Барцелона - на конференцията ICDAR2009

24.07, петък
    Самолет А320 на Wizz Air - летяхме над планини (снежни върхове и дълбоки долини), според мен Босна и Черна гора, после острови, плажове, море, пак суша - Италия, пак море и направо на летището на Барцелона. На паспортната проверка на летището имаше малка опашка. Отнякъде се появи друг служител, специално ме повика, провери ми личната карта и ми отвори съседното гише да мина.
    Указателните табели са малко, от изхода на летището не видях табела за Refnes, единственото влакче за центъра. След движение напред-назад забелязах покрития надлез и това беше връзката с гарата.  Купих си карта за градския транспорт T10 за зона 2 от гише, където един служител даваше информация, продаваше билети и изпълняваше ролята на диспечер за идващите и заминаващи влакове. Това е крайна гара и бутаницата на хора, влачещи куфари - пристигащи и заминаващи, е голяма.
    На спирка Сантс (Sants) - същата работа - огромна гара, а се луташ да намериш входа за метрото - линия L5. Оттам на спирка Диагонал (Diagonal) има дълъг тунел към спирка Провенса (Provenca) на S2 на Ferrocarriles Catalanes (FCG). Оттам дo спирка Белатера (Bellaterra) е около 1/2 час. От гарата е ясно накъде е кампуса на Свободния университет на Барцелона (Universitat Autònoma de Barcelona - UAB). По пътя през гората се излиза точно на хотела.  Имах странното чувство, че вече съм бил там, дължащо се на разглеждането на Street View на Google Eart на точно това място.
    Настаняване; разходка до супермаркета; Интернет в стаята; телевизия само на испански; почивка.

25.07, събота
    Днес лесно намерих спирка UAB на FCG. Не че имаше табелки, но линията се вижда и можеш да прецениш къде е гарата. Тук-там има паркирани автомобили, но движещи се не видях. Няма жив човек нито по пътя, нито на гарата. На перона имаше една девойка, после дойде още една и тримата се качихме на влакчето. S2 е до Площад Каталуниа (Plaça de Catalunya), спира под площада и излизаш някъде. Най-главната и забележителна пешеходна улица на града - Ла Рамбла (La Ramble) се разпознава веднага: тя води до морето, а очевидно морето е надолу (интересно, че навсякъде морето е "надолу").
    Широка улица с две малки локални платна (май не видях там да се движи кола по това време) и огромна пешеходна алея в средата, с високи дървета - чинари. Около 9 часа е, няма много хора, малкото са туристи, предимно азиатци ... павильончетата и цветарниците сега отварят... Разходих се до статуята на Колумб, после наляво през парка с палмите, обратно нагоре по тесните улички на стария град. След снимането на човека с китарата ми свърши батерията на фотоапарата. Попитах в едим магазин за нова батерия, но продавачката ми каза, че за съжаление новите батерии са празни и трябва най-напред да се зареждат. Продължих нагоре, разгледах катедралата на Барцелона - огромна и внушителна. Чух и последната част от литургията - орган и хор, страхотно звучене. Стана доста горещо, магазините затвориха и аз реших да се върна в хотела, да заредя батерията за няколко часа и да почина. Така и направих, даже поспах малко, и пак отидох в центъра.
    Следобедната разходка започна от спирка Лесепс (Lesseps) на линията L5 на метрото, откъдето се тръгва пеша за парк Гюел (Parc Güell). Табелки няма, ориентираш се по потока туристи, който тече и в двете посоки в почивния ден. Върви се по широк булевард доста време, после има табелка надясно за парка. Стръмна тясна улица и съм на входа на парка. Много хора, наплив всеки да се снима, а на мен не ми се буташе из навалицата и тръгнах вдясно, после нагоре. Паркът е уникален и много интересен. Снимах няколко кактуса, после панорами на града. Горе някъде се излиза от парка и има пътека почти до върха на хълма, откъдето има гледки към града и морето. Върнах се в парка, тръгнах вдясно и се качих на хълмчето с кръста, където починах на една пейка. На високото имаше тълпа младежи от Италия, а отдолу едно момче свиреше на китара рок. Доста добре свиреше, с много ентусиазъм и импровизации. Младежите отгоре аплодираха, също и минаващите наблизо. Докато почивах направих доста снимки. Оттам - на шарената и крива пейка, където беше пълно с народ. Слязох към централния вход и поснимах как туристите се снимат на прочутото гущерче (почти символ на града). Долу, на самия вход имаше представление на двама танцьори-акробати, момче и момиче. Играеха с много хъс на хубава музика и много хора ги гледаха. Накрая завършиха с българска песен - "Тръгнало е Джоре". Попитах момичето дали знае коя е тази песен и откъде е, а тя казва Balkan folk, изпълнителите са от Израел. Обясних й, че това е българска народна песен.
    Пеш до площад Каталуниа (Plaça de Catalunya), най-напред обратно до Lesseps, после по улици Грация (Gracia) и Ла Рамбла (La Ramble). Доста дълго ходене, по едно време не знаех точно къде се намирам (изобщо няма табели с имена на улици), но посоката беше вярна и не се наложи да се лутам или да се връщам. И по двете улици е пълно с кафенета и ресторантчета и почти всичко беше пълно. Едва намерих свободно място на La Ramble между Plaça de Catalunya и морето. Голямата бира беше 5.50, вече се стъмваше. Гледахме играта на един жонгльор, който ловко намираше пролуки в потока от хора, движещи се по алеята, за да покаже следващия си номер с бухалките. Прибрах се късно, като малко се стреснах, когато видях затворен подлеза между двата фонтана на площад Каталуниа (Plaça de Catalunya), през който се отива до станцията на метрото. Другият вход обаче беше отворен и влакът дойде съвсем скоро. "Следваща спирка ... " звучи като "Проксима статиa ..." (Pròxima estatio).

