Курсова задача за студенти - задочно обучение
по ВП

    Номерът на курсовата задача се получава като резултат от операцията "остатък от целочислено деление" в С++. Първият аргумент на операцията е факултетният номер на студента, а вторият аргумент е числото 81 (ф.н. % 81).
    Да се въведат графичните обекти с помощта на мишка и/или клавиатура. Да се извършат пресмятанията и се визуализират графичните обекти, използвани в задачата. Програмата трябва да съдържа поне 2 функции (едната от които е главна функция main).
    След условието на задачата е даден контролен пример. Програмата трябва да решава контролния пример и да може да работи и с други входни данни.

0. При въвеждане на 4 точки, да се намери квадрат със страни успоредни на координатните оси и най-малко лице, който да съдържа тези точки.
(3,1); (-1,0); (-1,-2); (1,-1)
1. При въвеждане на 2 окръжности с центрове на абсцисната ос, да се намерят координатите на пресечните им точки (въвеждаме радиусите им и x-координатите на центровете им).
8, 5; 13, 10
2. При въвеждане на 3 точки - върхове на триъгълник, да се пресметне лицето му.
(2,3); (5,2.5); (1,-1)
3. При въвеждане на 3 точки - върхове на триъгълник, да се пресметне радиусът на описаната около него окръжност.
(-2,2.5); (5,2.5); (1,-1.5)
4. При въвеждане на 3 точки - върхове на триъгълник, да се пресметне отношението на най-малкия му ъгъл към най-големия му ъгъл.
(2,2.4); (5,2.5); (0.5,0)
5. При въвеждане на число, да се намерят координатите на върховете на правилен шестоъгълник с център началото на координатната система, със страна успоредна на абсцисната ос и дължина въведеното число.
1
6. При въвеждане на 5 точки, да се намери центъра и радиуса на окръжност, съдържаща всички точки.
(3,1); (-1,0); (-2,2); (-1,2); (1,-1)
7. При въвеждане на окръжност, да се намери определи тя съдържа точката
(1,1) (1,-1), 2
8. При въвеждане на число, да се намерят координатите на върховете на правилен петоъгълник с център началото на координатната система, със страна успоредна на абсцисната ос и дължина въведеното число.
1
9. При въвеждане на 2 точки, да се намери центъра на окръжността, минаваща през тези две точки и през началото на координатната система.
(1,1); (-1,2)
10. При въвеждане на 4 точки, да се намерят двете най-далечни точки.
(3,1); (-1,0); (2,2); (-1,0)
11. При въвеждане на 3 точки - върхове на триъгълник, да се пресметне периметъра му.
(-2,3); (5,4); (1,0)
12. При въвеждане на вертикална отсечка и окръжност, да се намерят пресечните точки на отсечката и окръжността.
(3,-3), (3, 3); (1,1), 2.5
13. При въвеждане на 3 точки - върхове на триъгълник, да се пресметне радиуса на вписаната в триъгълника окръжност.
(2,2.1); (-3,2.5); (0,0)
14. При въвеждане на координати на точка в равнината и число, да се намерят координатите на върховете на квадрат с център въведената точка, със страна успоредна на абсцисната ос и дължина въведеното число.
(1,1); 1
15. При въвеждане на 3 точки - върхове на триъгълник, да се пресметнат големините на трите му ъгли.
(32,22); (-30,25); (10,0)
16. При въвеждане на окръжност и число, да се намерят координатите на пресечните точки на окръжността с друга окръжност с център началото на координатната система и радиус въведеното число (въвеждаме центъра на окръжността и двата радиуса).
(8, 5); 10, 10
17. При въвеждане на 3 точки - върхове на триъгълник, да се определи какъв е триъгълника -- остроъгълен, тъпоъгълен или правоъгълен.
(0,0); (25,0); (0,50)
18. При въвеждане на 3 точки - върхове на триъгълник, да се определи дали триъгълникът е правоъгълен.
(1,4); (-1,-3); (0,0)
19. При въвеждане на 2 окръжности с центрове на ординатната ос, да се намерят координатите на пресечните им точки (въвеждаме радиусите им и y-координатите на центровете им).
8, 10; 10, -2
20. При въвеждане на 3 точки, да се намери дължината на окръжността, минаваща през тези точки.
(3,1); (-1,0); (-1,1)
21. При въвеждане на координати на точка в равнината и число, да се намерят координатите на върховете на равностранен триъгълник с център въведената точка, със страна успоредна на абсцисната ос и дължина въведеното число.
(1,1); 1
22. При въвеждане на 3 точки - върхове на триъгълник, да се пресметне големина на най-големия му ъгъл.
(-2,4); (-3,2.5); (0,2)
23. При въвеждане на 3 точки - върхове на триъгълник, да се определят координатите на медицентъра на триъгълника. (0.3,-0.3); (-1,0.25); (0,0.5)
24. При въвеждане на 3 точки - върхове на триъгълник, да се определят големините на трите му височини.
