%Заспал и Стоян, Стойене %На жътва (на връщане от нивата) %Джиджев:жътварски \begin{multicols}{2} Заспал и Стоян, Стойене, %%"и" вм. "ми" - по записа, нотите, в името на смисъла в негови ладни зимници %%стихът е изпуснат в ръкописа - тук по нотите и записа с негова млада нивяста, с негово мъжко дитенце. Ка ги видела майка им, тя каил ни е станала, \kray запали ладни зимници на четирите кишета, па ми навънка излези и на Стояно думаше: -- Сино Стоене, Стоене, излизай, синко, навънка, разбивай, синко, прагове ем горни, синко, ем долни, %%("сино" или "синко"???; "синко" е по-често) дано навънка излезеш; мъжко си дите уземи, булката и да остане -- тя е дивета на мама, а ти си, синко, идничък! Не я е зачул млад Стоян, на[й] я зачула сна[х]а \'{и}, тя ми навънка излези и си Стояно извика: -- Либе Стойене, Стойене, я са надзади повърни, зими ми, либе, алтъни! Стоян са назад повърна и ми е в огин изгорял. ~~ \end{multicols} \sing{Пяла: Стояна Петкова Докова} \year{1902} \village{с. Пъдарско} \area{Пловдивско} \rec %Пяла: Стояна Петкова Докова, с. Пъдарско, Пловдивско, р. 1902 г. %Записал: Тодор Джиджев, декември 1964.