14. Обработка на изключения

Обработка на грешки
Как да обработваме грешки, възникващи във функция или клас?
Пример:
cout << future_value(1000, -100, -1);
** Не проверяваме условия за грешки и изпълняваме програмата.
double future_value(double initial_balance, double p, int n)
{ return initial_balance * pow(1 + p / 100, n);
}

** Проверяваме условията за грешка, не правим нищо в случай на грешка (връщаме фалшива стойност).
double future_value(double initial_balance, double p, int n)
{ if (p < 0 || n < 0) return 0;
return initial_balance * pow(1 + p / 100, n);
}
**Проверяваме условията за грешка, съобщаваме за грешката и спираме изпълнението на програмата.
double future_value(double initial_balance, double p, int n)
{ assert(p >= 0 && n >= 0);
return initial_balance * pow(1 + p / 100, n);
}
Въникващи проблеми:
** Ако не се прави проверка за грешка, програмата може да бъда ненадеждна.
** Ако се върне фалшива стойност, програмата продължава да използва стойността - никой не знае каква е грешката.
** Много реални програми не могат да бъде спирани като тези, които управляват ракета, самолет или медицинско устройство.

Изхвърляне на изключения
C++ има механизъм за уведомяване и обработка на изключения.
Когато дадена функция открие грешка, тя може да сигнализира за състояние (изхвърли изключение) към някоя друга част на програмата, чиято работа е да обработва грешки. 
double future_value(double initial_balance, double p, int n)
{ if (p < 0 || n < 0)
{ logic_error description("illegal future_value parameter");
throw description;
}
return initial_balance * pow(1 + p / 100, n);
}
Може да не се задава име на обекта за обработка на изключения:
double future_value(double initial_balance, double p, int n)
{ if (p < 0 || n < 0)
throw logic_error("illegal future_value parameter");
return initial_balance * pow(1 + p / 100, n);
}
Тук logic_error е стандартен клас за изключения, който е дефиниран в заглавния файл  <stdexcept>.
Ключовата дума throw показва, че изпълнението на функциятя спира незабавно, но управлението не се връща на извикващата функция, а се търси частта от програмата за обработка на изключения.

Прихващане на изключения
try
{
// code
}
catch (logic_error& e)
{
// handler
}
Ако някоя от функциите в блока try изхвърли изключение logic_error, или вика друга функция, която изхвърля такова изключение, блокът на catch се изпълнява веднага.
while (more)
{ try
{
// code
}
catch (logic_error& e)
{ cout << "A logic error has occurred "
<< e.what() << "\n";
........
}
}
Член-функцията what от класа logic_error връща низа, който е зададен като параметър при конструиране на обекта в оператора throw.

try
{

statements
}
catch (type_name1 variable_name1)
{
statements
}
catch (type_name2 variable_name2)
{
statements
}
...
catch (type_namen variable_namen)
{
statements
}
Пример:
try
{
double fvalue = future_value(init, interest, years);
cout << "The future value is " << fvalue << endl;
}
catch(logic_error& e)
{
cout << "Processing error " << e.what() << "\n";
}

 //exception1.cpp
#include
<iostream>
#include <stdexcept>
#include <cmath>
using namespace std;

double future_value(double initial_balance, double p, int n)
{ if (p < 0 || n < 0)
{ logic_error description("illegal future_value parameter");
throw description;
}
return initial_balance * pow(1 + p / 100, n);
}

int main()
{ bool more = true;
while (more)
{ double init, interest;
int years;
cout << "Enter initial value, interest and years: ";
cin >> init >> interest >> years;

try
{ double fvalue = future_value(init, interest, years);
cout << "The future value is " << fvalue << endl;
}
catch (logic_error& e)
{ cout << "A logic error has occurred "
<< e.what() << "\n";
}
cout << "Retry? (y/n)";
char input;
cin >> input;
if (input == 'n') more = false;
}
 return 0;
}
Добре е всяко изключение да се дефинира като отделен клас.
Пример:
class FutureValueError : public logic_error {
public:
FutureValueError(const char reason[]);
};

FutureValueError::FutureValueError(const char reason[])
: logic_error(reason){}
и функцията future_value може да изхвърли FutureValueError  обект:
if (p < 0 || n < 0)
throw FutureValueError("illegal parameter");
Тъй като FutureValueError  е  logic_error, то това изключение може да се прихване от catch(logic_error& e).
Разбира се, може да построим и специално за него catch блок:
try
{
// code
}
catch (FutureValueError& e)
{
// handler1
}
catch (logic_error& e)
{
// handler2
}
В този случай ще се изпълни само първия catch блок.
// exception2.cpp
#include
<iostream>
#include <stdexcept>
#include <cmath>
using namespace std;

class FutureValueError : public logic_error {
public:
FutureValueError(const char reason[]);
};

