Планини'06

• Как не изкачихме Сютките (9.09.2006)
  Ставаме преди 7 часа. Разсъмва се. Ще ходим до вр. Сребрен (Гюмюшчал, 1901), а ако успеем, и до върховете Малка сюткя (2078) и Голяма сюткя (2186). Вземаме раницата и в 7:15 тръгваме по пътя за Сърница. Разстоянито от Горанов чарк до Чаушев чарк (1510) изминаваме за около 20 минути. Кучето на бай Илия - Чико тръгна с нас, но на пътя видяхме лисица и то хукна да я гони. На Чаушев чарк тръгнахме по средното дере (Жълтото дере). Пътят по лявото дере води до Стамболова поляна (на билото) и оттам слиза в Сърница. Върви се по камионен път - когато минахме ние, пътят беше интензивно използван (утъпкан и прашен) от камиони за превозване на трупи. Някъде по пътя забелязахме стара туристическа маркировка - червена. След повече от час се достига до обширна поляна, вляво на билото залесена с малки смърчове. Върхът право напред и обрасъл с иглолистна гора е Малък гаргалък (1807). Точно преди връха, до пътя, има стара чешма. Пътят заобикаля върха отдясно и веднага след това на голяма поляна има друга, по-хубава чешма - удобно място за почивка. След чешмата пътят върви леко нагоре, после минава покрай оградени ливади. След ливадите, вляво, има къща - след като извикахме, се показаха най-напред две кучета, после 3-4 деца и накрая стопанката със сина си - селяни от Сърница. Попитахме я как се нарича тази местност, а тя отговори "Гаргалъка". Оттук пътят следва билото - до местността Кръстовете. Там видяхме колиби, коли, камиони, каруци, сено, хора и добитък. Оттук наляво тръгва път за горско стопанство Селище, вдясно има път по Черното дере за Балинов чарк, Ганев чарк и язовир Беглика, а направо катери за Сребрен (има табелки). Пътят е почти изоставен, но ясно очертан и с червена маркировка. Връх не можахме да открием - някакъв знак или пирамидка, с които да е отбелязана най-високата точка. След като свърши изкачването, се озовахме на почти равно място, с много пътища, които не водят за никъде, останки от мини (дълбоки дупки, копало се е сребро и злато), разхвърляни камъни, пътеки, които внезапно или постепенно изчезват, тук-там намирахме червената маркировка и т.н. Всичко това в рядка гора с много хвойна и висока трева. В Родопите е по-малко вероятно да се изгубиш когато се качваш, отколкото когато слизаш, защото малко отклонение горе може да те отведе до съседното дере, оттам до загубване и намиране на съвсем друго място от това, за което си тръгнал. Затова доста се чудехме накъде да тръгнем да слизаме от върха. За щастие в последния момент на чуденето, внезапно видяхме дърво с червена маркировка! Това реши въпроса и тръгнахме по маркировката. След стръмно слизане и малко вървене по равен път, се озовахме на обширна пояна - местността Казармите. На голямо дърво имаше табелка-стрелка с надпис "Голяма сюткя". Зарадвахме се, направихме почивка и тръгнахме по камионен път, в посока, както сочеше табелката (в другата посока пътят е за Банчев чарк и горско стопанство Беглика). Бързо стигнахме до река, която се пресича по мост и продължихме по пътя. Тук-там намирахме и червената маркировка. На едно място, неочаквано, вдясно от пътя видяхме написана на ръка табела "Г. сюткя" и стрелка, сочеща нагоре по склона. Имаше и леко очертаваща си пътека. Изоставихме пътя и тръгнахме нагоре, въпреки, че червената маркировка я нямаше. Не след дълго пътеката се пресече под прав ъгъл с друга пътека, тръгнахме наляво, но след малко изчезна всякаква пътека. Решихме да се върнем на пътя и да следваме червената маркировка. Наистина, скоро на пътя открихме маркировката и продължихме смело напред. Направи ни впечетление, че пътят върви надолу, но решихме, че след малко ще започне да качва. Все пак искахме да отидем на връх Малка сюткя, който очевидно беше доста по-нагоре от пътя. За съжаление изкачване не започваше и ние осъзнахме, че се движим надолу по реката, по пътя за горско стопанство Черновръх. Явно, трябваше да качваме вр. Малка сюткя без пътека, което не беше невъзможно. По-неприятно беше, че както пишеше по книгите, върхът е плосък и обрасъл, и без маркировка или пътека трудно щяхме да уцелим пътя за Тузлата и вр. Голяма сюткя. И бяхме вървели вече 5 часа, а до вечерта трябваше да се върнем на Горанов чарк. Затова тръгнахме обратно и около 16:15 благополучно се прибрахме.
