан скимна да стане поет."
(106) Емилиян Станев, Под снега, "През есента, когато птичките бяха отгледали малките си, тоя слог продължаваше да закриля дивите животни и птици."
(107) Иван Вазов, Добре ми е, "В топла соба при огън,. кой пламти, грей благодатно,. гледам времето навън. и на мене е приятно."
(108) Елена Павлова, Окото на Бога, "Сградата е почти срутена, в приемната има само един спаружен дядка, който дреме на неудобен стол."
(109) Йордан Радичков,Педя земя, "Стъквам малко дърва, малко суха шума под тях, една клечка кибрит, чува се шум, свистене и пукане — нещо се ражда върху изоставеното огнище, синя струйка дим ..."
(110) Йордан Радичков, Педя земя, "То започва да сее ситна суграшица и се спуска все по-ниско и по-ниско над земята."
(111) Йордан Радичков, Спомени за коне, "... костенурки, лете синорите се покриват с развети змийски ризи, наричани от народа змийски съблекла, лисица, заек и язовец, сури вълци, дива котка, ..."
(112) Дончо Цончев, Дневникът на един геолог, "Може да е някой темерутин, може да е надут като пришка."
(113) Йордан Радичков, Гняв божи, "По-късно селянката изсипа счукания пипер в една тепсия и напълни пак чутурата."
(114) Дончо Цончев, Нямаше как, "Много терсене работа. И опасна, а, хазяин? Ами опасна."
(115) Ангел Каралийчев, Вършитба, "По витата манастирска пътека слязоха цяла тумба цигани, яхнали на магарета, пренасят в сандъци яйца от тузлушките села."
(116) Чудомир, Рачето, "Прекоси дядо Пънчо през стария мост, мина край първите воденици, които се препираха помежду си, и потъна в хладното усое на селската кория."
(117) Орлин Василев, Хайдутин майка не храни, "После се спусна към подноса, бишна и разпиля накитите, сграбчи дрехите и подбра с тях ханъмата."
(118) Йордан Йовков, Вражда, "Наистина ново беше, малко носено, но все пак бомбе и нищо повече."
(119) Христо Ботев, Революция в Крайово, "Крайовските „римлянки“, коя със сопа, коя с брус, коя с ръце, коя с крака, показали, че те са наистина потомци на мадам Кюсе-пиените роднини и че са готови ..."
(120) Йордан Радичков, Малко отечество, "Момичето стана, вратницата зад него изскърца и се хлопна силно."
(121) Веско Лазаров, Люти лакърдии за благи врачани, "Клисарят на черквата „Св. Възнесение“ Стефан, едно дребно, гърчаво и кьосаво човече,..."
(122) Огнян Банков, Последствията от едно ограничение, "Малчуганът изтича някъде навътре в къщата, чуваше се как ровичка, в един момент се разнесе страхотен джангър и миг по-късно се върна ухилен до уши, ..."
(123) Любен Каравелов, Българи от старо време, "... в които е била варена пшеничка, хляб, сирене, мед, ракия, вино, тутманик и джуркан боб и които тия са раздала по гробищата на просяците, на поповете, ..."
(124) Димитър Талев, Преспанските камбани, "Ще станеш вълк и звер кръвожаден и за собствения си народ."
(125) Емил Андреев, Проклятието на Жабата, "Пичовете се бяха покачили там, за да ядат сочните плодове, известни в Олм и околията като дуди, които боядисваха устата в тъмносиньо."
(126) Алекс Болдин, Да се чуе на далеко, "Забил са̀а у месото ми и са̀а надул като коза дърдонка. Кина, булката де, зе да са чеша между краката."
(127) Димитър Талев, Погибел, "Има и други, които се дърпат, и сатаната ги дърпа на разни страни, но аз ще ги стегна с железни жегли!"
(128) Емилиян Станев, Крадецът на праскови, "Бях дошъл да помародерствувам и когато се промъквах към старата зарзала на полковника, отежала от плод, натъкнах се на жената."
(129) Георги Марков, Задочни репортажи за България, "На идеологическия фронт априлското яйце изглеждаше още по-определен запъртък."
