Писания на майка ми за живота в село Лик

Йоловския род

    Йоло Рогача - рунтавия, братовчед на Йоло Рапоня, едър, с мустаки и брада, голема капа, обличал си кожуха наопаки, даже си слагал рога на пръч да разсмива децата.
    Дедо Йоло Рапоня, дребен и почти без коса на главата. Майка му умряла при раждането, отгледали го комшии и роднини, като го подаяли на една коза. Голоскок, с гол тумбак расал. Събрал си имота (към 50 декара) на Изворище, при изворишкия кладенец. Вечерно време или по пладне вика: Варда, варда-а-а, гърми с пушката и си варди имота, заграден с дървени колци с набито тръне. Влаза се само от едно место с плет, който се прескача (да не влеза стока). Разделил местото за жито и кукуруз и ги разменя всяка есен. Тори с овчи тор, копае, плеви и полива - и се ражда: масуре - лакът, по 2-3 на стрък; жито, ечемик, ръж - по метър високи; полегнали пити слънчоглед - като тепсии, само по края обиколили, се покланят до земята; и тикви, и кратуни, даже и кратунчета, от които после си прави чашки за ракия.
     Баба Тонка, майка на 5 деца гледа две градини - за зеленчуци и бостан и полива с кладенчова вода. Чушки, мамета и патладжани (сини домати), краставици, любеници и коравци - нема де да стъпи, лук - за лютка със сирене. Гледат и към 80 брави овци и кози - за вълна и козина, за млеко, сирене и бел-маш. Три кучета-овчарки пазят стоката и имота - като се изправят на задни крака стаят по 2 метра високи. В земника - качета със сирене, буре с ракия, каца със зеле и всякакви зимнини. В кочината са два шипара, в курника - 50-60 кокошки и пилци. За всеки празник се коли ягне, а за неделя - пиле. На орачи, копачи, жътваре се плаща с крина жито, кофа боб, овца или кокошка. И селяните от селото го ценят и почитат. Може и кратунка ракия. Синовете Гоцо, Петър и Тошо, и тримата изучил, трябва дом да въртат, щерките - Йонка и Ценка - да предат и тъчат, да гледат деца.
    Тъй живее рода Рапонете от който и други земаха терк от тоя саморасляк - Йоло Рапоня. (преди около стотина години). Колибата му с пьочи покрита - соба, кащи и земник. В земника в едно кьоше барабой, в друго - тикви, гърне с мастени трънки, на гредите - цветя .... Собата е само за спане, а кащи - огнище ... голем ботор, встрани 2-3 подници и връшняк, саджак с 3 крака и ражен. На саджака - гърне с боб. Баба Тонка слага сенията с 3-4 трикраки ниски столета и кани на ядене. Турта, печена в подница, заревана с пепел и жаравина, ютика, боб с всекакви миризми, краставици за мезе на сливовата ракия. На веригата над огъня в голям котел врат тикви с коприва за свинете (и за хората). На стената - полица за паници и паничета, до нея лажичняк с дървени лъжици и вилици, полупци с шарена сол ... Има и клинове за аби и апанджак, а край огнището опната връв за сушене на навуща и калпак. В собата - леса за одар, сламеник и козек и черги за постелка и завивка - вълнени и калчишни.
    А сега за Грамадата - този чуден божи и природен рай! От него извира изворнишката вода. Парк невиждан и нечуван! Около 20-30 декара скали - камъне-грамади от песъчив камик, обвити от лишеи и всекакъв павитак и тръняк - капиняк, шипки и лозиняк .... Дървета - гиганти и диви и питомни. Да се чудиш и маеш! Липи, брези, ясен и цер, дренки и скоруши, дивикини круши и киселици, джанки и бадеми, орехи и лешняци. По тех скачат от клон на клон катерици и съсели. Некоя лисица или невестулка уплаши птиците - диви гълъби, славейче, врани и свраки, кьосове и врабци. Жива птича природа! Ама дедо Йоло знае: "Бог дава, ама в кошара не вкарва." По края на това природно чудо насадил присаде-круши караманци, сливи и беявици, да има за ядене и ракия-скоросмъртница. Без нея не можеш приятел да срещнеш, греяна в шуле...
    Над Грамадата е Слога - с трева до пояс. Ливада с дървета тук-там. Сеното след коситба и сушене се прави на пластове и по окосеното отива да пасе стоката и играят пастирчета - на клензе, на тлизгане на тояжки, на свинкя (голф) с ютаче за "свинкя"; гоненица и криеница. На пладне добитъкът - в Пладнището, природно заградено от тръняк и камъне място за овци и крави. На вратницата леса с тръне.
     Е-е-й дедо Йоло Рапоня си отиде... Пастирчета бехме Венка, братовчетката, Мара Докина, Йоко турчето, и др. Още от Дейкьовец Венка викаше "Бабо-о-о" щото мащехата не сложила даже хлеб в торбичката и. И беряхме гъби-червенки по ливадите - ядехме и за баба Тонка, за чорбица, за сушене. Тя ни среща с топла турта - печена в подница, завита в месал, буца пресно сирене в тиквен лист, печени чушки, краставици, 3-4 сварени яйца. Ядехме заедно на ливадата. На пладне кравите отиват далечко на водопой. На Стършел има издълбани церови корита и чиста вода без пиявици. После бегат на хладно в Грамадата и пладват, а пастирчетата играят с козинява топка (от косъма на кравите) на гизии (надхвърляне)
    Така минаваше детското щастливо лято! Сега(3) ако отидеш на Изворище - няма да го познаеш! Пусто и разровено - няма и помен от някогашното старо! Всичко остана само в спомени...
    Природата дива сама се възстановява, но трябва и човешка ръка. А я няма...