• Четири дни в Пирин [снимки тук и там]
  1. ден - петък, 18.08
  София - гр. Сандански - х. Яне Сандански (Попина лъка)
  До хижата отидохме с коли - пътят от гр. Сандански до Попина лъка е тесен, в някои участъци има дупки, а една отсечка от 2-3 км 1/3 от ширината на пътя е асфалт, останалото е неподдържан банкет. Колите оставихме на паркинг зад хижата с любезното съдействие на хижаря, който държи и заведението точно под хижата. Там обядвахме - 14 души, готови за 4-дневна ходене из Пирин.
  х. Яне Сандански (1230) - х. Каменица (1750)
  Пътят до хижата не е дълъг, в началото се върви по реката, после има стръмен участък, който свършва при хижата. Времето беше горещо и всички "намокриха фланелките". Е, моята мокра фланелка остана на една от почивките (да съхне), та после се наложи да се върна, за да си я прибера. Други произшествия нямаше. В хижата има бар с любезен "барман" - чай, кафе, бира, безалкохолни. Кухнята е прилична - може да се поръча топла храна. Условията за спане са "класически" - както ги знаем от 20-30 години - пружинени легла, вторите чаршафи се дават само при поискване. Вечерта точно под нашия (единствен) прозорец се приготвяше барбекю (на дърва и въглища) и стаята (със 7 легла) се изпълни с "ароматен" дим. Към 10 часа за щастие угасиха барбекюто и можахме да си отворим прозореца. Отвън беше шумно, но аз лично съм заспал. По някое време ме събуди типичния шум на пиянска компания. Опитах се да не обръщам внимание и да спя, но шумът се засилваше. И другите в стаята като че ли се събудиха. Погледнах часовника - беше 3:30 часа! Кипна ми - как е възможно в хижа да се вдига шум в този час! Станах, облякох се и тръгнах надолу. На долния етаж срещам хижарката. Питам я - "Какво става?". Отговорът беше - "Не мога да се справя с тях - идете опитайте вие!". Излизам отвън и виждам 10-тина души - мъже и жени с интелигентни физиономии да пият вино и да се веселят. След шумен скандал, закани, нецензурни изрази и счупване на чаша с вино, (междувременно и хижарката се появи на терена), аз се прибрах в стаята, а компанията се премести на по-далечно място. За сметка на това пуснаха музика и продължиха да се веселят. Е, след тази случка мога единствено да дам съвет - избягвайте х. Каменица! Лично аз ще преспивам в х. Яне Сандански, после до Каменица са около 2 часа.
  2. ден - събота, 19.08
  х. Каменица (1750) - Кози превал (2476)
  След безсънната нощ станахме в 7 часа, закусихме и към 7:30 тръгнахме нагоре. Отначало се върви през гората, но тя става все по-рядка и бързо се излиза над горския пояс. Пътеката е типична за Пирин - върви срещу течението на реката, като преодолява един след друг няколко циркуса. Намерихме си и интересна компания - говедаря Дончо - отива да си нагледа кравите, които пасяха под Кози превал. Имал 50-60 крави с теленца, които е пуснал на воля през лятото - отглежда ги за месо, но както каза - "Трудно е с пазара, няма едри търговци на "екологично чисто" телешко месо." Показа ни и направена от него чешмичка точно край пътеката с хубава студена вода. "Качете се на вр. Каменица, заслужава си!" - бяха думите му.