26.07, неделя
    Закуска, регистрация - получавам чанта, по-удобна за разходки в града от чантата на лаптопа! Запознавам се с един японец на регистрацията (не му запомних името). Една лекция, и в Барцелона!
    В началото на пътя за гара Белатера (Bellaterra) обяснявам на японеца (проф. Tanaka) как да отиде до гарата и как да си вземе карта за пътуване ... Той и негов докторант отиват в музея на Площад Испания (Plaça d'Espanya), аз - на пристанището и Марeмагнум (Maremàgnum). Пълно с народ по алеите и ресторантите. Гледах отварянето и затварянето на моста на яхтеното пристанище. Огромна опашка за билети за аквариума (отваря в 9:30, ще отида друг ден). Много хора за туристическите автобуси и неясно как се добираш да тях.
    Крайно време е да се освестя с една бира.
- бира (средна) за 4.00 до La Ramble надолу вдясно, в затворен вътрешен двор.
- представления на двама на кокили, един с цигулка; много снимки.
    След освежаването с бирата реших да отида пеша до "Саграда фамилия" (Sagrada Familia). Нагоре по Gracia до дома на Гауди, после вдясно по широката улица. Пълна пустош - всички магазини са затворени, единични хора по улицата. Доста се върви, на пресечката с Diagonal се тръгва нагоре и съвсем близо е площада с огромната катедрала. Голяма опашка на слънце за влизане в катедралата. От Sagrada Familia взех Т2 с идея на Gracia да взема S2. На спирката на Пасеиг де Грасиа (Passeig de Gràcia) разбира се няма никакви табели за S2 (където има също спирка Gracia), затова се наложи да ходя пеш до Catalunia, откъдто в долния й край има вход специално за FGC. После видях, че спирката на S2 е на другия край на улица Gràcia (дълга поне километър и половина).
    Вечерта - Welcome Reception. Запознах се с:
- Василиос Гатос (Basilios Gatos), Йоанис Практикакис (Ioannis Pratikakis), и Христос Еманоилидис (Christos Emmanouilidis) от Гърция (Gatos го познавам от ходенето в Гърция преди 4 години)
- Рагхаван Матмата (Raghavan Manmatha, University of Massachusetts, USA) - пръв в Word Spotting
- Юзуру Танака (Yuzuru Tanara) от Япония (идвал много пъти в България, много поздрави на Петър Бърнев)
- професора от Монтреал (име?) Concordia University, Montreal, Canada
    Имаше програма с танци от Каталония (също Каталуня или Каталуния), големи движещи се кукли, танц с дебели и къси тояги, танц с пионерски връзки - нещо средно между испанско, френско и тиролско; страхотно червено вино и хубави мезета.

27.07, понеделник
    На конференция цял ден. Поставяне и сваляне на моя постър.

