13. Обработка на изключения

План:
Обработка на грешки
Изхвърляне на изключения
Прихващане на изключения
Развиване на стека
Спецификации на изключенията

Обработка на грешки

До сега за обработка на грешки - Макрос assert.
Как да се обработват (логически) грешки, възникващи във функция или клас?

Пример: Да се пресметне стойността на влог с начална сума 1000 лв. след 10 години с годишната лихва да е p%.  Да се използва се формулата за пресмятане на сложна лихва.  (Функции I)
double future_value(double initial_balance, double p, int n)
{ double b = initial_balance * pow(1 + p / 100, n);
return b;
}
cout << future_value(1000, -100, -1);

** Не се проверяват условия за грешки и се изпълнява програмата.
double future_value(double initial_balance, double p, int n)
{ return initial_balance * pow(1 + p / 100, n);
}

** Проверяват се условията за грешка, не се прави нищо в случай на грешка (връща се фалшива стойност).
double future_value(double initial_balance, double p, int n)
{ if (p < 0 || n < 0) return 0;
return initial_balance * pow(1 + p / 100, n);
}
** Проверяват се условията за грешка, съобщава се за грешката и се спира изпълнението на програмата.
double future_value(double initial_balance, double p, int n)
{ assert(p >= 0 && n >= 0);
return initial_balance * pow(1 + p / 100, n);
}
Въникващи проблеми:
** Ако не се прави проверка за грешка, програмата е ненадеждна.
** Ако се върне фалшива стойност, програмата продължава да използва стойността - никой не знае къде и каква е грешката.
** Много реални програми не могат да бъдат спирани като тези, които управляват ракета, самолет или медицинско устройство.

Изхвърляне на изключения

C++ има механизъм за уведомяване и обработка на изключения.
Когато дадена функция открие грешка, тя може да сигнализира за това  състояние (изхвърли изключение) към някоя друга част на програмата, чиято работа е да обработва грешки. 
double future_value(double initial_balance, double p, int n)
{ if (p < 0 || n < 0)
{ logic_error description("illegal future_value parameter");
throw description;
}
return initial_balance * pow(1 + p / 100, n);
}
Може да не се задава име на обекта за обработка на изключения:
double future_value(double initial_balance, double p, int n)
{ if (p < 0 || n < 0)
throw logic_error("illegal future_value parameter");
return initial_balance * pow(1 + p / 100, n);
}
logic_error е стандартен клас за изключения, който е дефиниран в заглавния файл  stdexcept.
Ключовата дума throw показва, че изпълнението на функциятя спира незабавно, но управлението не се връща на извикващата функция, а се търси частта от програмата за обработка на изключения.

Прихващане на изключения
try
{
// code
}
catch (logic_error& e)
{
// handler
}
Ако някоя от функциите в блока try изхвърли изключение logic_error, или вика друга функция, която изхвърля такова изключение, блокът на catch(logic_error) се изпълнява веднага.
while (more)
{ try
{
// code
}
catch (logic_error& e)
{ cout << "A logic error has occurred "
<< e.what() << "\n";
........
}
}
Член-функцията what от класа logic_error връща низа, който е зададен като параметър при конструиране на обекта в оператора throw.

try
{

statements
}
catch (type_name1 variable_name1)
{
statements
}
catch (type_name2 variable_name2)
{
statements
}
...
catch (type_namen variable_namen)
{
statements
}
Пример:
try
{
double fvalue = future_value(init, interest, years);
cout << "The future value is " << fvalue << endl;
}
catch(logic_error& e)
{
cout << "Processing error " << e.what() << "\n";
}

 //exception1.cpp
#include
<iostream>
#include <stdexcept>
#include <cmath>
using namespace std;

double future_value(double initial_balance, double p, int n)
{ if (p < 0 || n < 0)
{ logic_error description("illegal future_value parameter");
throw description;
}
return initial_balance * pow(1 + p / 100, n);
}

int main()
{ bool more = true;
while (more)
{ double init, interest;
int years;
cout << "Enter initial value, interest and years: ";
cin >> init >> interest >> years;

try
{ double fvalue = future_value(init, interest, years);
cout << "The future value is " << fvalue << endl;
}
catch (logic_error& e)
{ cout << "A logic error has occurred "
<< e.what() << "\n";
}
cout << "Retry? (y/n)";
char input;
cin >> input;
if (input == 'n') more = false;
}
 return 0;
}
Добре е всяко изключение да се дефинира като отделен клас.

Пример:
class FutureValueError : public logic_error {
public:
FutureValueError(const char reason[]);
};

FutureValueError::FutureValueError(const char reason[])
: logic_error(reason){}
Функцията future_value може да изхвърли FutureValueError  обект:
if (p < 0 || n < 0)
throw FutureValueError("illegal parameter");
Тъй като FutureValueError  е  logic_error (наследяване), то това изключение може да се прихване от catch(logic_error& e).

