Пътеписи (писания за пътища) и преживявания през 2007 година

• На връх Руен в Осоговската планина (7.09.2007)
Четири почивни дни и изкушение да се отиде "някъде" поне за един ден. Случаят ни помогна - на 6. септември туристическото дружество в Мездра организира тридневна екскурзия за изкачване на връх Руен. Спят в профилакториума "Трите буки" (в хотела е доста скъпо) и на седми катерят върха. Двете Иви се бяха записали и щяха да ходят с автобуса от Мездра. Ние, останалата част от семейството, решихме да отидем с кола, да се присъединим към групата и да изкачим върха заедно. Така и направихме. Станахме рано сутринта (6:00) и в 6:30 бяхме потеглили, като с нас дойде и Сашко - син на едни наши приятели. Пътят е асфалт до комплекса "Трите буки", през Перник е колкото широк, толкова и бабунест, преди Кюстендил вървяха ремонти, а от града до хижата има много завои и стръмни изкачвания, но пък там асфалтът е идеален. В 8:05 стигнахме до разклона за профилакториума и комплекса, и там срещнахме автобуса с нашите хора - решили да спестят около километър вървене по асфалт. Тръгваме през гора, но скоро излизаме на пътя за хижа Осогово и оттам до върха се върви по коларски път. Тъй като върхът е на границата с Македония, преди години тук е имало гранични застави, и военните са направили и поддържали много пътища наоколо. Има и лентова маркировка, но на места се губи. Повече са табелките-стрелки: "Връх Руен" и "Хижа Осогово" в обратна посока. Времето беше облачно, отвреме-навреме малко слънце, а видимостта беше отлична - виждаха се околните голи баири и дерета (трева и хвойна), високите върхове на Рила и Пирин, а на север и запад, докъдето поглед стига, само планини, върхове и облаци.  Вървенето беше леко и приятно, само на няколко места имаше по-стръмни участъци. След 2000 метра по билата се появи студен силен вятър. Видя се и пирамидата на върха, след което някои се отклонихме от пътя и тръгнахме по граничната бразда, за по-направо. Около 12 часа стигнахме до заслон Руен - спретната ниска постройка с маса и пейки отвън на завет и две стаи с печка и маси. Вятърът на върха беше силен и студен, появи се и ситна суграшица. Снимахме се на пирамидата и на разрушената (по някакво междуправителствено споразумение) македонска гранична застава. Беше студено и бързо се върнахме на заслона, където обядвахме. Заслонът всъщност е преустроената българска  застава, почти без прозорци - останали са даже отворите за картечниците. В заслона беше студено, затова набързо хапнахме, пийнахме по малко "Черен овен за загряване" и тръгнахме навън. Огромно беше очудването ни, когато видяхме времето навън - снежна буря! Ситен снях и суграшица ни зашибаха по лицата, подгонени от силен студен вятър. Тръгнахме бързо надолу, някои си облякоха дъждобраните, за да ги пазят от студа и вятъра. Бързахме колкото можем, за да се стоплим и да слезем по-скоро. Видимостта от снеговалежа беше лоша, по някое време се усъмнихме, че сме загубили пътеката, защото на качване на един участък се отклонихме от групата и минахме по по-обиколен, но по-малко стръмен път, а сега решихме да минем по прекия път и т.н.  Е, не можахме да се загубим и лека-полека стигнахме до разрушената казарма. Там имахме малък инцидент със Сашко, на който му беше паднало кръвното и му се виеше свят. Накарахме го да легне на една изкъртена врата, дадохме му вода, шоколад и Суправит и след малко се оправи. По-надолу минахме покрай една постройка и спряхме на сухо да почакаме последните. Там имаше хора, които очевидно ремонтираха къщурката и верандата отпред, виждаше се доста чамов материал. Всъщност сядаха да обядват. Заговорихме се, и се там оказа собственика на хотелския комплекс "Трите буки" - с негови средства правеха заслон, а и заслона на върха също бил  негово дело. Много приятно ни стана, че има такива хора, които да направят нещо хубаво за други хора - планинските туристи. Поканиха ни на масата, но ние бяхме обядвали и си взехме само по едно кюфте на скара (кюфтето беше много хубаво!).  Вървенето надолу беше в дъжд, ту по-слаб, ту почти порой, краката ни бяха вече абсолютно мокри; аз не си сложих дъждобран (грешка!), якето ми здраво се намокри и започна да тече и по горната, досега по-суха част на дънките. Абсолютно мокри стигнахме до колата, след това отидохме до Профилакториума да оставим двете Иви, през това време младежите отишли в ресторанта на хотела, пили чай, джин, яли и т.н. Там отидохме и ние, пихме по един чай (хубав го правят) и тръгнахме обратно към София с колата. През целия път не престана да вали. Въпреки (или поради!) многото преживявания бяхме много доволни от срещата с природата и планината.
GPS:


1	Разклона за Профилакториума и комплекса "Трите буки"	8:05	1566	N42 10.990 E22 37.245
2	Пътят за хижа Осогово
3	Бялата къща без керемиди	9:31	1780	N42 11.441 E22 35.159
4	Разрушените казарми	11:01	2091	N42 10.071 E22 32.399
5	Заслон Руен	12:04	2259	N42 09.478 E22 31.075
6	Връх Руен	12:17	2263	N42 09.490 E22 30.978
7	Разрушените казарми	13:24	2104	N42 10.085 E22 32.405
8	Хотел "Трите буки"	16:14	1571	N42 11:013 E22 37.269



• Четири августовски дни в Стара планина (27-30.08.2007)
  (Кирови, Митреви без Митрев и Веско)
1. ден - понеделник, 27.08, София - Антон - х. Бенковски
Тръгваме от София с влак в 8:40 с надеждата в 10:50 да пристигнем в Антон и за 5-6 часа, т.е. до 16-17  часа да сме на хижа Бенковски. Влакът беше т.н. "електричка" с окаян външен вид и мръсни вагони и купета. Още в София видяхме, че машинистът се суетеше около вагоните, мина и през влака, като във всеки вагон изключваше и включваше компресорите, откъдето се носеше силен шум, съчетан с тресене на целия вагон и свистене на въздух под налягане. Влакът все пак тръгна, спираше и тръгваше успешно на няколко спирки, но преди спирка Равно поле спря и след около 15 минути се разбра, че "чакаме помощ", което означава, че чакаме локомотив, който да изтегли повредилия се влак. Е, дочакахме, влакът тръгна, но в Антон пристигна около 12:30 и така реализирахме 120 минути закъснение. Тръгнахме веднага през селото, началото на пътеката за хижата трябваше да е на другия край на селото, "след моста на река Маргрета" (цитатът е от тук). Времето беше облачно, радвахме се, че не е горещо, както предишните дни, а и като че ли нямаше да вали. По високите части на планината обаче се носеха мъгли и ние рано или късно щяхме да ги достигнем. В центъра на селото срещнахме пацифиста-пешеходец Мохамед, който вървеше по маршрута Лондон - Персийския залив "за стабилен мир", и за който имаше материал във вестник 24 часа от същия ден. Тръгна с нас и вървя с нас до главния подбалкански път, където се разделиме - той надясно към Клисура, а ние наляво да търсим маркировка за хижа Бенковски. Преди това, в края на селото минахме по мост, решихме, че това е река Маргрета и тръгнахме нагоре по улицата. Тази улица се оказа без изход и ни отведе до една мандра, и там с упътванията на работник от мандрата една жена ни преведе през двора си и ни показа посоката, в която трябваше да вървим. Минахме през поляна и след това вдясно хванахме път нагоре. Така и стигнахме до главното шосе като трябваше да се върнем обратно по него (вляво) до моста на забележителната река Магрета. Там пак нямаше маркировка, но ние уверено тръгнахме нагоре и в края на поляната се появи ясно очертана пътека по коритото на реката. При малък изкуствен водопад (пералнята) спряхме да обядваме. Малко по-нагоре се появи и зелена маркировка, след което пътеката зави вдясно, пресече реката, продължи направо и после пак пресече реката. Оттук навлязохме в стара букова гора с много корени и криви дървета (по нашия край на този вид бук му казват свинака). Пътекта катери стръмно и излиза на голяма поляна на рида. Оттук се открива гледка към Антон и околностите му. Пътеката върви нагоре по рида и леко по десния му склон, където се стига до чешма (водата тече от странна тръба) и удобно място за почивка.