  Кози превал (2476) - вр. Каменица (2822) - Кози превал (2476) От превала тръгнахме вдясно по хребета (не видяхме ясна пътека или маркировка). На 100-200 метра спряхме, оставихме раниците и обядвахме. Наблизо има извор с хубава вода - излиза под един камък, няма чучур и трудно се пълнят шишета. Оттук 5 човека решихме да качим върха. Пътеката е маркирана с каменни пирамидки. Бързо се стига до едно красиво езеро, после пътеката минава през голям камънак, за да достигне до подножието на превела между върховете Каменица и Малка Каменаца. До превала се върви по стръмна пътечка, през зелена поляна - тази пътечка се вижда и от Кози превал. След кратка почивка започва стръмно изкачване към върха - често изискващо участието и на ръцете. Естествено възниква мисълта - "Е, ще се качим, но май на слизане ще е по-трудно.". Така си и беше - слизането е трудно, но не невъзможно. От върха се открива чудна гледка към циркуса на Тевното езеро. И разбира се към всички върхове наоколо. Качването и слизането ни отне 3-3:30 часа.
  Кози превал (2476) - з. Тевно езеро (2512)
  Този маршрут представлява едно голямо спускане към един от изворите на Мозговишка река и едно голямо изкачване към циркуса на Тевно езеро. През първата част пътеката върви по поляната до разклона за Мозговишка порта, после подсича върха вдясно, като се стреми да не губи височина. Накрая е спускане през големи камъни (сипей), където трябва много да се внимава. Слиза се в реката, която тръгва от едно малко езеро. Водата е студена и отлична за пиене. Препоръчвам по-дълга почивка преди втората част на маршрута - неприятно изкачване преди заслона. На заслона беше пълно с хора, а хижарите Валя и Иван буквално тичаха да обслужат всички туристи. В заслона беше чисто и подредено, предлага се чудесен чай, бира и топла храна. Нашата група имахме разервация-полупансион, т.е. вечеря, спане и закуска. Вечеряхме леща и печена наденица с гарнитура зеле. Времето беше доста горещо - дори и след залез можеше да се стои отвън по фланелка. Редът в заслона е строг - в 10:30 се спира тока и всички трябва да са по местата за нощуване. Нощуването в заслона беше кошмарно - главно поради горещината. Защото отдолу цял ден има горяща голяма печка, а единственият прозорец е малък и не може да охлади помещение, където "спят" 30-35 човека, а и наистина ние уцелихме може би най-горещия ден на лятото! По-добрият избор в този случай е да се спи в столовата на пода. Така и направиха някои хора от нашта група.
  3. ден - неделя, 20.08
  з. Тевно езеро (2512) - Мозговишка порта (2520) - Чаирски превал (2445) - з. Спано поле (2030)
  Станахме с разсъмването - 6-6:30. В 7 часа Валя беше готова с мекиците и закусихме с по 2 мекици със сладко и чай. Закуската беше отлична, но толкова рано ... До Мозговишка порта се стига бързо с малко изкачване преди портата. После пътеката върви по склона, през полянки и клекове до Чаирски превал. Откриват се чудни гледки към ..., Чаирския циркус и езерата. ...
  з. Спано поле (2030) - Синанишка порта (2426) - х. Синаница (2190)
  Тръгнахме в 13:30. Горещо, слънцето безмилостно пече. Пътеката пресича реката по мостче и тръгва през Спанополските поляни. Горещо, вятър няма. Мисълта "Дали не сбъркахме, като тръгнахме толкова рано?" ме тормози непрекъснато. Бавно и чести почивки! Опасно е на някой да не му прилошее от топлинен или слънчев удар! След първия поток, който прекосихме, отнякъде се появи малък облак, който за няколко минути закри Слънцето. Моментално се почувства хлад - като че ли температурата рязко спадна с няколко градуса. Само за малко и Слънцето отново заприпича. ...