(130) Алекс Болдин, Страсти пред Задушница, "Опулих ония ми ти зъркели и се превърнах в слух и трепет."
(131) Павел Вежинов, Нощем с белите коне, "Изглеждаше все така брадат и окаян, все така мършав, все така гладен, все така крив, все така изкорубен."
(132) Ангел Каралийчев, Хрельовата сватба, "С шарена бъклица отишел Хрельо в Прилеп града, при Марковия баща, да го калеса кум да му стане."
(133) Веско Лазаров, Люти лакърдии за благи врачани, "Ти я наричаш сълба, а на други места й викат катарага."
(134) Чудомир, Не съм от тях, "Човек да си гледа къщата, да му е ошетано, преметено и подредено навред, че вчера ходих у Бона Бозаджийкина за квас — пази боже!"
(135) Димитър Талев, Преспанските камбани, "Яла тука бре! — викна турчинът на развален преспански говор."
(136) Орлин Василев, Хайдутин майка не храни, "... поръчката на чорбаджията си, защото почнаха да се навъртат наоколо и да оглеждат асмата, като че много им се искаше да похапнат от зелената ягорида."
(137) Ран Босилек, Мъдър Ежко, "А сетихме ли се нявга ние да му сторим що-годе добрина?"
(138) Йордан Радичков, Париж има почивен ден, "Тя ревеше и казваше на мъжа си да й купи една шамия от Париж и да си облича пуловера, а той, ..."
(139) Иван Вазов, Саво, "... попита Балчев, като посочи един портрет в черчеве от раковини."
(140) Йордан Йовков, Албена, "АЛБЕНА (пребрадена с черен чембер, дохожда по пътеката). Дядо!"
(141) Иван Вазов, Нова земя, "Замфиро, не фащай кусур на стар човек…"
(142) Веско Лазаров, Люти лакърдии за благи врачани, "Но кебап без врачанска турта е нищо. Туртата се замесва с квас."
(143) Вера Мутафчиева, Предречено от Пагане, "Той безогледно се сурна в гората, извадил ножа, а аз мигом го последвах — беше ме страх да не влети в беда."
(144) Веско Лазаров, Люти лакърдии за благи врачани, "От паметнико надолу до Домус чаршия бяха сергиите с танури, гаванци, полупци, кошници, панери, обувки и произведенията на габровските ножари..."
(145) Алекс Болдин, На ръба, "Така е баце! Ако си партиец, хем работа ще имаш, хем пари, та ще се чудиш какво да ги правиш."
(146) Чудомир, Консулът, "Като свърши даскалът, той си оплакна устата с един ром, млясна веднъж и като приклекна на едно газено сандъче, почна:"
(147) Алекс Болдин, Да се чуе на далеко, "Като го кажеш, требе и да са олезиш, що иначе съ губи ефекто. Я си са леза без проблем, оти като вида убаво испанско булче само така знам да си израза чувството."
(148) Алекс Болдин. Да се чуе на далеко, "Много убава салата беше, с много мерудия... От мерудията требва да е, зетко!"
(149) Богомил Райнов, Ченге втора употреба. "Абе, може и да сме свършили някаква работа, но кел файда. Те подкопават основите на сградата, а ние пазим да не повредят мазилката."
(150) Иван Вазов, Дядо Нистор, "Каква файда, че се освободихме? В турско време челяк знаеше, че има челяд…"
(151) Веско Лазаров, Дани Дуни, "Коло Дани Дуни живееше в къщичката си под пишурата до Рачовата воденица."
(152) Веско Лазаров, Ристо Фърчащио, "Ристо ни стрижеше с машинка четири нули. След стригането главите ни лъснаха като презрели гарди."
(153) Веско Лазаров, Дядо Цоцо, "В огнището стоеше разкривен трикрак саджак, а над него, закачен на кована желязна верига висеше бакърен котел."
(154) Веско Лазаров, Големата дума, "Орааме, орааме и он м’ги даде почивка, а ния отидооме на кладенецо за пресна вода. Напълнииме бъклето и тръгнааме към колата да апнем к’во Бог дал."
(155) Димитър Талев, Железният светилник, "Немай гайле, Али ага. Ние сме вече стари достове с тебе."
