Родопи 2009


Състав: Аз, Нели, Ива, Драшо (Пежо), Георги и Живка Франгови, Петя, Ана и Албена (Джип), Велислав, Надя, Ива (Джип), Митко, Йорданка (Берлинго), Димо, Калчо (автобус) - общо16 туристи

6 август, четвъртък
София - Пазарджик - Кричим - Девин - Широка лъка (кола)
Широка лъка - Пампорово - Широка лъка (кола)
Широка лъка - Солища - х. Перелик (пеша)
    Магистралата, Пазарджик, лутане из селата за да намерим Кричим (не видяхме нито една табела за Кричим),
забравили си бяхме и всички карти...
    В Широка лъка пристигнахме 3-те коли почти едновременно, само Митко го нямаше още. До Пампорово и обратно с Пежото - Димо и Калчо също са на изходна позиция. Митко закъсняваше, в 13 часа беше още на колибата. Обадих му се да дойде с колата направо на Солища.
    Тръгнахме по асфалта - не много горещо, но задушно. Целите в пот стигнахме цантъра на селото към 15 часа, а не след дълго дойде и Митко. Оправяне раницата на Петя, лека закуска и напред по пътя за хижа Перелик. Маркировка почти нямаша през целия път до хижата. Само тук-там указателни табели от различни видове и епохи на туризма у нас. Върви се по камионен път, после по стар римски път, който се превръща в каменисто дере на река, пресича се на "панорамния" (макадам) път Пампорово-Мугла и после по пътека до хижата. Още на тръгване от Широка лъка хижарят ни се обади по мобилния телефон да потвърдим колко човека се качваме (което ми се случва за първи път!).
    Перелик е отлична малка хижа: горяща печка, чисто и приятно в туристическата столова, спи се много удобно на новите матраци, бира и чай, ... Бяхме набрали гъби, сготвихме ги, вечеряхме обилно и по леглата. Петима спахме в едно бунгало, останалите в една стая в хижата.

7 август, петък
х. Перелик - х. Ледницата (пеша)
    В 8 часа почти всички бяха на крак. Навън мъгла, бяхме решили да тръгнем в 9 часа, точно тогава започна да ръми, предложих по-късно тръгване, но на народът се му се чакаше и тръгнахме. Малко след това дъждът спря, но мъглата не се вдигна. Почивка на беседката при чешмата над хижата, и после през хвойните по пътеката. Има добра червена маркировка - лентова на ламаринени табелки и стълбова. Около връх Орфей (Широколъшки снежник) има няколко неясни и липсващи маркировки и май повечето се бяха лутали на тези места, главно поради гъстата мъгла. Слизането към хижата е доста стръмно, а накрая направо кошмарно. Тясна, много стръмна пътека, кал и вода, отстрани гъста трева, коприва и тръни. Най-лошо е, когато трябва да минеш под паднало на пътеката дърво, а отдолу е хлъзгава кал. Късмет е, че никой не пострада при това слизане.
    Хижата е стара, голяма, с голяма столова с горяща камина, външна баня с бойлер на дърва (и топла вода), със забележителен хижар - Стоян ("Като ходите на хотел плащате ли си банята?", "Всички да се къпат да не ми цапате чаршафите!") - още готвач, снабдител, лавкаджия, камериерка :) и всичко друго, което трябва да се върши по стопанисването на една хижа. Не видяхме помощник, може би от време на време идва някой да му помага. За вечеря ни направи страхотна пъстърва. Разбира се, имаше и гъби. След пъстървата възникна идея за следващата вечер да ядем агне - Стоян веднага пое и хукна с един стар военен (бракуван!) джип без номер към близкия овчарник. Легнахме преди да се беше върнал.

8 август, събота
х. Ледницата
    Сутринта имах лек проблем с корема и затова цял ден се мотах около хижата и почивах. Останалите ходиха на разходки - за гъби и за мурсалски чай. Гъби донесоха доста, но чай - само по няколко стръка. Стоян беше донесъл яре и то вече се приготвяше "на пара": В огромен казан се сипва малко вода, на дъното се поставя решетка и после ярето на 4 парчета. Под капака се слага книжен чувал от брашно, а на капака - два големи камъка (по десетина килограма всеки).  И на печката - сигурно 4-5 часа.
    След обяд Стоян ме "лекува" с дроб и бъбречета от ярето, люта чушка с чесън и облак. Някои ме гледаха особено - на болен корем такава комбинация! Аз пък от това се оправих!  Вечерта хапнах и от ярешкото, и малко гъби ... Бира не посмях да пия, а може би трябваше!

9 август, неделя
х. Ледницата - Гела - Широка лъка (пеша)
Широка лъка - Девин - Кричим - Пловдив (околовръстното) - София (кола)
    Тръгнахме към 9:30, пътят е лек и приятен. Над Гела решихме да минем през селото. После по асфалта надолу май съжалявахме за това си решение. Няколко човека минаха по маркираната пряка пътека и после казаха, че била много добра.
    Обратно с колите - Митко за колибата, Велислав с Димо и Калчо - за Асеновград, останалите - за София. След Кричим по хубавия път до околовръстното на Пловдив, после магистралата - и в София около 19 часа.