Около чешмата нямаше маркировка, но ясно очертана пътека водеше нагоре по левия склон на рида и ние тръгнахме по нея. Грешка! Загубихме маркировката и "правия път". Пътеката (и ние по нея) започна леко спускане, пресече едно дере с малък поток и се загуби (и ние с нея!). Посоката беше ясна - нагоре, докато стигнем билото, но пътека нямаше и беше много стръмно. Вече беше късен след обяд, мъглата се спусна по-ниско, а и ние се качихме по-високо и накрая се срещнахме. От мъглата заръмя, тревата беше абсолютно мокра, както и обувките и краката поне до колената, започна да се смрачава, ние сме без пътека на стръмен склон, хижата е още много далече... Дали не е по-разумно да се връщаме? Е, продължихме нагоре и вдясно - знаехме, че пред нас вляво е връх Баба, а превала, който трябваше да пресечем, се намира вдясно от върха. Затова и тръгнахме малко вдясно, но попаднахме в дере и после трябваше да се качваме нагоре по едни камъни. Внимавахме да не се разкъсва групата, защото видимостта беше вече само няколко метра. По едно време Пепо се отклони малко вдясно и надолу, майка му викна "Къде тръгна!", а отдолу се чу радостен вик - "Пътека с маркировка!". Почуствахме се спасени и радостно и уверено тръгнахме по пътеката, която ни изведе на билото на червената маркировка Ком-Емине. Оттук имаше указателна табела за хижа Бенковски. Дълго пътеката плавно спускаше по склон, обрасъл с хвойна, после се видяха обширни поляни, на тях кошари, овце, кучета и овчари, и в далечината постройка, която много приличаше на хижа. Решихме единодушно, че това е хижата и весело закрачихме по пътеката, която стана коларски път. При кошарите имаше и малък инцидент с овчарските кучета (3 огромни звяра), но в края на краищата нямаше ухапани хора и пребити кучета. Пристигнахме до "хижата" и видяхме, че там няма жив човек и признаци на каквото и да е обитаване на постройката от доста време - по-късно розбрахме, че това е изоставен социалистически дом на овчаря. Маркировката продължаваще надолу в дълбок дол с река. Вече беше почти тъмно. Сляхохме в дола, пресякохме реката и пътеката тръгна стръмно нагоре по отсрещния склон. Запалихме фенерчета и продължихме - скоро излязохме на широк коларски път. Бяхме вече доста уморени и затова нагоре се вървеше трудно. Но не след дълго достигнахме до разклон със стълб и табели за хижа Бенковски, хижа Вежен и Рибарица. Наблизо имаше фургон с оставен до него мотор (мотоциклет). Оттук пътеката с лек наклон тръгна през вековна букова гора, пресече река по мост и  хижата се видя!
GPS:


1	Гарата в Антон	12:24	795	N42 43.729 E24 14.813
2	Края на селото и моста на реката	13:10	840	N42 44.016 E24 16.389
3	Главен път - разклон за нагоре	13:40	905	N42 44.304 E24 16.644
4	Начало на вървене по реката	13:53	987	N42 44.623 E24 16.866
5	Второ пресичане на реката	14:47	1145	N42 44.993 E24 17.200
6	Начало на голия хребет	14:57	1219	N42 44.812 E24 17.273
7	Чешма, загубване на пътя	15:14	1310	N42 45.023 E24 17.455
8	Пресичане на дерето	15:57	1360	N42 45.374 E24 17.263
9	Намиране на маркировката	18:18	1776	N42 45.963 E24 17.933
10	Билото	18:49	1890	N42 45.948 E24 18.484
11	Начало на кошарите	19:49	1664	N42 46.211 E24 20.002
12	Дом на овчаря	20:12	1542	N42 46.509 E24 20.380
13	Долът и пресичане на реката	20:22	1477	N42 46.456 E24 20.527
14	Разклона за х. Вежен	20:41	1559	N42 46.633 E24 20.695
15	Хижа Бенковски	21:01	1548	N42 46.924 E24 20.704

За хижа Бенковски: Малка и хубава хижа, чисто с приятна хижарка. Може да се хапне някаква супа, има и лавка. С удоволствие бих отишъл отново. (оценка 6)
2. ден - вторник, 28.08, х. Бенковски - х. Вежен
Този ден имаме малък преход, а и преживяванията от предния ден ... затова спим до 8 часа, а часът на тръгване е 9:00. В началото се върви по пътя, от който бяхме дошли, но не след дълго има добре означен разклон за хижа Вежен. Хижарката от Бенковски ни настигна и ни предложи да минем по билото - било не много повече и по-интересно, отколкото по пътя през Суватски дол. След малко изкачване по пътя се видя и разклона за двата маршрута. Болшинството беше за "по пътя" и продължихме със спускане най-напред по голото до едни кошари, после дълго с вървене надолу по реката. Малко след моста на реката достигнахме разклона за Рибарица и хижа Вежен. Поехме нагоре по пътя, около обяд спряхме да една чешма и обядвахме. По едно време се появи маркировка за изоставяне на пътя и вървене направо по стръмното през гората. Някои от групата продължиха по пътя, някои тръгнахме по пътеката и маркировката. Ние, разбира се, пристигнахме първи, а след 5 минути се появи и другата група, вървяща по пътя.
GPS:


1	Хижа Бенковски		1548	N42 46.924 E24 20.704
2	Разклона за Антон	10:08	1511	N42 46.592 E24 20.673
3	Разклона за билото	10:23	1583	N42 46.378 E24 20.957
4	Кошари, маса и пейки
5	Моста на реката
6	Разклона за Рибарица	11.39	1306	N42 46.249 E24 22.165
7	Чешма и място за почивка	12:31	1414	N42 45.893 E24 22.492
8	Начало на пътека през гората	14:02	1562	N42 46.283 E24 23.267
9	Хижа Вежен	14:15	1629	N42 46.341 E24 23.478

За хижа Вежен: Голяма хижа, не много уютно, и не много чисто. Може да се спи, чаршафите са чисти. Имаше много хубава телешка супа, и бира само Каменица. (оценка 4)
3. ден - сряда, 29.08, х. Вежен - х. Козя стена
Тежък за състава на групата пеход, затова станахме в 6:30 часа и в 7:30 бяхме вече на път. Пътеката е добре маркирана чак до Козя стена, затова нямахме проблеми с ориентацията. В началото вървят 3 маркировки - синя, жълта и червена през вековна девствена гора. Най- напред се отделя жълтата маркировка вдясно, после червената (пак вдясно) - за връх Вежен. Скоро се излиза от гората и се открива чудна панорама на север и североизток. Повървявайки още малко, видяхме и връх Юмрука. Хижа Ехо също се вижда, ако знаеш точно къде се намира. Пътеката плавно върви нагоре, минава над няколко дерета, наоколо има много малини и боровинки. Неусетно се достига билото при Клисурски проход. Това е най-високата точка от маршрута ни. След почивка и интересни снимки продължаваме по билото - малко нагоре, малко повече надолу и така до Ветровити преслап - най-ниската точка от пътеката по билото. След стръмно изкачване по десния склон на връх Юмрука, след един завой ясно се вижда хижата - съвсем близо, на отсрещния скат. След малко се видя хубава чешма - удобно място за почивка. По-нагоре се навлиза в гора, с табелка в началото - стрелка към хижа Ехо и отдолу - 15 мин. При излизане от гората може да се мина вдясно покрай малък параклис.
GPS:


1	Хижа Вежен	7:34	1629	N42 46.341 E24 23.478
2	Разклон за върха
3	Откриване на гледката
4	Билото (Клисурски проход)	9:23	2094	N42 45.136 E24 25.227
5	Ветровити преслап	11:43	1593	N42 45.456 E24 28.560
6	Хижа Ехо	12:36	1657	N42 46.497 E24 28.883
7	Разклона за Рибарица
8	Разклона за хижа Васильов (връх Ушите)	16:38	1619	N42 47.620 E24 29.680
9	Най-високата точка след Ушите	18:28	1610	N42 47.275 E24 31.574
10	Хижа Козя стена	18:37	1568	N42 47.120 E24 31.771