  4. ден - понеделник, 21.08
  х. Синаница (2190) - Синанишка порта (2426) - х. Яне Сандански (1230)
  Станахме малко преди 7 часа. Времето беше ясно, термометърът показваше 15 градуса. Хижарят каза, че чул, че на Мусала било 12 градуса, а тук обикновено било 2-3 градуса повече. Закусихме чай и юфка със сирене и тръгнахме към Синанишката порта. 30 минути бяха достатъчни на първите да достигнат до портата и 40 минути за последните. Оттук следва стръмно спускане до реката, където спряме да се охладим и починем. На няколко минути е разклонът за з. Спано поле, за х. Вихрен и за х. Яне Сандански. Табелката на разклона информираше, че до х. Яне Сандански се стига за 3:30 часа. Продължаваме по дълга, с лек наклон тревиста пътека надолу по течението на реката, която бавно се вие из Спано поле. Изведнъж полето свършва и се открива гледка към стръмна гориста долина. На отсрещния скат в далечината се вижда х. Каменица. Пътеката става максимално стръмна и навлиза в гората. Дълго време се върви през хубава иглолистна гора, по билото на рид между две стръмни долини. Реката долу се чува, но рядко се вижда, а пътеката на места е много стръмна, на места - почти хоризонтална. Накрая се достига до реката, като пътеката свършва с отвесен улей, който преодоляхме с подаване на раници и спускане по з. Тук има и водохващане, не знам за какво. Направихме почивка с малък обяд. Има указателна табела: "х. Яне Сандански 1:30 ч." Оттук нататък се върви по широка пътека през гората, все покрай реката. После се излиза на камионен път и се навлиза в застроената част на Попина лъка. С търпение и маршировка по пътя се стига до чешма вдясно от пътя, много актуален обект в тази част от маршрута, по това време на годината и при тези метерологични условия. Важно е да се охладим на чешмата - външно и вътрашна, защото до хижата има поне още 1/2 часа.
  х. Яне Сандански - София
  По колите! И по "царския път" - Сандански-Дупница-Перник-София, се прибрахме по живо, по здраво.
• Пирин'06 [Плановете]
• Няколко дни из Средна Стара планина (8-12.08.2006)
  (аз, Калчо и Кирил)
  1. ден (вторник)
  София - Клисура с влак [7:40 - 11:00]
  гр. Клисура - х. "Ехо" (1645) [11:30 - 18:30]
  От центъра на гр. Клисура се тръгва нагоре по улицата, която води за централното шосе Карлово-София. Появява се маркировка - стрелка с полуизтрит надпис "х. Ехо" и се поема нагоре по маркирната пътека. Върви се все нагоре и се излиза на шосето Карлово-София. Трябва да се тръгне надясно по шосето до детелината, където се включва пътят от Клисура. Точно оттам започва камионен път вляво - има и маркировка. Върви се по пътя, който със серпантини катери нагоре. Този път като че ли внезапно свършва и тогава се тръгва по тясна маркирана пътека, която известно време си вие през ужасни къпинаци, пресича малко поточе и тръгва много стръмно нагоре. Когато баирът е изкачен, се появява широка билна поляна, която се пресича бързо и се тръгва надолу по коларски път. Точно там има хубава чешма със студена вода. Пътят следва течението (надолу) на малко поточе и не след дълго се излиза на широка поляна - местността Розинска мандра. Маркировката води покрай голям изоставен обор (без керемиди) и малко след това има удобно място за почивка - край малък поток под големи букове. Оттук нататък следва изкачване през голяма поляна (където пасяха крави) по пътя или по маркировката, която често върви право нагоре. Излиза се на Ветровити преслап - там пътеката се слива с билната пътека от х. "Вежен". Духаше силен вятър, с което мястото оправда името си. Оттук пътеката подсича отляво вр. Юмрука, като върви малко нагоре. От завоя, на отсрещния баир се вижда хижата. Реакцията на Кирил беше: "Много малка хижа!", а на отговора - "Не е малка - събира 42-ма души." репликата беше - "Е, значи е много далече." И излезе прав - трябва да се мине през няколко дерета и гора, за да се достигне до хижата.    
  2. ден (сряда)
  х. "Ехо" (1645) - х. "Козя стена" (1562) [8:30 - 10:30]
  Маркировката води най-напред надолу по склона, после през широколистна гора, изкачва малък рид и достига до разклон за х. "". След това, чак до х. "Козя стена", пътеката се вие през високи треви и хвойни, по стръмни склонове и трябва много да се внимава - едно подхлъзване може да доведе до дълго пързаляне надолу с неясен изход. Когато ние минавахме имаше силна роса и опастността някой да тръгне надолу беше реална. Хижата се вижда отдалеч и за да се достигне още няколко пъти се минава билото.