Моето семейство

    Терк от дедо Йоло Рапоня, дядо на майка ми, взел и баща ми.
    Сирак на 7 години (от войните 1912-1915 година)  с майка и две сестри, на 12 години е трябвало да хване ралото. Разделили с чичо Савчо имота - той вече не можел да ги храни, а имал 3 дъщери и вече 3-ма зетьове. Баща ми до 4-то отделение учел на книгите на братовчетка си Дила (кога му ги даде) и край на ученето. Трябва да се оре и копае. А нивите - от връх на връх пи 2-3 декара. Оженил се на 20 години за майка ми - внучка на Йоло Рапоня. Народили им се 4 деца и става още по-трудно. Тогава почнал да събира имота - до реката, до Креща и лаговете. Требил слогове, става место 25 декара. Направил колиба, за стоката - кошара, навес. Насадил фиданки по края - ябълки, круши и сливи. Изкарал някакъв курс по овощарство и започнал да ашладисва (облагородява) дивачките. На едно дърво по няколко сорта.
    Имал дял от фамилната тепавица. Направили яз - преградили реката и водата по вада върти водното колело и тепат вълнено бало (одеяла и др.) за некой лев. Покрай вадата насадили дуди, орехи и сливи, а отбили вода и за градините - за чушки, патладжани, зеле и тикви да гледа майка ми. Сее гръсти и лен и цветя всякакви.  А в Креща - мирише лияк, свинаки по 5-6 метра, дъб и цер, красива драка... Изорал и част от ливадата и садим тутун ("басма" и "ениже" - по-яваш и по-серт) за пари. Даже и метла за мажун (сладко) за децата зиме. Рано пролет тепе бало и суши по сипея, после орем, копаем, берем тутун, жънем и зареваме, пасем стоката, коситба и вършитба, плевене ... Тя селската работа нема начало, нема край. Тор на нивата изкарва есен, гледа и кошере с пчели за мед, около тех трендафил - и за китки на училище. Боб садим в кукуруза, и черни (свински) тикви. По угарта кравите пасат кротко - по некой зелен масур и теквенце. До късно вечер режем дражака. Татко накладе огън, разсече тиква и я захлупи в жарта, печем масуре и барабой, издой кравата, сбърка качамак и направи попара с млекото. Не сме яли нищо по-сладко  на света. Не сме пили по-студена вода от гарда от Балинската пишура. Печена турта в подница, риба от реката, ловена с кош и печена на лопата. И плодове всекакви: присаде - тикварци, тамянки, червенки, попски круши; сливи и праскави; дренки и череши "стамболки". Цепим и сушим облагородени и дивачки на плочите на старата къща за ошаф - цели чували. Майка ни беше и шивачка, преде, тъче и шие ни дрешки и на приятелки. Две лозета пръскаме и копаем. На тавана есен по 20 весла болгар, тамянка, сензо, мискет и памид,  за вино и ракия за гости. Децата растат и са добри ученици и да учат требват пари - за квартира в града, за книги, за храна и дрехи. Пускаме да храним и буби. Тогава баща ми става и пиперенист - сади и гледа маточник - диви лози за облагородяване и вкореняване, и произвеждаше най-качествения прът в селото. Чистеше го навреме, когато филизите са 2-3 сантиметра, за да не се получават рани с прищипване (а не чекнене), и до самия връх. Приятелите му се чудеха. Оставяше по 3-4 пръта на главина и те растеха по 5-6 метра, гладки - качество първо!
    И децата помагаха - по-малките пасеха стоката, по-големите на жътва, копане, пластене ... Всички работеха - кой каквото може. Беха ни научили да чистим нивата от камъни, да плетем кошници от диви лози, да цепим присаде и сливи за сушене.
    Отбили водата от дола и направили градина за чушки - сиврия, кози рог, мамета; зеле, гулия, моркови, мерудия, копрец, краставици, коравци и любеници. И цветя - върбинка, лайкучки, кадънки, босилек и градински лалета  - всякакви цветове по края, и кичести и рехави. Бели тикви - пълна кола есен от градината.
    От 39 до 44 година вземаха баща ми войник (запас). Като сирак от войните не беше служил. Обучение, после пази мостовете - до 44 година. На Слана бара, на Бойчиновци, над Юзината. Не успявахме да обработим земята, да съберем реколтата и баба месеше просеник (кукурузник); мажун и липов чай за закуска.
    Това е тя войната - сиромашия и гладория до шия! От 44-та - 50 години дорде построим социализма, дорде го развием - партизанщина (активни и пасивни)р ТКЗС-та, АПК-та, крадци и мошеници - колкото щеш! Партия БКП - БСП ни ядят времето - конгреси, речи, митинги, събрания и Тошо командва парада. Тайни бюлетини се четяха, партийни секретари - некадърници, трябваше да слушаме по-глупави от нас. А криво-лево пораснаха децата - изучиха и изпожениха се - живот и време си тече...
    Сега(3) да погледнеш тоя човешки рай - сълзи да рониш. Глогове по 10 метра, тръни и павитак, бурен до пояс, овощни дървета изсъхнали - пустош! А тая земя е хранила хора и добитък, птици и пчели жужаха наоколо и децата пеели с китки полски цветя (без пръскане и изкуствени торове).
(3) средата на 90-те години на 20 век