(156) Димитър Талев, Илинден, "Да вземат да обесят двама-трима, ще видиш как ще мирясат сички."
(157) Йордан Йовков, Вълкът, "Той го взе и го погледна отблизо: вета мешинена пунгия, ръцете му напипваха пари."
(158) Чудомир, Баклата, "Такива са до един, ами да щеш, бабо Фоте… да щеш да ми помогнеш мъничко да ошмулим баклата надве-натри, че хляб в нощвите съм оставила да втасва и гозбата ми е загоряла на огъня, пък не мога сколаса сама скоро."
(159) Йордан Хаджиев, Семеен портрет, "Няма звания, шарени партакеши, не е управител…"
(160) Чудомир, Даскалицата, "Оня ден, когато идва околийският и артиса от прасенцето, па й занесох в един вестник малко и като й го подадох от вратата, и заглозга кокала сиромашинката."
(161) Алеко Константинов, Tempi Passati, "Дип че съм срамежлив, инак две думи да й кажа, и, току виж венчаят ся раб божи"
(162) Димитър Талев, Щитове каменни, "Баща им летоска се удави в езерото."
(163) Елин Пелин, Син, "Продадох добичетата, да ги не храня зимъска."
(164) Ангел Каралийчев, Летовници, "Наесен ще идеме заедно на летовище край Жълтото море."
(165) Емил Андреев, Проклятието на Жабата, "Ти недей се шашави, да ти не види сметката и на тебе!"
(166) Елин Пелин, Печена тиква, "Диване съм си, диване, и туйто! Гонят ли те — бягай, дават ли ти — взимай, ама де главо, де!"
(167) Марко Семов, За Япония — като за Япония, "Ония момичета си стояха с баретките, чакаха да ги заприказва човек и те одма да му се усмихнат."
(168) Любен Каравелов, Маминото детенце, "Който те е пил веднаж, той никога не може да те заборави, а който те попива честичко, той оставя в българската история по няколко извънредно важни психологически революции."
(169) Алеко Константинов, До Чикаго и назад, "Сам-там по някой щастливец се катери низ стълбата, заваля се, подпира се и си заема мястото на трапезата, гдето всичко е здраво прикрепено."
(170) Георги Стоев, ВИС-2, "Бай Миле обаче закъсня и запецна на входа."
(171) Константин Константинов, Мечката, "А пък тука идва да се суши и да зоба ягоди."
(172) Ангел Каралийчев, Железният човек, "Слугите натрупали една голяма камара с разбъркано зърно."
(173) Чудомир, Рачето, "Клима съчувствено с глава дядо Пънчо, окайва го, па му даде кураж, обърше мустак, дигне и той павурчето и… цуцур… цуцур…"
(174) Чудомир, Убийство, "Цапни го с някой кърпел това проклето куче, дано го чумата тръшне, гдето не остави яйце в полозите!"
(175) Димитър Талев, Преспанските камбани, "... и подаде на Руменова голяма тепсия, покрита с бяла, везана кърпа, подаде й също една китка от градински цветя, вързана с широка, бяла копринена кордела."
(176) Елин Пелин, Дядовата ръкавичка, "Насред пътя се курдиса. и лукаво се подсмива. — Кой е в тая ръкавичка?"
(177) Йордан Бозушки, Роб на свободата, "Най-после бате Жоро се куртолиса от мен и останалите кретелюнизирани кандидат-шофьори."
(178) Елин Пелин, Самодивско пиле, "и как бе застанал ребром пред вратата, като кютук дъбов рухна в механата."
(179) Йордан Йовков, Албена, "Вляво, на стената, цървен лъжичник, но него долап, а в ъгъла, наредени на голяма камара — постелки; до тях — шарен брашовски сандък."
(180) Иван Вазов, Каблешков, "Яремът му беше и родствен, и мил, понеже се беше със него родил; от люлката с него в живота бе тръгнал и на труда беше като вол обръгнал."
(181) Чудомир, Консулът, "Като свърши даскалът, той си оплакна устата с един ром, млясна веднъж и като приклекна на едно газено сандъче, почна:..."
(182) Орлин Василев, Хайдутин майка не храни, "И при всеки вик се блъскаше с песници в гърдите."