  х. "Козя стена" (1562) - Троянски проход [11:00 - 14:00]
  След 1/2 часова почивка на хижата тръгнахме. Маркировката уж я имаше, пътеката беше ясно очертана, но в един момент се оказахме на малка поляна (превал), откъдето като че ли пътеката изчезна. Решихме да продължим направо, по леко очертаваща се пътека, изкачихме насрещния хълм, повървяхме още малко и се оказахме на страничен рид, очевидно далече от главното било! Върнахме се на превела, търсихме маркировка, но нямаше. Решихме да тръгнем в посока на главното било, на което, доста далече, се виждаше арката-паметник на Троянския проход. Подсякохме баира, качихме хребета и отново се оказахме на страничен рид. За щастие там имаше човек, който береше боровинки и който ни показа "правия път" - точно отсреща: "Минавате над малкото езерце (гьола) и там в началото на скалите ще намерите маркировката". Още половин час вървене почти без пътека и наистина "хванахме" маркировката. После видах на картата, че скалите, покрай които минахме са Козя стена. След вървене почти хоризонтално се стига до поредния превал, където има паметник на руски летци. По билото за Троянския проход води широк път (на превала имаше един японски джип и една "Нива"), а пътеката подсича върха отляво. Още 30-40 минути и сме на Троянския проход.
  Троянски проход - х. "Дерменка" (1504) [14:00 - 18:00]
  От прохода, където пътеката пресича пътя Троян-Кърнаре, се тръгва по асфалтовия път, който минава отляво на големия паметник, след това се върви по камионен път, който отива до хижата. Вода може да се налее вдясно от пътеката (на 5 минути), малко след края на една "екопътека" и преди да започне изкачване по ясно очертаващ се баир с почвен път точно по билото. След минаване на баира на пътя има паметник на загинал скиор (с истински ски, залепени на паметника). Продължава се по пътя. Заслон "Орлово гнездо" е на пътя и бележи средата на прехода. Има чешма и пейки за почивка. После най-добре следвайте маркировката, която се отделя вдясно от пътя. Ние вървяхме само по пътя и заобиколихме (излишно!) голям рид. Има още един баир за изкачване по пътя и после с леко спускане се достига до хижата.
  3. ден (четвъртък)
  х. "Дерменка" (1504) - х. "Добрила" (1750) [9:30 - 13:30]
  Най-важното е за този преход е, че през цялото време се върви по камионен (почвен) път! Началото на този път не е ясно означено, но е там, където свършва пътят от Троянския проход.  Маркировка е прилична. В началото се върви през вековна букова гора, след това се изкачва билото през поляни и един стръмен връх по коловете на зимната маркировка. Малко след върха се навлиза в иглолистна гора - някъде по-рядка, другаде по гъста - и през тази гора се върви чак до хижата. Проблеми по пътя ни създаваха огромни локви и гъста кал, които се налагаше да заобикаляме встрани през гората.
  4. ден (петък)
  х. "Добрила" (1750) - х. "В. Левски" (1450) [8:45 - 13:30]
  Много красив и лесен преход - по маркировката, която подсича няколко високи върха - Левски (2166), Малък купен (2141),  Голям купен (2169) и Кръстците (2034). В началото пътеката беше мокра и осеяна с кравешки л. Тъй като предния ден беше валял дъжд, много бързо обувките ни се намокриха. От мократа трева и хвойни през които минавахме още вода се стичаше в обувките ни. От пътеката се откриват чудни гледки към околните върхове и долини. Ние не можахме да видим много, защото гъстата мъгла само от време на време откриваше пейзажа наоколо. Критичен момент в този преход е на голямата поляна със самотния бор. Там се отклонява пътеката за х. Плевен и вр. Ботев. Пътеката за х. В. Левски се губи и маркировката е хаотична. Като че ли най-добре е да се следват коловете на зимната маркировка.Пресича се дерето и след изкачване на височината след него ясно се вижда пътеката, която след стръмно спускане навлиза във вековна букова гора. По-нататък, чак до хижата, пътеката върви почти хоризонтално през гората, пресичайки няколко по-големи и по-малки дерета с буйни потоци в тях.
  5. ден (събота)
  х. "В. Левски" - гр. Карлово [7:00 - 11:00 (до началото на Карлово) и 12:00 (на гара Карлово)]
  Слизането до Карлово е приятно - върви се все покрай реката. Минава се през хижите "Балкански рози" и "Хубавец". Върви се през хубава главно букова гора до водохващането за електроцентралата в Карлово. Оттам се минава високо над дълбокия и скалист каньон на реката. В Карлово се влиза от север, за да се стигне автогарата и гарата се върви надолу по улицата, през пазара и още поне 20 минути направо, докато вляво на пътя се види автогарата.
