Из "Мездра - минало и настояще" от Юлиан Истатков

През бронзовата и желязната епоха тези земи са обитавани от тракийското племе трибали. Знаем много добре, че всички писмени и археографски сведения, от които черпим информация за ранното минало на нашите земи са основно на два езика – гръцки и латински. Докато траки, доказано е, като наименование е достигнало до нас чрез гръцкия език, то според мен наименованието на племето населявало този район е наследено от латинския език. Първоначално в Древен Рим „триба” са били наричани трите първоначални патрициански рода – римляни, сабинянци и етруски, като по-късно се използва като название на избирателните окръзи, на които са били разделени гражданите. Оттук може да си направим извода, че „триба” се трансформира с времето, като наименование за племе. Въпреки, че трибализация означава преходния период от стадото към началния стадий на формирането на племето, т.е. етническа общност, която вече има вожд – водач и населява единна територия. Дали това е произхода на наименованието все още няма безспорни доказателства. Някъде по тези места е минавала и границата между земите владени от трибалите и земите на одрисите. Това били две от най-мощните племенни и държавни образувания на траките. Това често водело до сблъсъци помежду им за надмощие и земи, въпреки че са известни и случаи на обединение помежду им срещу трети страни. По мое мнение даже и крепостта „Калето” може би е била нещо като опорна точка на трибалите за охрана на земите си. Също по мое мнение, без да имам някакви доказателства за това, тук някъде, може би е намерил смъртта си и един от най-известните царе на Одриското царство цар Ситалк, който е син на Терес, основателя на Одриското царство и брат на Спарадок, който е царувал преди него и след Терес. Най-вероятно битката е станала на юг от крепостта „Калето”, някъде между нея и днешен Ботевград.
           Сведения за трибалите по нашите земи откриваме както в писмените извори, така също и в материалните веществени находки, намирани от археолозите при техните експедиции по тези земи. През 340г.пр.Хр. Филип ІІ Македонски предприема поход срещу скитския цар Атей и военни действия срещу трибалите. От този период е датирано и съкровището от Рогозен, Врачанско, на територията на трибалите: 162 сребърни съда, някои от които с графити, съдържащи имена на тракийските владетели Садок, Котис и Керсеблепт, както и на подчинени на Одриското царство градове в Пропонтида. Един от авторите писал за тракийското племе е Ариан. Той разказва за похода на Александър Македонски към Дунава през 335г.пр.Хр., който се насочва срещу гети и трибали с цел да осигури тила си преди предстоящия поход в Азия. Той съобщава между другото, че нейде към реката царят срещнал трибалите и бил принуден да се сражава с тях, като отхвърлил успешно войската им, която се подредила срещу македонците с център и с две крила, като цялото построение се прикривало от лековъоръжени части. Друго известие намираме при друг автор – Йоан Стобей, който цитира откъс от изгубения труд на Николай Дамаскински; според текста трибалите се биели в четири редици: първата се състояла от слабите, втората – от силните, третата – от конниците, а последната – от жените, на които задачата била да възпират бягащите с хули и да подтикват напред храбрите. Това, второто известие, проф.Александър Фол го поставя под съмнение поради разположението на конницата на трибалите. Но, което е безспорно в този текст, то е присъствието на жените и домочадието в четвъртата редица заедно с обоза. Трибалите наистина по този начин са се и преселвали от северозападните предели на тракийската земя на изток и на юг. В това известие намираме сведения за войската и начина на воюване на трибалите по нашите земи.
           В 376г.пр.Хр. – траките – трибали нахлуват в земите на одрисите и стигат до Абдера. Един доста известен откъс от Диодор ни предава, че 30 000 трибали с жени и деца нападнали Абдера, като по този начин ни посочва всъщност и броят на значителна част от племето и ни оставя с впечатлението за значителната малобройност на племето. Предположенията на учените са, че най-големите тракийски племена по онова време – одриси, трибали, беси, гети – вероятно са наброявали 50 000 – 80 000 души. Областите, първоначално обитавани от трибалите, както и по-късните им размествания най-добре ни ги показва Б.Геров.