(3,1); (-1,2.5); (0,0.5)
25. При въвеждане на 3 точки - върхове на триъгълник, да се определят големините на трите му медиани.
(31,30); (-10,1); (0,55)
26. При въвеждане на 2 точки - върхове на равностранен триъгълник, да се пресметнат координатите на третия му връх.
(3,3); (-1,2)
27. При въвеждане на 3 точки - върхове на триъгълник, да се определи отношението на най-малката му страна към най-голямата му страна.
(3,0); (-1,2.5); (0,0)
28. При въвеждане на 3 числа - дължините на страните на триъгълник, да се намерят координатите на върховете му, ако едната му страна лежи на абсцисната ос, а единият му връх е началото на координатната система.
5; 4; 2
29. При въвеждане на 2 окръжности с центрове на ъглополовящата на II квадрант, да се намерят координатите на пресечните им точки (въвеждаме радиусите им и x-координатите на центровете им).
8, 5; -10, -14
30. При въвеждане на 2 точки - върхове на триъгълник, да се намери лицето на триъгълника с трети връх - началото на координатната система.
(9,1); (-1,0)
31. При въвеждане на 2 точки, да се намери лицето на триъгълника с върхове тези две точки и трети връх - точка с координати (1,1).
(9,1); (1,0)
32. При въвеждане на хоризонтална отсечка и окръжност, да се намерят пресечните точки на отсечката и окръжността.
(3,1), (-2, 1); (-1,-8), 10
33. При въвеждане на 2 точки, да се намери периметъра на триъгълника с върхове тези две точки и трети връх - точката (-10,-10).
(8,1); (-2,20)
34. При въвеждане на 4 точки, да се намери триъгълника с най-малко лице, който има за върхове три от тези точки.
(3,1); (0,0); (2,2); (-1,0)
35. При въвеждане на 3 точки, да се намери квадрат със страни успоредни на координатните оси и най-малко лице, който да съдържа трите точки.
(3,1); (-1,0); (2,2)
36. При въвеждане на 4 точки, да се намери кръг, съдържащ 4-те точки.
(-2,1); (-1,0); (2,-1); (3,1)
37. При въвеждане на 3 точки - върхове на триъгълник, да се намери големината на най-малкия му ъгъл.
(2,2.4); (5,5); (0.1,0)
38. При въвеждане на 3 точки - върхове на триъгълник, да се намерят координатите на 3 точки от вътрешността на триъгълника.
(3,4); (-3,2.5); (0,-4.2)
39. При въвеждане на 3 точки - върхове на триъгълник, да се намери разстоянието от медицентъра му до началото на координатната система.
(3,0); (-1.5,2.5); (0,0)
40. При въвеждане на 2 окръжности с центрове на ъглополовящата на I квадрант, да се намерят координатите на пресечните им точки (въвеждаме радиусите им и x-координатите на центровете им).
8, 5; 13, 10
41. При въвеждане на 3 точки, да се намери правоъгълник със страни успоредни на координатните оси и най-малко лице, който да съдържа тези точки.
(3,1); (-1,0); (-2,2)
42. При въвеждане на 3 точки - върхове на триъгълник, да се определи дали триъгълникът е равнобедрен.
(3,4); (-1,2.5); (-2,0)
43. При въвеждане на 3 точки, да се намери точката, най-далече от точката (100, 100).
(-3,-1); (-2,0); (2,-2)
44. При въвеждане на 5 точки, да се намери дължината на начупената линия, свързваща последователно тези точки.
(-3.0,-1.0); (0.0,0.5); (2.0,2.5); (-1.5,0.0); (1.5,-1.0)
45. При въвеждане на 2 окръжности с центрове на ъглополовящата на I квадрант, да се намерят координатите на пресечните им точки (въвеждаме радиусите им и x-координатите на центровете им).
5, 5; 6, 5
46. При въвеждане на 3 точки, да се намери правоъгълник със страни перпендикулярни на координатните оси и най-малък периметър, който да съдържа тези точки.
(30,10); (-10,0); (-20,20)
47. При въвеждане на 3 точки, да се намери лицето на окръжността, минаваща през тези точки.
(0.2,-0.1); (-0.1,0); (-0.1,0.1)
48. При въвеждане на 2 окръжности, да се намери определи дали едната окръжност съдържа другата.
(10,10), 100; (-10,10), 82
49. При въвеждане на 3 точки, да се определи точката, най-далече от началото на координатната система.
(78,322); (-400,0); (-182,218)
50. При въвеждане на 3 точки, да се определи дали окръжността, минаваща през тези точки, съдържа точка (0,0).
(0.2,-0.1); (-0.1,0); (-0.1,0.1)
51. При въвеждане на 3 точки - върхове на триъгълник, да се пресметнат синусите на ъглите му.