Разбира се, може да построим и специално за него catch блок:
try
{
// code
}
catch (FutureValueError& e)
{
// handler1
}
catch (logic_error& e)
{
// handler2
}
В този случай ще се изпълни само първия catch блок.
// exception2.cpp
#include
<iostream>
#include <stdexcept>
#include <cmath>
using namespace std;

class FutureValueError : public logic_error {
public:
FutureValueError(const char reason[]);
};

FutureValueError::FutureValueError(const char reason[])
: logic_error(reason){}

double future_value(double initial_balance, double p, int n)
{ if (p < 0 || n < 0)
throw FutureValueError("illegal future_value parameter");
return initial_balance * pow(1 + p / 100, n);
}

void read(double& init, double& interest, int& years)
{ cout << "Enter initial value, interest and years: ";
cin >> init >> interest >> years;
if (years > 100) throw logic_error("too many years!");
cout << init << " " << interest << " " << years << endl;
}

int main()
{ bool more = true;
while (more)
{ double init, interest;
int years;
try
{ read(init, interest, years);
double fvalue = future_value(init, interest, years);
cout << "The future value is " << fvalue << endl;
}
/**/
catch (FutureValueError& e)
{ cout << "A FutureValueError has occurred: "
<< e.what() << "\n";
}
/**/
catch (logic_error& e)
{ cout << "A logic error has occurred: "
<< e.what() << "\n";
}
cout << "Retry? (y/n)";
char input;
cin >> input;
if (input == 'n') more = false;
}
return 0;
}

Развиване на стека

Често механизмът за обработка на изключения се прилага при вход на данни.
Пример: (product2.cpp).
bool Product::read(fstream& fs)
{ getline(fs, name);
if (name == "") return false; // end of file
fs >> price >> score;
if (fs.fail())
throw runtime_error("Error while reading product");
string remainder;
getline(fs, remainder);
return true;
}
Когато възникне логическа грешка, няма смисъл да се повтори същата операция, но при runtime_error има шанс да се повтори операцията и грешката да се избегне.
Има съществена разлика при обработката на край на файла (return) и грешка при входа (throw).

Йерархията на стандартните класове за обработка на изключения е следната:


Нека имаме следната функция (bestval2.cpp):
void process_products(fstream& fs)
{ vector<Product> products;
bool more = true;
while (more)
{ Product p;
if (p.read(fs)) products.push_back(p);
else more = false;
}
// do something with products
}
Когато функцията read изхвърли изключение, функцията process_products прекъсваq и механизмът за обработка на изключения търси подходящ catch блок.
При прекъсването се изпълняват всички деструктори на локалните обекти.
В случая обектът  products (от класа  vector) ще бъде унищожен.
Когато имаме указатели, трябва да се погрижим за унищожаването на обектите в динамичната памет.

Пример:

Product* p = new Product();
if (p->read())
{
...
}
delete p; // never executes if read throws an exception
Този код генерира "memory leak", ако функцията read изхвърли изключение (виж product1.cpp).
В такъв случай може да се използва следната конструкция:
Product* p = NULL;
try
{ p = new Product();
if (p->read())
{
...
}
delete p;
}
catch(...)
{ delete p;
throw;
}
Блокът catch(...) обработва всяко изключение, а операторът throw  без обект изпраща изключението да се обработва от друг catch блок.

// product2.cpp
#include <iostream>

#include <fstream>
#include <stdexcept>
#include <vector>
using namespace std;
 
class Product {
   public:
       Product();
       bool read(istream& fs);
       void print() const;
   private:
       string name;
       double price;
       int score;
};   

Product::Product()
{ price = 0;
  score = 0;               
}

bool Product::read(istream& fs)
{  cout << "Product: ";
   getline(fs, name);
   if (name == "") return false; // end of file
   fs >> price >> score;
   if (fs.fail())
      throw runtime_error("Error while reading product");
   string remainder;
   getline(fs, remainder);  
   return true;
}

void Product::print() const
{ cout << name << " " << price << " " << score << endl;
}
 
void process_products(istream& fs)
{  vector<Product*> products;
   bool more = true;
   while (more)
   {  Product* p = new Product;
      try
      {  if (p->read(fs)) products.push_back(p);
         else more = false;
      }  
      catch(runtime_error& r)           // runtime_error& r)
      {  cout << "1. " << r.what() << endl;
         for (int i = 0; i < products.size(); i++)
                                delete products[i];
         throw;                      
         return;                                                                    
      }                    
    }    
   /* processing products */      
  
   cout << "Print:" << endl;
   for (int i = 0; i < products.size(); i++)
   {  products[i]->print();
      delete products[i];
   }     
}

 int main()
 {  try
    {  process_products(cin);
    }
    catch(runtime_error& r)              // runtime_error& r)
    { cout << "2. " << r.what() << endl;               
    }                       
    return 0;
 }


Спецификации на изключенията

При дефинирането на функция, можем да определим кои изключения може да изхвърля (да пропуска) функцията.
Например:
void process_products(fstream& fs)
throw (UnexpectedEndOfFile, bad_alloc)
означава, че само зададените две изключения са позволени на тази функция.
void process_products(fstream& fs)
throw ()
задава забрана за всички изключения, а липса на throw означава разрешение за изключения от всеки тип.

Пример:
except.cpp