           През първата половина на ІV в.пр.Хр. трибалите упражнявали политически контрол “и към Софийско, и Горнострумско”. Наред с гъстата селищна мрежа и „добрите съобщителни връзки между сердикийската земя и северозападните предели”, което е важен фактор за осъществяването на търговския трансфер между Егея и Дунав, който разкриваме чрез останалите ни археологически находки. Тези контакти очевидно са продължили и в началото на елинистическата епоха с оглед изказаните съображения за добри отношения между трибалите и Касандър. Келтският удар в 279г.пр.Хр. и вероятните езически изменения в трибалската територия не са оказали решаващо отрицателно въздействие, тъй като скоро след събитието е засвидетелстван приток на македонски монети към района на Огоя.
           Много е важна ролята на трибалите като свързващо звено между района на Егея и поречието на р.Дунав относно търговските отношения. През тяхната територия преминава стоковия обмен между развитото елинско общество и по-слабо развитите северни (скитски) племена. Това е спомагало за тяхното икономическо и културно развитие, което от своя страна оставя отпечатък и върху следващите поколения.
           Археологическите разкопки разкриват сложно съжителство между местните траки от племето и нашественици гали от племето „скордиски” и келти от племето „бастарни” до І век, когато селището, заедно с цяла Мизия е завладяно от Рим. Свидетелство за тяхната висока материална култура, за изкуството и за държавната им организация са многобройните им находки. Най.забележителните паметници от времето на траките са земните могили около Мездра. В книгата си "Горна Бешовица - щрихи от историята на едно врачанско село" краеведът Йордан Ценов изброява имената на могилите, разположени по рида над гр. Мездра. От запад на изток, могилите носят следните имена: Косматица, Големо гламе, Малко гламе, Малата могила, Меторица, Св. Троица, Градището, Влашкоселски връх, Староселски връх, Дупна могила, Смърдан, Чичера.
Юлиан Истатков
Из "Мездра - минало и настояще"
Юлиан Истатков
През 1958г. в една от могилите, в двора на Иван Михайлов Трифонов, бе намерена тракийска колесница, част от която се съхранява в Археологическия музей в София. По тези земи са достигали при нахлуванията си през VІ – V в. и персите.
           Траките създават голямо селище, което обхваща югозападната част на съвременния град Мездра. С пълно основание може да се твърди, че това коме (село) тук е било центърът на голяма комархия (група села), което освен като поселище със стопанска цел, изпълнявало функциите и на укрепен опорен военен пункт, защитаващ и охраняващ старопланинския проход, поради стратегическото си място. През 335г. пр.н.е. тези земи са завладени от Александър Македонски.
           През първия век от новата ера траките са покорени от римляните. Завладяването на Балканския полуостров от римляните започва ІІ-І в.пр.н.е.
         Г. Римляни.
           Около средата на І в. е организирана римска провинция, наречена по-късно Мизия. Към 44-45г. провинция Мизия обхваща днешна Сърбия, Северозападна България и Дунавската равнина. През 86г. Мизия е разделена на Долна и Горна, с граница р.Цибрица. Долна Мизия обхваща по-голяма част от Северна България, включително и Мездренския край. Създадените селища са от типа „викус”; по Дунавския лимес възникват римски колонии, военни лагери.
           В голямото тракийско селище се настаняват колонисти-администратори от Рим и Гърция. За кратко време е изградено укрепено градче. Извисява се монументална мраморна статуя на император Александър Север. От надписи на гръцки език може да се съди, че до градчето се простира територията на Сердика.
           През 45г. Тракия е превърната в провинция на Римската империя. През римското владичество тук е имало голям град с кастел на скалите над река Искър (крепостта Калето). В първите десетилетия след налагането на християнството през 313г. от Константин Велики, до с.Люти брод е изградена епископска базилика, впечатляваща с размери 28 на 16м. и украса, бележеща прехода от триизмерните скулптури към характерното за източното православие релефност на символиката (агне, риби, гълъби и др.). В продължение на повече от шест столетия римляни, а сетне след разделянето на Римската империя на две през 395г., когато нашите земи попадат в Източната римска империя и византийци владеят земите на траките. През V в. избухват няколко въстания на роби и колони в нашите земи, но бързо са потушени. По това време започват и нашествията на варварските племена на остготите тук. По време на Великото преселение на народите крепостта и градът са разрушавани и възстановявани нееднократно. Последното възстановяване е от заселилите се тук през VІ в. славяни.