  Карлово - София с влак [16:38 - 20:50]
  "Пътническия влак за София се намира на четвърти коловоз." - чуваме по високоговорителя на гара Карлово. Часът е 16:20, влакът тръгва по разписание в 16:38. Насочваме се натам, и тъй като отдалеч не виждаме табела "София" на последния вагон, към който има видимост от нашето място, отправяме обичайния въпрос към няколкото мъже, с вид на "жепейци": "Това ли е влака за София?" В отговор бурен смях и няколко пръсти посочиха натам "Това е, това е!" Приближаваме и какво да видим - един вагон и локомотив! Вагонът лъскав - немски, втора употреба, с две секции 2 класа и по средата 1 класа. Настанихме се в 1 класа, в първото купе. Разстоянито от Карлово до София е около 140 км и по разписание влакът трябваше да го измине точно за 4 часа. Браво за постижението на БДЖ - средна скорост 35 км в час!
• От Боровец до х. Мусала за 2 часа и 40 минути (6.06.2006)
  Тръгваме двамата с Иван за х.Мусала, като нямаме представа какъв е пътят до там и дали ще успеем да стигнем и да се върнем до 7:30 часа (да не изпуснем вечерята в хотела). За да избегнем маршируването по асфалта през комплекса, се качваме на колата. Спираме на малкия паркинг пред имотите на царя "Царска Бистрица". 2:30 часа е, след обяд. Вървим около 100 метра по пътя за Бели Искър и на табелата тръгваме надясно по пътеката за хижата. В тази част, до първия мост на река Мусаленска Бистрица, пътеката представлява корито на малка река, където за щастие няма вода. Това корито се е получило от запушване на първия мост на реката по-нагоре. Сега този мост се състои от няколко тръби под пътя, по които трябва да мине цялото количество вода на реката. Скоро пресичаме и втория мост и продължаваме нагоре по приятна и широка пътека. Спираме при два "билборда", на които подробно са дадени карти на Рила с отбелязани резервати, пътеки и др. На следващия завой е третият мост на реката с приятно кътче за почивка. Още малко стръмно изкачване и достигаме до широк ски-път, който свързва скипистите на Маркуджиците с Боровец. Гледката е неприятна - кал, камъни, отрязани и изкоренени дървета. Една голяма рана на планината! Не знам дали след време по този път ще може да се появи растителност. Фактически старата пътека за хижата се е превърнала в този грозен път. До Веловото мостче (точно на половината път до хижата!) сме по този път, а самото мостче го няма - на мястото му е построен широк дървен мост, за да може да минават скиорите по него. Ски-пътят продължава през клековете до долния край на пистата Маркуджик 2. На места се минава трудно поради многото вода и кал. След това се върви по старата пътека през клековете, която в този сезон представлява малък планински поток. На равното място в циркуса срещнахме и първата пряспа, която лесно беше заобиколена. Последното мостче над реката го няма - отнесла го е водата. Реката се минава по камъни, като ние се отклонихме малко от пътеката, за което после съжалявахме. Защото попаднахме на ужасно съчетание на блато и клекове! Връщането на пътеката ни струваше голяма борба с клековете и доста джапане из мочура. Нагоре до хижата винаги е трудно, независимо от сезона - мястото с право е наречено Голгота. Имаше отделни преспи и много сини минзухари. Стигаме в хижата - часът е 17:10. Вървели сме (без почивки) 2 ч. 40 мин. и тъй като в книгите пише, че пътят е 4 часа, следователно сме постигнали коефициент 2/3 или 0.67! В хижата беше само хижарят, беше студено и неприятно. Изпихме по един чай - хижарят му беше сложил много захар, но чаят беше хубав! Сега задачата беше да успеем да се върнем до вечерята. Почивахме 20 минути и тръгнахме обратно. Пресякохме реката при отнесения мост почти по същите камъни, по които минахме и на идване, без да навлизаме в клековете и блатото. Надолу беше като че ли малко по-трудно да не нагазш  реката по пътеката и да не затънеш в блатата на ски-пътя. После внимавахме да не пропуснем отклонението вдясно от ски-пътя, но маркировка е добра и ще е трудно да се пропусне. Действително бързахме надолу - аз с големи крачки, а Иван често подтичваше. В 19:00 бяхме на асфалтовия път, а в 19:05 - при колата. Време за слизане - 1 час и 35 минути. Имахме време и да си вземем душ преди вечерята.