(183) Чудомир, Не съм от тях, "Не попитва, да се посъветва, да погледне чуждите къщи и наредби, ама тъй, урбулешката!"
(184) Красен Шидеров, Живи разкази — чути и записани в кръчма, "Моят урунгел ме заряза, „писнало му от мене“, и замина да мие чинии в чужбина."
(185) Иван Голев, Смъртта на Плъха, "Знаех, че е невероятна циция и не допусках току така да ги хвърли."
(186) Димитър Талев, Гласовете ви чувам, "Правителство, княз, върховисти един чешит, върховисти друг чешит, сарафисти, централисти, санданисти, социалисти, анархисти…"
(187) Йордан Радичков, Милойко, "Гледах го, нищо човечец, със сламена капица, ако го перна, ще го отхвърля чак в отсрещния шанец на пътя."
(188) Йордан Йовков, Боряна — Драма в четири действия, "Бабанка си ти! Не те ли знам каква хала беше през войната."
(189) Елин Пелин, Адвокат, "Tам го заровихме в сламата, божем да скрием, пък то…"
(190) Йордан Радичков, Заекът, "(На края в писмото вместо подпис имаше заврънкулка, бръмбазък и препинателен знак, наричан от всички чуденка.)"
(191) Иван Вазов, Тъмен герой, Разказ из смутните времена "Да си плюй на хляба за хатъра на Кунчовия дирник…"
(192) Йордан Йовков, Приключенията на Гороломов, "Много ми е притрябвал Гороломов. А дето говориш тъй, Фроске, докачам се."
(193) Йордан Радичков, Заекът, "Непълнолетен човек ептен не може да се оправи, затуй се избират трима."
(194) Павел Вежинов, Нощем с белите коне, "Но след като врънка четвърт час и поръча две ментовки, тя най-сетне склони да му прочете „едно късо пасажче“."
(195) Йордан Радичков, Страх, "Като говори за какавидата на щръклицата, Куче влачи съзнателно избягва народното определение, за да бъде по-понятен. Народът нарича тая какавида въгърец."
(196) Иван Вазов, Сладкодумен гост на държавната трапеза, "Да, всяка една нова улица, къща, богата магазия е една халка на нашето икономическо робство под немци и евреи; всяка дреха, мобил, джунджурия, иглица, с които ни снабдяват безчислените гешефтари, е един комат, който чуждата експлоатация изтръгва из ръцете на бедния български занаятчия и търговец, е последният смъртоносен удар на нашата умираща индустрия"
(197) Елин Пелин, По пътя, Петък срещу събота, "Мене обичайо знае мойта Злата, земе ли да дудне, че спи при свинята."
(198) Елин Пелин, По жътва, "Той се емна леко и тихо, па полека-лека се засили и се залюля на мощни вълни над полето."
(199) Захари Стоянов, Записки по българските въстания, "Бързо той отиде на дюгена при Сюлеймана с намерение, ако не може да заливоса работата пред турчина, то да го изведе по лозята и там да го убие.
(200) Павел Вежинов, Нощем с белите коне, "Вуйчо, колата нещо запиня на задния ход."
(201) Иван Вазов, Чичовци, "Йотата им разказваше с голямо въодушевление приключението тая заран, което беше развълнувало целия град."
(203) Йордан Йовков, Скитникът, "Аз мога да ви поработя — каза Дафин. — Аз съм ратай чиляк, слугувал съм при хората, мене ми иде отръки всяка работа."
(204) Иван Вазов, Хъшове, "Яжте, песоглавци недни: додето е жив Странджата, може да гладувате, ама няма да умрете отглади; който иска да си е сит и нагоен, да си е останал в бащиния ..."
(205) Дончо Цончев, Ръката Жената, "Велурен патък. Вратовръзка на дипломат. Щипка на нея с топаз."
(206) Чудомир, Тетанус, "А Черньо петлее крака, едва-едва пристъпя и повърви, повърви — спре, повърви, повърви — пак спре."
(207) Бранислав Нушич, Автобиография, "Моля, господин учителю, мога ли да изляза повънка? — Кажи правилно изречението и ще те пусна — отговори учителят."