(-2.0,4.0); (-3.0,2.5); (0.0,2.0)
52. При въвеждане на отсечка, да се намери пресечната й точка с абсцисната ос.
(3,4), (-1,2)
53. При въвеждане на 4 точки, да се намери точката, най-далече от точката (-100,-100).
(-3,-1); (-2,2); (-4,0); (3,1)
54. При въвеждане на отсечка, да се намери пресечната й точка с ъглополовящата на II квадрант.
(-4,1), (-1,8)
55. При въвеждане на 2 окръжности, да се намери окръжност, съдържаща двете дадени окръжности.
(-3,-1), 10; (-5,-8), 8
56. При въвеждане на 2 отсечки, да се намери окръжност, съдържаща двете отсечки.
(-3,-1), (0,4); (-5,-2); (8, 0)
57. При въвеждане на 3 точки - върхове на триъгълник, да се пресметнат тангесите на ъглите му.
(-2.0,4.0); (-3.0,2.5); (0.0,2.0)
58. При въвеждане на 2 числа -- дължините на страните на равнобедрен триъгълник, да се намерят координатите на върховете му, ако едната му страна лежи на абсцисната ос, а единият му връх е в точка (2,0).
3; 2
59. При въвеждане на 4 точки, да се намери дължината на начупената линия, свързваща последователно тези точки.
(20,20); (-10,0); (12,-15); (-23,-9)
60. При въвеждане на 4 точки, да се намери най-малкият квадрат със страни успоредни на координатните оси, който да съдържа тези точки.
(-3,-1); (-1,-10); (-5,-8); (1,-1)
61. При въвеждане на 4 точки, да се намери отсечка с краища две от точките, с най-голяма дължина.
(-32,-14); (-28,23); (-45,5); (37,12)
62. При въвеждане на отсечка, да се намери пресечната й точка с ъглополовящата на II квадрант.
(-421,102), (-102,86)
63. При въвеждане на 2 окръжности с центрове на ъглополовящите на I и II квадрант съответно, да се намерят координатите на пресечните им точки (въвеждаме радиусите и x-координатите им).
8, 10; 4, -2
64. При въвеждане на отсечка, да се намери пресечната й точка с ъглополовящата на I квадрант.
(-3,4), (4,1)
65. При въвеждане на 2 точки, да се намерят ъглите на триъгълника с върхове тези две точки и трети връх - точката (-1,-1).
(9,-1); (-1,-8)
66. При въвеждане на точка и окръжност, да се определи дали точката е вътре в окръжността.
(4,1); (-1,1), 10
67. При въвеждане на 5 точки, да се намерят двете най-близки точки.
(9,1); (-1,0); (2,-3); (-1,1); (0,0)
68. При въвеждане на 5 точки, да се намери триъгълника с най-голямо лице, който има за върхове три от тези точки.
(3,1); (0,0); (2,2); (-1,0); (100,1)
69. При въвеждане на 2 точки, да се намери квадрат със страни, успоредни на координатните оси и най-малко лице, който да съдържа тези точки.
(3,-1); (-1,0)
70. При въвеждане на отсечка, да се намери пресечната й точка с ординатната ос.
(3,3), (-3,4)
71. При въвеждане на точка и окръжност, да се намери кръг, съдържащ точката и окръжността.
(10, 10); (0,0), 5
72. При въвеждане на 3 точки - върхове на триъгълник, да се намери големината на най-малката му страна.
(-1.2,1.4); (-0.1,1.1); (0.1,0.5)
73. При въвеждане на 3 точки - върхове на триъгълник, да се намери точка от вътрешността на триъгълника.
(32,40); (-31,25); (0,-22)
74. При въвеждане на 2 отсечки - успоредни съответна на абсцисната и ординатната оси, да се намери пресечната им точка, ако има такава.
(3,-1), (5,-1); (1,0), (1,5)
75. При въвеждане на 2 окръжности с центрове на ординатната ос и абсцисната ос съответно, да се намерят координатите на пресечните им точки (въвеждаме радиусите им, y-координатата центъра на първата окръжност и x-координатата на центъра на втората окръжност).
8, 10; 4, -2
76. При въвеждане на 2 точки, да се намерят ъглите на триъгълника с върхове тези две точки и трети връх - точката (1,100).
(9,1); (-1,-8)
77. При въвеждане на отсечка и окръжност, да се определи дали отсечката пресича окръжността.
(9,1), (-2, 2); (-1,-8), 10
78. При въвеждане на 4 точки, да се намерят двете най-близки точки.
(9,1); (-1,0); (2,3); (-1,0)
79. При въвеждане на 3 числа -- дължините на страните на триъгълник, да се намерят координатите на върховете му, ако едната му страна лежи на абсцисната ос, а единият му връх е в точка (1,0).
5; 5; 2
80. При въвеждане на 3 точки, да се намери дължината на начупената линия, свързваща последователно тези точки.
(2,2); (-1,0); (1,1)