• София - Копривщица - връх Богдан (28.05.2006)
  От София до Копривщица пътят е хубав и с кола за 2 часа може да се стигне до центъра на града. Най-близкото да върха място, където може да достигне обикновена лека кола, е пътят от Копривщица за Барикадите. Сега в местността Барикадите "няма нищо", както се изразиха местните хора, на пътят е асфалт и още не е разрушен от природните сили. Трябва да се внимава да не се подмине отклонението вляво от пътя за Стрелча (както направихме ние). Веднага след последните къщи на Копривщица да се кара бавно и да се гледа за голяма табела "Art Galery". Точно преди табелата е пътят за Барикадите. Там спряхме да попитаме един човек с каруца за пътя и получихме очудващо точно и ясно обяснение: "Вървите по пътя около 4 километра, после навлизате в гъста гора, там има едно железно мостче и след още 2 километра излизате на открито с много картофи (картофени ниви). Там ще видите стълбове с ток високо напрежение, оставяте колата и по "по жицата" ще стигнете да х.Богдан. То сега хижата е разрушена, но ...". Така и направихме. В началото се върви по коларски път, но след известно време пътят завива наляво, а стълбовете продължават направо и малко вдясно. Ние не намерихме точно там пътека и тръгнахме направо през поляната към баира, където минаваха стълбовете. Не след дълго достигнахме до добре направена пътека (от вида "екопътека"), която се виждаше и когато напуснахме пътя. По нея се стига до голяма поляна, в дъното на която се вижда стълб на някой от GSM операторите. Върви се към този стълб и после по пътя се достига хижата. Има и пътека, която тръгва минава през гората, но няма никаква маркировка и е невъзможно да се намери от поляната. На връщане минахме по тази пътека. Руините на х.Богдан и на още няколко масивни постройки са тъжна гледка... В горния край, близо до пътеката за върха има  каптаж и вода за пиене. Пътеката към върха минава през чудесна букова гора, после излиза на широка поляна, пак навлиза в гора и след малко ходене по равно се достига пирамидката, отбелязваща връх Богдан (1604 м). Тя се намира на малка полянка сред гората и за разлика от повечето върхове, тук няма видимост наоколо и гледки.
  
• Първенецът на Люлин - връх Дупевица (24.05.2006)
  От София до Манастирски (Бонсови) поляни може да се отиде с кола. Минава се по дължината на квартал Горна Баня, по пътя за Владая. От паркинга на поляните до хижа Манастирски поляни (старото име на хижата е Бонсови поляни) се стига за десетина минути. Оттам се върви по пътеката за Владая, която тръгва от "горния ляв ъгъл" на двора на хижата. След десетина минути се стига до асфалтов път, доста разбит и неподдържан, и после до портала на изоставеното поделение се върви все по този път. Не обръщаме внимание на табелите, останали на портала ("Стреля се без предупреждение") и продължаваме по асфалтовия път. Достигайки билото, трябва да минем наляво през втори портал (без табели) и да продължим надясно по добре очертан път през поделението. Минаваме покрай няколко изоставени огромни хангара и се качваме по стръмнината вляво, като търсим най-високата точка. Пътека няма, върви се през високи треви и храсти. На върха има триангулачен камък с висок черен пилон. Връх Дупевица е на 1256 м надморска височина. Направихме опит да слезем от другата страна на поделението, като продължихме по асфалтовия път по който достигнахме до втория портал, и той ни отведе до голяма масивна сграда и изоставен хангар. Там оградата беше прекъсната, стори ни се, че има пътека, но беше обрасло с много коприва и решихме да се върнем. До хижата стигнахме по пътя, по който бяхме дошли. Целият път от хижата до върха и обратно, заедно с доста "мотаене" из поделението ни отне около 3 часа. В хижата се предлага бира и скара.
• Някой да напише нещо за Пирин'05
• Пирин'05 [Плановете]