28.07, вторник
    В 9:30 бях на Аквариума, 1 час разглеждах на рибите. Интересно място, заслужава да се види. След това направо отидох към желязната кула, откъдето тръгва лифта за хълма Монтяк (Montjuïc). Билетът в една посока е 9 евро. Интересно е да се види крайбрежието и пристанището отвисоко. На хълма също има страхотен изглед към целия град. Хай-напред тръгнах вдясно по пътя, после режих да се кача на върха на хълма, който се оказа не толкова близо. Там е крепостта (Castell de Montjuïc), която е отбранявала града и управниците му много векове. Много жега и силно слънце, пих една бира за 1.40 в крепостта. На тръгване минах покрай горната станция на лифта, който сваля до площад Испания (Plaça d'Espanya), но аз тръгнах наляво по един новопостроен път. По него стигнах до олимпийските съоръжения от Барцелона'92 - добре поддържан район с паркове и много алеи. Нямаше път право надолу, затова продължих вляво. Разбрах, че ще сляза далече от площад Испания (Plaça d'Espanya), откъдето трябваше да взема метрото и да се прибирам в хотела. Така и стана - озовах се в голям жилищен квартал и трябваше почти час да вървя по широкия булевард, който ме изведе на площада. Обратно в хотела, душ и малка почивка, в 5 часа слушах малко за разпознаване на ръкописен математически текст (нищо интересно).
    Около 19 часа свършиха всички лекции, автобусите дойдоха и трябваше да тръгваме към центъра за банкета. Пътищата и магистралите им са отлични, но на няколко места видяхме да строят нови. Имаше леко задръстване в посока от Барцелона, но в нашата посока почти не чакахме никъде. А не забелязах и нито един светофап по пътя. Чак на центъра, на пристанището, след двойното въртене на кръговото кръстовище имаше светофар. Автобусите ни оставиха там и направо се качихме на корабчето за морска разходка. Всички отидоха на горната палуба, аз обаче останах долу, на задната палуба. Тръгнахме, минах през долната палуба, взех си чаша бяло вино и се преместих на предната палуба, където доста време бях само аз. Много беше приятно. След излизане от пристанището, корабчето започна да клати доста яко. Снимах Танака и неговите докторанти, които стояха най-отпред на горната палуба. После се заговорихме с един колега от Етиопия (отлично му разбирах английския).
    Корабчето ни остави там, откъдето ни взе и направо тръгнахме по моста към мястото на банкета - Марeмагнум (Maremàgnum). По пътя чух руска реч, заговорих тримата руснаци - младежи, но те очевидно не искаха да общуват с мен и повече не ги потърсих. Горе ни постещнаха със шампанско и морски дарове. Доста се помотахме, на крак с чаши в ръце, поговорих и с гръка от Ксанти - Христо (Christos Emmanouilidis). Снимах, после видях, че всички сядат на банкетните (кръгли) маси, при гърците имаше свободни места и седнах при тях. Храната беше "на бюфет", т.е. трябва сам да си вземеш и при 400 човека чакането на опашките е повече от досадно. Ние почнахме червеното вино, изядохме си и хлебчетата, а без мезе и виното почна да ни хваща. Аз са завъртях около масите с храната и леко и незабележимо успях да взема няколко дървени шишове с по една наденичка на тях. Раздадох ги на гърците и така закрепихме временно положението. По едно време един индиец седна до мен (имаше празно място), разменихме по няколко думи, после той изчезна някъде. Ходих да снимам от терасата, после гледах по масите за етиопеца, търсих къде е седнал индиеца. Един келнер ме забеляза, че се мотам наоколо, попита какво желая, казах му. че търся колага от Индия, той каза, че и той е от Индия, заговорихме се... Като се върнах на масата, всички вече вечеряха, взех си ядене и аз, пихме още вино... На сцената едни испанци пееха някакви песни - много силно, дрездаво и неприятно. Отидох да се чукна с Танака, на тяхната маса пък беше свършило виното. Тогава индиецът-келнер се появи тутакси, явно ме е забелязал, и веднага донесе нова бутилка "за професор Танака".  По това време на сцената започна церемоноя по награждаване на много хора за различни приноси към конференцията. След 2 години конференцията ще е в Китай и една китайка дълго и мъчително (на лош английски) обяснява колко хубаво е в Китай, пусна и видео. Разходих се навън, снимах луната, после забелязах няколко човека с китари и две танцьорки да репетират на терасата. Заслушах се и се загледах, дойде още един колега, похвалихме музиката и танца, запознахме се - Монжи Керала (Monji_Kherallah) от Тунис, асистент в тамошния университет. Беше след полунощ, когато съставът се развихри в ресторанта. Страхотна испанска музика и танци!

29.07, сряда
    Закуска, слушане на доклади. Около 11 часа реших да освобождавам стаята, преди това търсих някъде да пише час за освобождаване на стаята, но никъде не намерих. Обаче картата за отваряне на вратата на стаята не работеше! Върнах се на рецепцията, служителката я активира отново, нищо не каза и трябваше да попитам до кога е активна картата. Е, за 1/2 час успях да си събера багажа. Платих си хотела на рецепцията и си оставих куфара там - да не го разнасям из хотела до тръгването ми за летището. Самолетът ми беше в 18:30, пътят до летището е около час, значи тръгване около 3 часа, да имам и малко резерва във времето. Разгледах постерите, чух една лекция и около 1 часа отидох на обяд. Още малко мотаене,  както се бях отпуснал на един диван във фоайето, отнякъде се появиха гърците, в комплект с професор Никос Папамаркос (Nikos Papamarkos) от Ксанти (шефът на Gatos като докторант, той преди това мо беше казал за него. че ще идва в сряда). Запознахме се, те седнаха при мен и започнаха оживен разговор на гръцки. Позната ситуация от пребиваването ми в Гърция преди години. Е, Василиос се извини за това - на докторантите около тях им било по-лесно на гръцки. Снимах ги, и около 3 часа тръгнах за летището.
    Огромна аерогара и огромна опашка за чекин (check in) на багажа за нашия самолет. Излетяхме навреме и невреме пристигнахме в София. На терминал 1 беше кацнал още един самолет и опашката на паспортна проверка беше огромна. Проверката обаче е доста формална и на 2 гишета минахме за около 20 минути.  На опашката беше и Лафазанов, жена и дете. С такси до института и с Форда до вкъщи.