Разни

Плевели по нивата: звъника, чантика, лисича опашка, кукувича прежда, глушина, поветица, мак, еньовче и паламида

Зеленчуци: мамета, чекондур, гулия, юбеница, коравец, син домат, рапон, тиквета, кукуруз,

Плодове:

свирчовина - дърво с кичест цвят (за чай) - в креща над вадата
свирчак - бучиниш, висок бурен, отровен (за цеви) - в селските градини

Родове, фамилии и прякори от село Лик

...

Имена на местности около село Лик

Камика ()
Изворище - плодородна земя, ...
Чичера - баир край селото, горе е камънак и тръняк, по-доле са лозя, ...
Присойката -
Ливадето -
Креща -
Лейовец -
...
Истории и легенди за Балинския род
...
Училището в Мездра през 60-те години на 20 век
...
Спомени и случки с мойте внуци
...

Празници на село Лик

Илинден, 2 август. Прави се курбан на "св. Илия" - голямо дърво ясен ??? по пътя за Ливадето. Коли се овца и в 3 казана се сварява чорба: с фиде, с ориз, с картофи. Не всеки се сипва в котлето, което носи, за вкъщи. Прави се и обща трапеза.

Богородица, ???. На "св. Троица" - вековно дърво по пътя към лозята в Чичера.

Нова Година,

Трифон Зарезан, 14 февруари.
...
Народни мъдрости, сравнения, цветисти изрази от нашия край

Казвам ти дъще, сещай се снахо.
Бадева работи, бадева не стой
Бъкел не разбира
Наглъфал се е като бибе с дуди
Голема е затра
Кво одиш като изоглавен
Недей да са лезиш като сцепен колец у лозе
Кво са напиняш кат глист на буца!
Кво са напиняш като въшка на бързей
Какво наруваш като магаре!
Град бие и в нощовите
Кво си се олезил като настъпена краставица
Кво си са улендзил като варена глава
Кво надничаш като суек из дупка!
Не бие на кво удара
Чеп за зеле не става от тебе!
Кво са влачиш като свинско чирво!
...