(208) Елин Пелин, Гелевата мука и неволя, "Кога сърце сака, човек не мое да нече."
(209) Димчо Дебелянов, Като безумната закана…, "и блян безплоден — моят блян! И де сега сърце да скрия,. де сетен плам да приютя? — Далече тътне лиха сприя. и дебне в мрака, дебне"
(210) Бранислав Нушич, Автобиография, "И сутляш обичам, и кисело мляко,. и кисело зеле с пръжки от сланина,. и юфка обичам, и баници с мръвки,. но гювеч с говеждо гълтам за двамина."
(211) Алекс Болдин, Ловни страсти, "Дворът на тая бабичка беше ограден с полуизгнили тарби и кокошките минаваха безпрепятствено през тях."
(212) Чудомир, Хайде, както рече баба Яна…, "Върви малкият напред, тътрузи крака, след него чичо Манчо пъшка и псува ту жена си, ту врачката, ту на себе си се сърди, че се е повел по женски ум, ..."
(213) Николай Хайтов, Чавдар войвода и Лалуш байрактар, "Досега аз бях войвода, отсега тизе ще бъдеш!"
(214) Чудомир, Лошото гърло, "Разлопал едно чене, брате, мели, мели и брашно, и трици мели, като Чарлашката воденица. По политика ли го бутнеш, по финанции ли, по търговия ли, ..."
(215) Дончо Цончев, Редене на тухли, "Па оти да не дават? Бъклицата стигна до стареца и той отпи звучно."
(216) Дамян Дамянов, Тъжнобер, "Плодът до шушка вече е обран,. стърчат еднички само плашилата…"
(217) Емилиян Станев, Антихрист, "Сбивания ставаха за яркоцветни платове и дрехи — всеки голтак от яята ламтеше да се накипри."
(218) Антон Страшимиров, Хоро, "Мичето лежеше върху окъсан козяк. Снагата й — лека и сочна — се гърчеше и потръпваше."
(219) Йордан Йовков, Другоселец, "Като че сега забелязаха, че там, дето бяха ръцете му, по изтърканата му антерия имаше кръпки."
(220) Антон Дончев, Време разделно, "Лесът е бранище, заповедна гора, и в него не бива да се чува глас на брадва."
(221) Богомил Райнов, Няма нищо по-хубаво от лошото време, "Но не: тоя шантав градинар е разположил антената тъй, че пресича билото на верев и насочва невидимите си обятия по посока изток-югоизток."
(222) Любен Дилов, Да избереш себе си, "Твоето познание пак ще драпа подир алчността на изкуствено удължен живот!"
(223) Йордан Радичков, Игра на врабчета, "И той какво ще прави, завалията, да не стават скандали, сяда и почва да преде — врън-врън, врън-врън…"
(224) Алеко Константинов, Бай Ганьо, "... е от онези простите хорица и не че дотам вярва, ама все не е лошо (с дявола сме добре, какво бива и на господа малко тамян да покадим — за зор заман)."
(225) Йордан Радичков, Спомени за коне, "Виж ти, то наистина е така, сигурно голям зор е видял човекът, за да изпусне брадвата си, ..."
(226) Елена Павлова, Долу спи убиецът, "Беше към петдесетте, среден на ръст, един такъв кльощав, но с едър кокал и вените по ръцете му бяха изпъкнали като въжета."
(227) Николай Хайтов, Капитан Петко войвода, "Когато двамата се озовали вън от града, досетливият Райчев предложил за по-пряко да минат през лозята „кестерме“, та и полицейските постове по пътя да не ги съгледат и в нещо да се усъмнят."
(228) Йордан Йовков, Чифликът край границата, "А онзи ден, като взели да тупат един тюфлек, че като се разхвърчали едни банкноти като пилци — не могат да ги съберат."
(229) Чудомир, Жив е той, жив е, "Като рече тия думи, даскал Петко нещо мръдна, камъните се разместиха, изтрополяха, той се наклони и, аха-аха, да се съборяса на дъските, ..."
(230) Елин Пелин, Жената със златния косъм, "Неговата работа бе да подрязва лози, да чисти дърветата от гъсеници, да ашладисва дивячките и трендафилите, да поправя часовника на градската кула, ..."