           След ІІ в. се редуват относително мирни години за римската провинция Долна Мизия. Това е период на икономически и културен разцвет. Строят се сгради, водопроводи; процъфтяват свързаните с тях каменоделство и производство на строителна керамика. По време на археологическите проучвания са откривани голямо количество тухли и керемиди с различни печати. От края на ІІ в. и до края на Късната античност районът на Мездра принадлежи към Крайбрежна Дакия.
           При полагането на канализация по трасето на ул. „Христо Ботев” се попада на основи от масивна сграда, датираща от римско време. При строежът на новата автогара има възможност да се проучат още останки от същата постройка, включително и нейният югоизточен ъгъл. Проследени са 35м от южната стена и около 25м от източната. Предполага се, че тя е имала обществено предназначение. Недалеч от нея е намерена изработена от варовик женска статуя в естествен размер. Предполага се, че изобразената жена е жрица, което пък от своя страна навежда на мисълта, че сградата е била храм. Северно от бул.”Ал. Стамболийски” е локализиран селищния некропол. Тук са открити зидани от тухли гробници и погребения в саркофази. Положените в гробовете дарове включват: огърлица от златна мъниста, златен пандантив във формата на лунула, огърлица от сребърни мъниста, златен пръстен с гема от яспис върху която е гравирана пчела, златен пръстен с гема от карнеол с изображение на ловна сцена, керамични лампи. В руините на „Калето” край града е открит от Феликс Каниц през 1871г. варовиков пиедестал за статуя. Надписът върху него е посвещение в чест на император Север Александър (222 – 235) от провинциалния управител на Тракия и Марк Улпий Сатурнин и от града Сердика.
           Местоположението на селището предопределяло нашествията на множество варварски нашественици с цел грабеж първоначално, а по-късно и с цел постоянно заселване. Особено тежки са две от опустошенията – едното в края на ІІ в., а другото от средата на ІІІ в., може би и двете от готите.
           При разкопки на друга могила  - в двора на Петър Динков, са намерени много монети от времето на римските императори Нерон, Септимий, Север и др.
           Особено ценна е находката, намерена в двора на Ангел Данов – един съд с добре запазени 600 сребърни монети от времето на императори и пълководци приз втория и третия век от новата ера.
           Сп.Машов е автор на проучването на „Римска вила” при с.Д.Кремена. Разкрити са основите на почти квадратно в план римско имение – „вила рустика” с централен двор – перистил. Вилата е унищожена почти до основи, но планът се чете ясно. Също на него принадлежат проучванията на трако-римския некропол при с.Драшан, раннохристиянската трикорабна базилика при с.Люти брод.
           На Т.Иванов принадлежи проучването на старохристиянска гробница от античния некропол при с.Горна Бешовица: правоъгълна по план с полуцилиндричен свод. Градена е от плочести камъни на бял хоросан с тухлен свод и настилка от плочести камъни с неправилна форма. За затваряне на входа е използвана надгробна плоча, вторично употребена. По план, конструкция и аналогии авторът датира гробното съоръжение от средата на ІV-V в.
           Интерес за миналото на района, а и за българската история като цяло, представляват пещерите в местността „Говедарника” до с.Царевец. Вдълбани в скален масив на около 500м южно от р.Искър, те отстоят приблизително на 2км югозападно от селото. Пещерите са малки и непригодни за живеене. Стените им са изпълнени с графитни рисунки – човешки фигури, птици, животни, геометрични тела. Особено интересна е женската фигура от пещера №5 в поза на „Оранта” със „сокай” на главата. Такива графити са известни и на други места в България, Франция и др.