За хижа Ехо: Малка и спретната хижа със страхотна панорамна гледка. Хижарите са приятни, но малко досадни. Имаше храна - хубава супа и не толкова добри боб с наденица и пълнени чушки, нямаше хляб, имаше всякаква бира. (оценка 5)
За хижа Козя стена: Голяма почти изоставена хижа, вътршните тоалетни не работят, банята е мизерна, огромната кухня е пазхвърляна и мръсна. Хижарят се старае, може да се нощува - чаршафите са чисти. Малка лавка с бира и вино. (оценка 3)
4. ден - четвъртък, 30.08, х. Козя стена - Христо Даново - София
Връщаме се точно когато всички вече влязоха във форма, но сме заети хора и не можем да си позволим повече дни в планината. Тръгва се вляво от хижата и по серпантини стръмно се навлиза в букова гора. Гора, гора, гора, стръмна камениста пътека и нищо интересно. Излизаме на широк път, но маркировката сочи през гората и продължаваме натам. През смесена гора се върви главно по десния склон на рид между две реки. Накрая пътеката стръмно слиза на пътя за Христо Даново. Почивка, и леко надолу по пътя - да вървиш и да пееш. Река, гора, сянка, широк път следващ плътно реката. Поспряхме за малко при една чешма и място за почивка с маса и пейки, но беше рано за обяд и продължихме. По едно време се появи водохващане на реката и след него, вдясно от пътя забелязахме маса с пейки, а после и чешма и решихме да спрем да похапнем.  Реш(ч)ено, сторено. Извадихме всичката храна от раниците и тя се оказа повече от това, което можеше да изядем. Нямаше смисъл да връщаме храна в цивилизацията и затова оставихме и за дивите животни. По-надолу се появи още една чешма на пътя и пак маса с пейки, но ние бодро ги отминахме. После забелязахме интересен природен феномен - реката изчезна и в дерето се виждаха само камъни, но след няколко стотин метра тя пак се появи, буйна и пенлива както преди изчезването. Пътят е добър - може да се мине с кола, но на няколко места скалистият бряг се е свлякъл и никой не го е разчиствал. На едно такова място си намерихме забавление да търкаляме камъни в реката - хем разчистваме пътя, хем си правим удоволствието да гледаме как се засилват по склона и бухват в реката. После нямаше нищо интересно освен малко къпини прокрай пътя  и една джанка с жълти вкусни джанки, която пообрахме. Слънцето печеше все по-силно и дърветата покрай пътя изчезнаха ... Появи се асфалт и някои от групата свалиха тежките обувки и тръгнаха боси или по джапанки. След като се появи селото пътят заобикаля едно дълбоко дере с голям десен завой и се върви още доста време (поне така ни се стори в жегата). В началото на селото, след левия завой на пътя има хубава чешма със студена вода. В центъра - друга, още по-хубава чешма с по-студена вода ... Там хапнахме сладолед, а в кръчмата имаше и студена бира.
GPS:


1	Хижа Козя стена	8:15	1568	N42 47.120 E24 31.771
2	Пресичане на пътя
3	Край на горската пътека	10:31	827	N42 45.649 E24 31.963
4	Чешма и място за почивка
5	Село Христо Даново	14:44	583	N42 43.637 E24 35.941



• София - вр. Ботев - София (22-24.08.2007)
  (аз, Кирил и Калчо)
1. ден - сряда, 22.08, София - Калофер - х. Рай
Влакът за Калофер тръгва от София в 7:20. В Калофер пристигаме в 11. Шофьорът на микробуса, който ни превози от гарата до центъра на града, отказа да ни откара до Паниците, защото сме били малко. Вярно, бяхме аз, Кирил и Калчо. Затова тръгнахме пеш. Веднага разбрахме, че най-големия ни враг ще бъде слънцето, а след това и горещината. Върви се по реката (р. Тунджа) по асфалтиран с доста дупки път. Още от центъра на града с нас тръгна едно куче, очевидно бездомно, което вървя с нас чак до хижата. На излизане от града поспряхме да отдъхнем, да съблечем и тениските (вече напълно мокри) и се подкрепим с нещо сладко. По-нататък пътят следва реката, не след дълго стигнахме да голяма чешма с модерен чамов навес, пейки и маси, направен от общината по някакъв повод (който не си го спомням). Кръчмата в началото на Паниците не работеше и решихме да обядваме по-нататък, на подходящо място. Пресякохме реката и малко по-нагоре вилното селище свърши и започна много стръмно изкачване по изровена от пороите пътека. GPS-а на Кирил подсказа, че стръмното свършва скоро и там има "място за почивка". Наистина, имаше маса с пейки, където обядвахме. По-натам по стръмна горска пътека се стига до вододелния рид Стражата между Тунджа и Бяла река.От него се открива панорамна гледка към централното старопланинско било и вр. Ботев. Билото е стръмно и в горната си част голо. Близо два часа се върви по коларски път, като по средата на пътя вляво има чешма. Ниско вляво остава Калоферският манастир и отгоре му билото Равнец с върховете Чафадарица, Хайдут, Равнец и Белчо. Достига се до кът за почивка, на края на рида, с хубав изглед главно към долината на реката. Мястото е голо и през лятото не става за почивка. И ние го отминахме, без да спрем. След малко вървене леко надолу, пътеката преминава в равен път, а не след дълго пътят свършва и следва стръмно спускане в дълбоко и (много важно!) сенчесто дере. На мостчето на реката спряхме да отдъхнем и да се разхладим. 100-200 метра след това по пътеката намерихме и хубава чешма със студена вода. Оттук почти до хижата е доста изкачване през букова гора. Малко преди да се достигне хижата се излиза на билна поляна, а останалото е равна пътека.
GPS:


1	Гарата в Калофер	10:39	544	N42 35.641 E25 00.069
2	Центъра на града	10:49	598	N42 36.682 E24 58.506
3	Край на града	11:25	635	N42 37.487 E24 58.000
4	Чешма и хубаво място за почивка	11:56	670	N42 38.075 E24 58.329
5	Начало на Паниците
6	Край на Паниците	12:39
7	Място за почивка с маса и пейки -	12:50	745	N42 39.598 E24 58.747
8	Начало на голия баир
9	Чешма, вляво от пътя	14:52	1023	N42 40.409 E24 58089
10	Край на голия баир
11	Река с дървен мост	15:48	1109	N42 41.639 E24 57.207
12	Чешма и място за почивка	16:52	1120	N42 41.749 E24 56.834
13	.... -
14	Най-високата точка от маршрута	18:37	1465	N42 41.722 E24 56.095
15	х. Рай	18:46	1442	N42 41.784 E24 55871

За хижа Рай: Голяма и хубава хижа, посещавана от групи "екскурзионно летуване", които са заели приличните стаи, а за "неорганизираните" туристи остават салоните за 20-30 души с легла на 2 етажа. Има супи, на нас ни предложиха рядка супа от леща. (оценка 4)
2. ден - четвъртък, 23.08, х. Рай - вр. Ботев - х. Плевен
Станахме в 6:30, но докато тръгнем, стана 8. Слънцето вече печеше и гореше по откритите места, добре, че пътеката често влизаше в сенките на околноте скали. Тарзановата пътека е добре позната на туристите-планинари, описвана  е много пъти и затова няма да се спирам на вървежа ни до вр. Ботев. Ще спомена само, че към жарещото слънце се добави и остър вятър на пориви, който много помогна за "по-качественото" слънчево изгаряне.Около 11:30 бяхме на върха, където мизерията е пълна - няма нищо за туриста, освен една жалка маса с пейки пред метерологичната станция. А наоколо има няколко лъскави многоетажни сгради, без признаци на живот в тях. В станцията може да се влезе, но вътре е тясно и мръсно. Дежурният метеролог прави чай  в малък чайник на "древен" котлон, но пък чаят е много добър. Нямаше къде да се седне да обядваме и решихме да слезем на заслона. Стръмо слизане почти по стълбовете на зимната маркировка. Около 12:30 часа стигнахме заслона, който в момента се достроява - наливаше се бетон за основи на още една стая. Отвън можеше да се седне на едни паянтови пейки до клатеща се маса, затова предпочетохме да влезем вътре, където беше и по-хладно. Хижарката предложи супа топчета, която "след малко ще бъде готова", и така беше... Поколебахме се дали да не тръгнем по билото за хижа Амбарица, но в края на краищата решихме да следваме предварително набелязания маршрут - хижа Плевен. Слънцето печеше жестоко, а и слизането беше стръмно - добре, че пресякохме малка студена река, където можахме да се поосвежим. След реката пътека е с лек наклон, но минава над няколко (може би 5-6 или 10?) дерета, все си те струва, че идващото дере е последно и все се появява ново. Познато чувство от преходите по високите части на планините. Най-после достигнахме стълбовата маркировка от хижа Плевен за билото, откъдето се видя, че пътеката бързо слиза в широколистна гора (на сянка!), а хижата е точно отсреща. В гората беше сянка, но много горещо (поне аз така го усещах), без никакъв полъх. Изостанах малко от другите двама, вървях бавно и често почивах, но въпреки това се чувствах зле, тялото и главата ми горяха... Настигнах другите на склона срещу хижата, където бяха седнали да ме чакат. Трябваше да прекосим голямата слънчева поляна отсреща, за да стигнем в хижата. Реших да чакам да се скрие слънцето и тогава да тръгна. Беше ни останала малко вода, но имахме няколко чепки грозде и една краставица. 2-3 глътки вода, краставица със сол, гроздето и сянката ме пооправиха и можах да се добера до хижата и преди да е паднала сянката на поляната. За това много помогна и една студена кола, която Калчо ми донесе от хижата.
GPS:


1	Хижа Рай	7:30	1442	N42 41.784 E24 55.871
2	Края на Тарзановата пътека и поемане по реката	9:12	1953	N42 42.155 E24 55.194
3	Чешма	10:09	2193	N42 42.772 E24 55.089
4	Връх Ботев		2375
5	Заслон Ботев	12:22	2066	N42 43.113 E24 54.251
6	Пресичане на река и място за къпане
7	Коловете за билото
8	Начало на гората	15:19	1757	N42 44.078 E24 53.025
9	Край на гората	16:00
10	Хижа Плевен	17:19	1405	N42 44.971 E24 53.733

За заслон Ботев: Преди 2-3 години беше изоставен, сега ентусиасти хижари са го възстановили и се опитват да го направят по-голям и уютен. Може да се нощува, има вода, предлагат супа. Ние ядохме супа топчета, добра беше.(оценка 4.5)
За хижа Плевен: Отлична голяма хижа (по-скоро хотел) с много добър ресторант. Баня и тоалетни на етажите, хубави легла, чисто.С удоволствие ще отидем пак! (оценка 6)
3. ден - петък, 24.08, х. Плевен - Априлци - София
Тръгваме в 7:45 от х. Плевен. Пътеката слиза стръмно през хубава букова гора, на места има даже опънати въжета. За един час сме на пътя и още един час до ВЕЦ-а. Пътят следва плътно реката, имаше много къпини с първите узрели плодове, слънцето беше още ниско и дърветата покрай пътя хвърляха хубава сянка. След електроцентралата (до която, после разбрахме, има градски автобус) шосето е асфалт, а покрай него са наредени спретнати и не толкова спретнати къщи и вили с много плодни дървета в дворовете. Даже до пътя имаше ябълки и сливи, от които похапвахме от време на време. Но слънцето напече и стана доста горещо. След първите къщи на квартал Видима забелязахме малък хранителен магазин-кръчмица край пътя и без колебание влязохме да пийнем нещо студено. Магазинерката каза, че автобусът за София минавал през другия квартал, Априлци, на 6 километра оттук в 16 часа. Тук идвал и автобус в 13 часа, който да ни закара до Априлци. След като изпихме по една студена кола, решихме да не чакаме автобуса, а да продължим пеш. Жегата се засили, но ние уверено за около час и половина докрачихме до мястото, където минава автобусът за София. Имахме "бол време", пихме бира в една рибарска (има само риба) кръчма наблизо, а аз успях да изям и една прилична порция скумрия на скара.
GPS:


1	Хижа Плевен	7:45	1275	N42 44.964 E24 53.703
2	Край на стръмната спускане през гората и начало на пътя	8:40	1002	N42 44.951 E24 54.313
3	ВЕЦ-а	9:52	722	N42 46.083 E24 55.252
4	Разклон за хижа Плевен	10:37	634	N42 48.340 E24 54.759
5	Кръчмица в квартал Видима	10:43	625	N42 48.271 E24 54.525
	Квартал ... и автобусна спирка на автобусите за София	12:48	507	N42 50.803 E24 54.053



• От Черни Осъм до Зелениковския манастир по Нова Година (1.01.2007)
  (голямата язовирска компания)
След веселото посрещане не Нова година, ...