FutureValueError::FutureValueError(const char reason[])
: logic_error(reason){}

double future_value(double initial_balance, double p, int n)
{ if (p < 0 || n < 0)
throw FutureValueError("illegal future_value parameter");
return initial_balance * pow(1 + p / 100, n);
}

void read(double& init, double& interest, int& years)
{ cout << "Enter initial value, interest and years: ";
cin >> init >> interest >> years;
if (years > 100) throw logic_error("too many years!");
cout << init << " " << interest << " " << years << endl;
}

int main()
{ bool more = true;
while (more)
{ double init, interest;
int years;
try
{ read(init, interest, years);
double fvalue = future_value(init, interest, years);
cout << "The future value is " << fvalue << endl;
}
/**/
catch (FutureValueError& e)
{ cout << "A FutureValueError has occurred: "
<< e.what() << "\n";
}
/**/
catch (logic_error& e)
{ cout << "A logic error has occurred: "
<< e.what() << "\n";
}
cout << "Retry? (y/n)";
char input;
cin >> input;
if (input == 'n') more = false;
}
return 0;
}

Развиване на стека
Често механизмът за обработка на изключения се прилага при вход на данни.
Пример (виж product2.cpp).
bool Product::read(fstream& fs)
{ getline(fs, name);
if (name == "") return false; // end of file
fs >> price >> score;
if (fs.fail())
throw runtime_error("Error while reading product");
string remainder;
getline(fs, remainder);
return true;
}
Когато възникне логическа грешка, никога няма смисъл да се повтори същата операция, но при runtime_error има шанс да се повтори операцията и грешката да се избегне.
Има съществена разлика при обработката на край на файла и грешка при входа.

Йерархията на стандартните класове за обработка на изключения е следната:


Нека имаме следната функция (виж bestval2.cpp):
void process_products(fstream& fs)
{ vector<Product> products;
bool more = true;
while (more)
{ Product p;
if (p.read(fs)) products.push_back(p);
else more = false;
}
// do something with products
}
Когато функцията read изхвърли изключение, функцията process_products прекъсва и механизмът за обработка на изключения търси подходящ catch блок. При прекъсването се изпълняват всички деструктори на локалните обекти.
В случая обектът  products (от класа  vector) ще бъде унищожен.
Когато имаме указатели, трябва да се погрижим за унищожаването на обектите в динамичната памет.
Пример:
Product* p = new Product();
if (p->read())
{
...
}
delete p; // never executes if read throws an exception
генерира "memory leak", ако функцията read изхвърли изключение (виж product1.cpp).
В такъв случай може да се използва следната конструкция:
Product* p = NULL;
try
{ p = new Product();
if (p->read())
{
...
}
delete p;
}
catch(...)
{ delete p;
throw;
}
Блокът catch(...) обработва всяко изключение, а операторът throw  без обект изпраща изключението да се обработва от друг catch блок.
// product2.cpp
#include <iostream>
#include <fstream>
#include <stdexcept>
#include <vector>
using namespace std;

class Product {
public:
Product();
bool read(istream& fs);
void print() const;
private:
string name;
double price;
int score;
};

Product::Product()
{ price =
0;
score =
0;
}

bool Product::read(istream& fs)
{ cout <<
"Product: ";
getline(fs, name);
if (name == "") return false; // end of file
fs >> price >> score;
if (fs.fail())
throw runtime_error("Error while reading product");
string remainder;
getline(fs, remainder);
return true;
}

void Product::print() const
{ cout << name << " " << price << " " << score << endl;
}

void process_products(istream& fs)
{ vector<Product*> products;
bool more = true;
while (more)
{ Product* p =
new Product;
try
{ if (p->read(fs)) products.push_back(p);
else more = false;
}
catch(runtime_error& r) // runtime_error& r)
{ cout << "1. " << r.what() << endl;
for (int i = 0; i < products.size(); i++)
delete products[i];
throw;

}
}
/* processing products */

cout <<
"Print:" << endl;
for (int i = 0; i < products.size(); i++)
{ products[i]->print();
delete products[i];
}
}

int main()
{
try
{ process_products(cin);
}
catch(runtime_error& r) // runtime_error& r)
{ cout << "2. " << r.what() << endl;
}

return 0;
}

Спецификации на изключенията

При дефинирането на функция, можем да определим кои изключения може да изхвърля тази функция. Например:
void process_products(fstream& fs)
throw (UnexpectedEndOfFile, bad_alloc)
означава, че само зададените две изключения са позволени на тази функция.
void process_products(fstream& fs)
throw ()
задава забрана за всички изключения, а липса на throw означава разрешение за изключения от всеки тип.