(231) Антон Дончев, Време разделно, "Ни един човек от Плешак не излезе от селото, та да тръгне да бастисва християнски села."
(232) Захари Стоянов, Записки по българските въстания, "Както виждате, читателю, патриотизмът е бошлаф; той е съществувал само при турското владичество, а днес е невъзможно да се направи разлика между родолюбеца ..."
(233) Иван Вазов, Чичовци, "Те бързаха и се хващаха за жилави корени и буреняк, а понякъде пълзеха."
(234) Асен Разцветников, Добрите стопани, "Ставай, пиле, стига нанка! Но невястата кротува и се прави, че не чува."
(235) Иван Вазов, Митрофан и Дормидолски, "Той прехлупи бързо тефтеря, обу си калцуна и фана да си запетлява отпред ризата, като бъблеше, без да се сеща: Питал, а? Судията, а? Има ли, а? Работа, а? ..."
(236) Йордан Радичков, Конвой, "Нали знаеш, кое не умее да бега, зян става!"
(237) Дончо Цончев, Бунар, "Той се засмя сладко и използва случая да изкрънка една цигара."
(238) Иван Вазов, Апостолът в премеждиe, "Сега е минутата да изфиряса, без да го сетят" — мислеше си Ковачев, като хвърли бръз, знаменателен поглед на Левски, който стана от стола си и си поправяше ..."
(239) Емилиян Станев, Антихрист "Ербап ли си — аслански ще живееш, кекав ли си — резилът те чака."
(240) Любен Дилов, Зеленото ухо, "Ей, ти там, големият, я се виж колчав си дангалак!"
(241) Йордан Йовков, Приключенията на Гороломов, "...там в гората има много дива асма, диво лозе — влече се по дърветата като повет"
(242)Марко Семов, За Япония — като за Япония, "Търся с очи момчето, което тряба да е тук някъде, момчето само мене чака — питам за цената доста сигурен, че нещо не е в ред, защото тая цена ми се вижда афиф"
(243)Любен Дилов, Незавършеният роман на една студентка, "Башка ситните по челото и косичника й!"
(244) Любен Дилов, Незавършеният роман на една студентка, "Е, то сега стана модерно всякак да изкелифещват имената."
(245) Никола Русев, Приказка за Стоедин, "Момченцето може да е шушумига, обаче момето си е харесало него"
(246) Чудомир, Бръснарят,"Почна бай Мильо да стърже, а той се върти, пухка, издига се от стола, додето най-после го ошмули горе-доле..."
(247) Любен Каравелов, Маминото детенце, "Преди десетина годин са купили шинди и баскии и все я правят!"
(248) Ангел Каралийчев, Ането, "рече маймунката и като се дръпна назад, пак загриза шикалката."
(249) Марко Семов, За Япония — като за Япония, "Сега по реката са нахвърляни чирепи и парчета от пластмасови чували, разкъсани и провесени по камъните..."
(250) Стоян Ц. Даскалов, Потомък, "Оня с чизмите, който командваше, се пипаше по главата, благодарен, че се отърва само с една челенка от копито."
(251) Антон Дончев, Време разделно, "Докато ние стояхме на завет, други ги брулеше вятърът."
(252) Елин Пелин, Ян Бибиян, "... аз съм малък като залък,. силен като великан"
(253) Йордан Ганчовски, Корно, "Ако и тая нощ ме държите караул до некой заман, ше слезна с машите да ви разгона…"
(254) Йордан Ганчовски, Корно, "О о, не бил такъв, ми аз ли мандръсах Патицата у колибата, аз или ти…"
(255) Йордан Ганчовски, Корно, "Недей много да се ребедееш, че писаното остава, има петима свидетели…"
(256) Йордан Ганчовски, Корно, "… завалията се забакна, заради оня дивак Тилоев, като му виде срамотиите."
(257) Тодор Арнаудов, Ада, "Гошо бутна посивялата, някога бяла, клавиатура; обърна се толкова рязко, че за малко не се сецна, и изригна."
(258) Елин Пелин, Ян Бибиян, "Отведнъж под краката му се совна един голям зелен гущер, удари го с опашка по петата и се мушна в разсипаната ограда на едно лозе."
(259) Ангел Каралийчев, Слепият гъдулар, "Виж, ако може да спастри повечко пари, че да си купи кон или пък билет по железницата"
(260) Петко Тодоров, Змейова сватба, "Видите ли го — макар да е най-сугарен!"
(261) Димитър Талев, Илинден, "Сам е тука, съклет го хваща, демек, хайде, казва, да ме заведеш при даскалите."
(262) Йордан Радичков, Таралеж, "Оня продължаваше да се тутка, удряше се по бедрата, по едно време видя, че продължава да стиска в ръката си нахапаната ябълка, направи едно движение, като че ще я хвърли, но се размисли и я скри в джоба си."
(263) Йордан Йовков, Несполука, "Минаха фитарии с лук, с черен боб."
(264) Георги Караславов, Татул, "Майка му няма да го остави така, ще му реве, ще му се циври, ще му дрънка едно и също нещо, докато му накипее, както тази нощ му накипя…"
(265) "Димитър Бежански, Бедността е порок, "Три дни се чекнеш на мой терен! По триста марки — деветстотин!"
(266) Йордан Йовков, Приключенията на Гороломов, "Пълен, тежък, почти четвъртит, той имаше нещо тромаво и мечешко във фигурата си, но беше жив, пъргав, готов за най-трудната работа, пълен със сили."
(267) Атанас Мандаджиев,Царят на джебчиите, "Те ни са по-интересни, чрез прехласа от тях може би избиваме някаква чивия в себе си, също както отприщваме войнствените си страсти там, на стадиона."
(268) Веско Лазаров, Люти лакърдии за благи врачани, "На излъка, пред малката софра, са седнали двама стари приятели — Мито и Павел."
(269) Петър Бобев, Жрицата на змията, "Спусна се надолу, като се придържаше в клоните с опашка, и се настани пред прелката."
(270) Величко Вълчев, Хитър Петър, "В много от тях със състезателен елемент (надлъгване, надхитряване и пр.) нашите разказвачи включват като действуващо лице и Настрадин Ходжа, с когото Хитър Петър неведнъж се препира по различни въпроси."
(271) Йордан Радичков, Педя земя, "Есенес на това място две коли с тикви се преобърнаха, все гяволетините ги преобърнаха.“
(272) Веско Лазаров, Люти лакърдии за благи врачани
(273) Георги Русафов, За Голчо от Голтупан и други весели приказки, "Единият държал капистрата на Голчовия вол Белчо, другият — синджира на кучето му Шаро, а стопанинът на дома — юлара на куцото си магаре Марко Дългоухи."
(274) Захари Стоянов, Записки по българските въстания, "Падания и подхлъзвания бяха наред; един от другарите ни, Георги Апостолов, се капична чак долу в реката;"
(275) Братя Мормареви, Войната на таралежите, "Като не сте от нейния клас, да не мислите, че и вас не може да наклепа?"
(276) Любен Дилов, Жестокият експеримент, "Бе попитал одеве с надежда това момиче за спомените му, а щом се оказа, ..."
(277) Алекс Болдин, Кутсуз, "Беше едно такова едро и зло. Като го доближиш и рипа та ще те разкъса."
(278) Иван Вазов, Хъшове, "Горните и двама руски доброволци (влазят в кители от сиво платно, препасани с ремик, с бели фуражки с кокарда."
(279) Георги Караславов, Татул, "Детето прекара инфлуенцата по-тежко, но след десетина дни из стаята пак бяха разбишкани фарфалаци, колички, орала."
(280) Вера Мутафчиева, Случаят Джем, "Ако Венеция би се сдобила — колкото и невъзможно — с Джем султан, веднага трябваше да си отвори работата, която ни съсипа: да отстоява Джем срещу други..."

Идеята е от http://www.severozapad.org/, оттам са взети и част от думите в речника.
Много думи са същите, както и в град Кула http://yybooks.hit.bg/Rechnik/rechnik1.htm,
понякога с по-различно значение.

С благодарност на http://www.chitanka.info, откъдето са взети всички цитати.